Определение № 24988 от 09.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24988 гр. София, 09.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110110860 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по подадена искова молба от К. Г. А. срещу „ВИ ПИ ДЖИ 2016“ ООД, с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 224 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1108.30 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 2022 г. - 2026 г. включително в размер на общо 69 дни, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /22.04.2026 г./ до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 28.10.2020 г. страните по спора са сключили трудов договор, който е прекратен по взаимно съгласие, считано от 12.02.2026г. Сочи, че във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение работодателят „ВИ ПИ ДЖИ 2016“ ООД издал Заповед за прекратяване от 12.02.2026г., в която посочил, че полза на работника е дължимо обезщетение по чл. 224 КТ за 69 дни неизползван отпуск в размер на 1108.30 евро, както следва: за 2022 г. - 7 дни; за 2023 г. - 20 дни; за 2024 г. - 20 дни; за 2025 г. - 20 дни; и за 2026 - 2 дни.

С оглед обстоятелството, че плащането на паричното задължение не е изпълнено на падежа, който страната счита, че съвпада с датата на прекратяване на трудовото правоотношение, сочи, че ответникът е изпаднал в забава.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати горепосочените суми. Претендира разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника „ВИ ПИ ДЖИ 2016“ ООД е постъпил отговор, с който оспорва предявените искове.

Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, по силата на което ищецът е изпълнявал описаната длъжност, както и че договорът е прекратен по взаимно съгласие на 12.02.2026 г.

Не оспорва, че в полза на ищцата е било дължимо обезщетение за 1 неизползван платен годишен отпуск за 69 работни дни в размер на сумата от 1108.30 евро, но сочи, че същото е заплатено на служителя в брой в деня на връчване на Заповедта за прекратяване на правоотношението /12.02.2026 г./, за което свидетелства положеният от ищеца подпис върху издадения фиш за месец февруари.

С тези аргументи моли съда за постановяване на решение, с което предявените претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

По исковете:

Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 224 КТ.

На основание чл. 154 ГПК доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, в тежест на ищеца е да установи, че: 1/ трудовото правоотношение между страните е прекратено; 2/ работникът или служителят не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години – в конкретния случай, общо 69 дни за периода 2022-2026 г..; 4/ размера на полагащия се на служителя платен годишен отпуск; 5/ размера на последното получено за пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение /в случай, че същото надвишава законовия минимум/

В тежест на работодателя-ответник е да установи, че ищецът е ползвал целият полагащ му се отпуск, респективно - че е получил в пълен размер дължимото му обезщетение за неизползвания размер.

В конкретния случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните следва да бъдат отделени следните обстоятелства:

1/ наличието на трудово правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен трудов договор от 28.10.2020 г., по силата на който ищецът има право на 20 дни платен годишен отпуск.

2 / прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласия на 12.02.2026 г., за което работодателят е издал Заповед по реда на 325, ал. 1, т. 1 КТ.

3/ обстоятелството, че ищецът има право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 69 работни дни, от които: 2022 г. - 7 дни; за 2023 г. - 20 дни; за 2024 г. - 20 дни; за 2025 г. - 20 дни; и за 2026 - 2 дни за перио2023 г. и 2024 г., възлизащо по размер на 1108.30 евро;

По доказателствените искания:

Страните са представили писмени документи към исковата молба и отговора на исковата молба, които са допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако 2 използват способите за медиация по Закона за медиацията, ще направят помалко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 24.09.2026 г. о т 14:00 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение, а ищеца – и с препис от отговора на исковата молба.

УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от съобщението, да посочи изрично дали оспорва представения към отговора на исковата молба фиш за месец февруари.

ОБЯВЯВА на страните проекта си за доклад по делото съобразно мотивите на настоящото определение. УКАЗВА на страните, че могат найкъсно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка. В случай че в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДОПУСКА представените писмени доказателства от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба .

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на правния спор, предмет на делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3