Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 396 от 29.03.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 309/2023
Вид
Решение № 396
Подписан
29.03.2023
В сила
29.03.2023
Състав
Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска

Цитирани разпоредби

  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.268 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Варна, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20233100500309 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.268 от ГПК и е образувано по жалба от Б. И.

К., чрез адв.Д. /ВАК/ против постановено по гр.дело № 5188/2022 година, Решение № 3799 от 05.12.2022 година , по описа на ВРС, с което е било прието за установено в отношенията между страните, че Б. И. К., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на ищцовото дружество „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 350 лева, представляваща неустойка на осн. чл. 19, ал. 6 от Договора за комбинирани услуги с номер ********** за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги за обект на потребление с аб. номер ***, поради неизпълнение на задължението на ответника, уредено в чл. 8, ал. 3 от Договора, както и сумата от 23,43 лв. – лихва за забава от падежа на задължението – 07.06.2021г. до 03.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 16.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и с което е бил осъден Б. И. К., ЕГН ********** да заплати в полза на ищцовото дружество „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата в общ размер от 200 лева, представляваща сбор от дължими разноски по настоящото дело и по предхождащото го заповедно производство № 1913 1 по описа на ВРС за 2022г., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

В жалбата се излага, че обектът на потребление с абонатен № *** не е собственост на ответника и че е бил продаден още през далечната 2007 година; оспорва се от страна на купувача да е имало виновно неизпълнение на задължения по Договор за комбинирани услуги или че това неизпълнение е довело до прекратяване на договора. Посочено е още, че клаузата, с която е уговорена неустойка, е неравноправна и нищожна, поради противоречие с добрите нрави и по същество се настоява съдът да отмени решението, като отхвърли и исковата претенция.

По делото и в срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от страна на „***“ ЕАД, чрез адв.Н., с които се настоява, че решението е правилно и е редно да бъде потвърдено.

Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.

След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:

Пред първата съдебна инстанция съдебното производство е било образувано по предявена искова молба от „***“ ЕАД, ЕИК ***, против Б. И.

К. - да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи в полза на ищеца сумата от 350 лева – представляваща неустойка на осн. чл. 19, ал. 6 от Договора за комбинирани услуги с номер ********** за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги за обект на потребление с аб. номер ***, поради неизпълнение на задължението на ответника, уредено в чл. 8, ал. 3 от Договора, както и сумата от 23.43 лв. – лихва за забава от падежа на задължението – 07.06.2021г. до 03.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.

Било е устатановено пред решаващия съд от фактическа страна, че съобразно Договор за комбинирани услуги с номер ПКСП ********** от 04.02.2021г. за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт Енерго – про Сейв, „***“ ЕАД и Б. И. К. създали по между си облигационни 2 правоотношения.по силата на последнтите продавачът продава на купувача количествата нетна активна ел. енергия срещу цена в размера и при условията, уговорени в договора.Видно е още, че Договора е бил сключен за срок от 12 месеца; не се спори, че е подписан от купувача Б. К..

Съобразно клаузите в този Договор, конкретно в разпоредбата на чл.8 ал. 3 страните са уговорили, че Купувачът се задължава да уведомява Продавача в срок от три работни дни за невъзможност или забавяне на изпълнението на задълженията по договора, за промяна в актуалното състояние, промяна в собствеността или правото на ползване на обектите, посочени в Приложение 1 от Договора, промяна в лицата, които го представляват или са упълномощени да извършват действия по изпълнението на този Договор.

В разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от Договора е уредена отговорността, която носи купувачът при неизпълнение на което и да е задължение по договора, като същият дължи неустойка в размер на 350 лева за всеки случай на неизпълнение. Като обект за доставка на ел. енергия в Приложение 1 към договора е посочен такъв, находящ се в ***, с аб. номер ***. За сумата от 350,00 лв. е издадена фактура от 27.05.2021г.

По делото е бил приложени н.а. за продажба на недвижим имот с номер 155, том 7, рег. номер 14502, дело 1144 от 2007г. Б. И. К. и В.К. К.а продали на А.Н.Й. следния свой недвижим имот – магазин, находящ се на първи етаж в жилищна сграда в ***, площ от 10,41 кв.м.както правилно е посочил ВРС в този н.а. не фигурира складово помещение, което се намира в сутерена на сградата с площ от 32,77 кв.м., което е със същия административен адрес и е собственост на ответника.

Установява се от приложеното по делото писмено доказателство, а именно писмо от „Електроразпределение Север“ АД, че за посочения обект с ид. номер *** са били подадени три броя заявления за смяна на доставчик и/или координатор на балансираща група от упълномощено лице Ф.Х.. От самото заявление се установява, че е подадено от клиент Б. И. К. и обхваща два обекта – с ид. номер *** и ид. номер ***.

При тези данни виждането на настоящия съд е следното:

Предвидената в разпоредбата на чл.92 от ЗЗД неустойка има основно 3 обезщетителна и обезпечителна функция.С нея, съобразно чл.8 и чл.19 от Договора страните предварително и доброволно са установили размера й, които неизправната страна дължи.Тъй като в случая въззивника не е спазил срока за изпълнение на своето задължение да умедоми в три дневен срок промяна на доставчика, то той изпада в забава по отношение изпълнението на неговата престация и поради това право да получи претендираната неустойка има въззиваемото дружество.Спорът между страните в случая не касае конкретния размер на неустойката, и настоящата инстанция приема, че той е ясно, точно и категорично определен в сключеното между страните съглашение. Дължимата от ответното дружество неустойка при неизпълнение в срок е 350 лева.

Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на осн.чл.9 ЗЗД страните по договора могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на Договора и вида на насрещните престации: видно е от самия Дговор, че при неизпълнение на поетите задължения от която и да е страна, тя дължи на другата неустойка. Т.е. касае се за поемането на задължения от двата контрагента, следователно /и по този пункт ВРС е формирал правилни мотиви/, като отговор на възражението за неравноправност.

В конкретния случай е неоснователно възражението на въззиваемия за нищожност на клаузата на чл. 19, ал.6 от Договора. В Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД , а само неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на 4 длъжника. По отношение на договорите с продължително или периодично изпълнение, в същото ТР се приема, че за частта от сделката, чието действие се запазва, може да се търси неустойка за забава, като наред с това кредиторът може да търси и неустойка за обезщетяване на вредите поради настъпилото разваляне, ако такава е била уговорена. Задълженията на Купувача са с периодично изпълнение, поради което развалянето на договора има действие за в бъдеще и при него е допустимо присъждане на неустойка за забава и при разваляне, когато е налице забавено изпълнение и / или неизпълнение.Т.е.едновременно с неустойката за забава на плащанията, дължими до момента на разваляне на договора, въззиваемото дружество може да претендира и неустойка за обезщетяване на вредите, настъпили поради развалянето - неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена, а случаят е именно такъв.

Съобразно Решение № 65 от 14.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 589/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Т.Д., когато следва да се приложи правилото н а чл. 92, ал. 2 ЗЗД преценката следва да се прави при всеки конкретен случай, като намаляването трябва да става с оглед съотношението на действителния размер на дължимата неустойка с претърпените вреди, но във всички случаи неустойката не трябва да се свежда до размера на вредите.

Освен обезпечителна и обезщетителна функция не на последно място неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. Следователно в този случай кредиторът не се обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, а длъжникът ще заплати неустойка и тя ще бъде санкция за неговото неизпълнение. В случая се търси санкционирането на ответника за неизпълнение за договорни задължения, т.е. самата неустойка има санкционен характер, а следва да се отчете, че Договора е бил прекратен именно по вина на въззивника - уговорената неустойка е за разваляне на договора, поради неизпълнение от ответната страна, а не за вреди.Именно това е тълкуванието, което на осн.чл.20 ЗЗД, въззивния съд дава на тази претенция.

Според въззивния съд неустойката не е прекомерна.Дори и при направено такова възражение не трябва да се изпуска санкционния елемент, 5 както и това, че трябва да се търси границата, от която започва прекомерността, а тя не може да бъде друго освен резултативна величина между действителния размер на неустойката и претърпените вреди. При прилагане на чл. 92, ал. 2 ЗЗД съдът трябва да прецени какво е превишението на неустойката спрямо вредата, съотношението й с цената на договора, абсолютният й размер, дали кредиторът е могъл да избегне вредите като положи грижата на добър стопанин, както и да съобрази обичайната практика за уговаряне на неустойка при договори от същия вид.В случая се касае за неизпълнение на основни задължения от страна на въззиваемия – за уведомяване насочването към друг доставчик на ел енергия.

При тези данни ВОС намира, че решението се явява правилно и че в полза на въззиваемото дружество следва да се присъди търсения хонорар от 100 лева.

С оглед изложеното, съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3799 от 05.12.2022 година, постановено по гр.дело № 5188/2022 година, по описа на ВРС десети състав.

ОСЪЖДА Б. И. К., ЕГН ********** да заплати в полза на „***“ ЕАД, ЕИК *** сумата от 100 лева, представляващи съдебно – деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6