Решение № 113 от 14.05.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Кюстендил, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Любка Евг. ***ова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20221500500291 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от С. *** Т. с ЕГН ********** от гр.

Кюстендил, ул. „***“ №20, чрез пълномощника адв. М. К., последната и съдебен адресат, със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. Кюстендил, ул. „***“ №64, ет.2, срещу решение №331/16.05.2022 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.

№195/2022 г. по описа на същия съд. С обжалвания съдебен акт РС Кюстендил е отхвърлил предявения от С. С. Т., ЕГН: **********, от гр. Кюстендил, ул. „***“ № 20 против К. В. П., ЕГН: **********, от с. ***, ул. „*** № 6, иск да бъде постановено решение, с което на ищеца да се предостави упражняването на родителските права по отношение роденото от съвместното съжителство между страните малолетно дете *** С.ОВ Т., ЕГН: **********, на ответника да се определи режим на лични контакти с него, да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в минимален размер, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска. Предоставил е упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете *** С.ов Т., ЕГН:

********** на неговата майка К. В. П., ЕГН: **********, от с. ***, ул. „*** № 6. Определил е местоживеенето на малолетното дете *** С.ов Т., ЕГН: **********, при неговата майка К.

В. П., ЕГН: **********, на с. ***, ул. „*** № 6. Определил е режим на лични отношения на бащата С. С. Т., ЕГН: **********, от гр. Кюстендил, ул. „***“ № 20 с детето *** С.ов Т., ЕГН: **********, както следва: бащата ще има право да взима детето при себе си всяка първа и трета седмица от съответния месец на годината от 17.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, с преспиване, като вземането и връщането на детето да става от дома на неговата майка; един месец всяка година, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката 1 като вземането и връщането да става от дома на майката в 09.30 часа на първия ден и 17.00 часа на последния ден; официалните празници, обявени в Кодекса на труда, съгласно законодателството на Република България, а именно: Коледните празници през всяка четна година, Новогодишните празници през всяка нечетна година, Коледната ваканция през първата четна година, а Великденската ваканция през всяка нечетна година, като бащата взема детето от дома на майката в 9.30 часа на първия ден и го връща пак в дома на майката в 17.00 часа на последния ден от празниците и ваканциите; собствения на бащата рожден ден за времето от 10.00 часа до 19.00 часа (ако денят е почивен) и от 17.00 часа до 20.00 часа, ако е работен; рожденият ден на детето да се празнува и с двамата му родители. Осъдил е С.

С. Т., ЕГН: **********, от гр. Кюстендил, ул. „***“ № 20, да заплаща месечна издръжка на малолетното дете *** С.ов Т., ЕГН: **********, платима чрез неговата майка и законен представител К. В. П., ЕГН: **********, от с. ***, ул. „*** № 6 в размер на 220.00-двеста и двадесет лева, платима до всяко 10- десето число на месеца за текущият, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска, считано от дата на депозиране на искова молба – 04.02.2022 г. , до настъпване на законни основания за изменяването или прекратяването на издръжката.

На основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК съдът е постановил предварително изпълнение на решението, в частта досежно присъдената издръжка. Възложил е в тежест на ищеца сторените от ответната страна деловодни разноски в размер на 400.00 лева, както и да заплати по сметка на РС Кюстендил държавна такса по иска за издръжка, възлизаща на сумата от 316.80 лева. Въззивникът С. Т. излага съображения за неправилност на постановения съдебен акт, произтичаща от неговата незаконосъобразност. Излага несъгласие с доводите на районния съд за отхвърляне на исковата претенция. Акцентира на установеното от свидетелите в производството, че ищецът от м. август 2021 г. и към момента се грижи за малолетното дете, като от друга страна не ограничава контактите на детето с неговата майка. Сочи социален доклад, в който те са потвърдени.В тази насока възразява срещу извода на районния съд, че ищецът се опитвал да отчужди детето от неговата майка, каквито констатации не били отразени в доклада на социалните работници, нито се установявали от разпитаните свидетели. Позовава се на установената по делото силна привързаност на детето към своя баща, създадените от него добри битови условия за живот и добра социална среда – притежавал самостоятелно жилище, в което имало отделна стоя за детето, а на горния етаж живеели неговите родители, които му оказвали пълно съдействие и помощ при отглеждане на детето. Сочи, че не така стоял въпросът с битовите условия в дома на майката, където живеела с по-голямата си дъщеря, нейните родители и нейния брат, като в жилището нямало обособена детска стая, поради липса на достатъчно пространство. Ответницата не била в състояние да поеме и издръжката на детето, той като към момента не реализирала трудови доходи, а единствените доходи идвали от получавана издръжка в размер на 140 лева и детски помощи общо в размер на 90 лева за двете деца. За разлика от нея въззиникът сочи като доказано в производството обстоятелството, че осъществява активна трудова дейност, реализирайки значителен месечен доход, с който бил в състояние да осигури на детето едно нормално съществуване. Излага виждане, че в настоящото производство, не следва да се обсъждат представените от ответницата писмени доказателства относно образувано производство за домашно насилие, доколкото същото било провокирано и образувано от ответницата с единствената цел да предопредели изхода на настоящия спор. Искането е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция.

С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания. В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна – К. В. П., чрез пълномощника адв.

Г. Д., е депозирала отговор по въззивната жалба. Оспорва се основателността на въззивната жалба. Акцентира се на интереса на детето, при съблюдаване на следните принципиполагане на грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване на знания, трудови наваци и др; морални качества на родителя, социално обкръжение и битовн условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ на трети лица;приема, че районният съд правилно е съобразил последния при 2 постановяване на своето решение. Оспорва възможността бащата да се грижи самостоятелно, без помощта на неговата майка, за малолетното дете, предвид свидетелски показания. Добрите социално – битови условия в дома на майката били отразени в социалния доклад, в който също така било посочено, че последната притежава нужния родителски капацитет , а средата, в която е отглеждано е добра. Набляга се на доказаното в процеса осъществено от ищеца домашно насилия спрямо ответницата, както и възпрепятстването на последната и към момента да се вижда с детето си, при осъществявани непосредствени грижи за детето от майката на Т., и ограниченост на неговите ангажименти до водене и вземане на детето от детска градина.Изрично е обсъдено като недостоверно, твърдение на свидетел, свързано с грижите за детето досежно воденето на детето на работа в гората, придружаващо бащата.Прави се сравнение относно материалните възможности на родителите, като се изтъква, че и двамата нямат сигурни доходи, свързани с действащи трудови договори.Възпроизведени са части от социалния доклад и е обърнато внимание на положителни констатации в същия, в това число липса на каквито и да било данни злепоставящи родителските качества на майката, отгледала 2 деца, оспорен едновременно с това, като необоснован, поради липса на данни за образованието и професионалната квалификация на социалния работник, изготвил доклада.в извода,Поддържа се искане за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение.С отговора не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.Преповторени са разсъжденията относно осъществения акт на домашно насилие и налагания от бащата модел на общуване, в който той определя кога и за колко време, майката може да вижда детето си, при неразбиране у въззиваемата за причините за този избор. Претендират се деловодни разноски за въззивното производство.

По делото е постъпила и въззивна частна жалба от С. *** Т., чрез пълномощника адв.

М. К., срещу частта от решението на районния съд, 3 имаща характера на определение и по силата на която съдът е допуснал предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка. Възразява се срещу присъдената издръжка от 04.02.2022 г. с довода, че към този момент, а и сега детето живее при баща си. Соченото обстоятелство се доказвало от свидетелските показания и приобщения социален доклад. Поддържа искане за отмяна на атакуваното определение поради неговата неправилност.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна депозира отговор на частната жалба.

Последната се приема за недопустима, алтернативно се излагат съображения за нейната неоснователност. Акцентира се на разпоредбата на чл. 242, ал.1 ГПК, постановяваща задължително предварително изпълнение на решението, когато се присъжда издръжка С определение №80/07.02.2024г. съдът се е произнесъл по постъпилата частна жалба, оставяйки я без уважение.Определението не подлежи на обжалване.

Жалбата е допустима, подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и насочена срещу подлежащ на въззивна проверка, съдебен акт.

На основание чл.269 ГПК -въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.На основание т.1 от Тълкувателно решение

№1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.

Законодателните решения във връзка с упражняване на родителски права и лични контакти на родителите с техните деца:

Разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК предвижда възможност в случаите, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат споразумение при кого от тях да живее детето, кой да упражнява родителските права и т. н., спорът да бъде разрешен от районния съд по настоящ адрес на детето. При решаване на тези въпроси, съдът следва да има предвид 3 съдържащите се в разпоредбите на чл.59 СК указания, при определяне режима на лични отношения между родителите и децата - определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.С разпоредбата на чл.59, ал.8 пък е указана възможността, съдът да определи подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 7 като:1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;2. осъществяване на личните отношения на определено място;3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо - и на лицето, което го придружава.Решението не е окончателно то подлежи на промяна при изменение на обстоятелствата.

Предпоставките за произнасяне в случая са налице – страните по делото са родители на малолетния***, същите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно пълния обем на мерките за упражняване на родителските права.