Определение № 6420 от 24.04.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6420 гр. София, 24.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100500965 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал.4 и след. от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№7661/01.11.2023г., подадена от С. Х. Д., с ЕГН **********, трето лице по изп.дело №20147860401538 по описа на ЧСИ М. М., с рег.

№786 в КЧСИ, с район на действие СГС, срещу отказ за заличаване на възбрана, обективиран в писмо изх.№6822/10.10.2023г. . Излагат се твърдения, че на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот №82, том II, рег.№4074, дело №248/2021г., е собственик на 1/3 ид.ч. от недвижим имот, по отношение на който е наложена възбрана с постановление за налагане на възбрана, вписана в Служба по вписвания-гр.София том ХХ, №279, вх.рег.

№56062/05.11.2014г., поради което има правен интерес да обжалва постановения отказ на ЧСИ М. М., с рег.№786 в КЧСИ, с район на действие СГС, за заличаване на вписаната върху собствения му имот възбрана по изп.дело №20147860401538, който счита за незаконосъобразен. Поддържа се, че с депозирана молба пред съдебния изпълнител са представени доказателства, удостоверяващи правото на собственост върху имота, но независимо от този факт съдебният изпълнител без основание е постановил обжалвания отказ за заличаване на възбрана, обективиран в писмо изх.

№6822/10.10.2023г.. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваният отказ за заличаване на възбрана, обективиран в писмо изх.

№6822/10.10.2023г., като незаконосъобразен.

Взискателят – „Ю.Б.“ АД, с ЕИК *******, чрез пълномощник адв.С. З., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената жалба.

Сочи се, че обжалваният отказ за заличаване на възбрана, обективиран в писмо изх.

№6822/10.10.2023г., е правилен и законосъобразен. В тази връзка моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба от С. Х. Д., с ЕГН **********, трето лице по изп.дело №20147860401538 по описа на ЧСИ М. М., с рег.№786 в КЧСИ, с район на действие СГС, като неоснователна и недоказана.

Длъжникът – Р.Т.Д., чрез пълномощник адв.М.А., депозира писмен отговор, в 1 който взема становище за недопустимост и при условията на евентуалност за неоснователност на подадената жалба. На първо място са изложени твърдения, че обжалваният отказ на съдебния изпълнител за заличаване на възбрана, обективиран в писмо изх.№6822/10.10.2023г., не представлява изпълнително действие и не попада в приложното поле на чл.435, ал.4 от ГПК, съответно не подлежи на съдебен контрол, поради което подадената срещу него жалба се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. На второ място в случай, че съда приеме, че жалбата, с която е сезиран, е допустима, са наведени доводи за нейната неоснователност. Сочи се, че липсват ангажирани каквито и да е било доказателства, че имотът е бил във владение на жалбоподателя към момента на налагане на възбраната. Отделно от това се поддържа, че от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че към момента на налагане на възбраната от съдебния изпълнител собственик на имота е бил длъжника, а не третото лице, подало жалбата до съда. Твърди се, че от изложените доводи в жалбата може да се направи обоснован извод за наличие на спор за собственост между третото лице и длъжника по отношение на имота, предмет на наложената възбрана, който не може да бъде решен в рамките на производството по реда на чл.435, ал.4 от ГПК. По тези аргументи се излага, че подадената жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Длъжниците –„Р.“ ЕООД, с ЕИК *******, и И.Т.К., с ЕГН **********, в законоустановения срок не са депозирали писмени становища по подадената жалба.

Частният съдебен изпълнител М. М., с рег.№786 в КЧСИ, с район на действие СГС, е депозирал писмени обяснения – мотиви по обжалваното изпълнително действие съобразно чл.436, ал.4 от ГПК. Изложени са аргументи за недопустимост и алтернативно за неоснователност на подадената жалба.

Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното дело, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20147860401538 по описа на ЧСИ М. М., с рег.№786 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба на взискателя - „Ю.Б.“ АД, с ЕИК *******, срещу длъжниците – „Р.“ ЕООД, с ЕИК *******, Р.Т.Д. и И.Т.К., с ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.09.2014г. по ч.гр.д.

№47359/2014г. по описа на СРС, II Г.О., 55 състав. Съдебният изпълнител е издал постановление за налагане на възбрана с изх.№16797/24.10.2014г. върху процесния недвижим имот и възбраната е вписана в Служба по вписвания-гр.София том ХХ, №279, вх.рег.№56062/05.11.2014г.. Постъпила е молба с вх.№5885/23.08.2023г. от С. Х.

Д., с ЕГН **********, в която са изложени твърдения, че е придобил правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от процесния имот на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот №82, том II, рег.№4074, дело №248/2021г., поради което прави искане за заличаване на вписаната възбрана върху процесния имот. Към молбата е приложен нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот №82, том II, рег.№4074, дело №248/2021г.. На основание подадената молба с вх. №5885/23.08.2023г. от С. Х. Д., с ЕГН **********, съдебният изпълнител е постановил отказ за заличаване на възбраната върху имота и същият е съобщен на жалбоподателя - С. Х. Д., трето неучастващо в изпълнителното производство лице, с писмо изх.№6822/10.10.2023г..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

2

Жалбоподателят не е страна в изпълнителното производство, но заявява самостоятелни права върху недвижимия имот, върху който е наложена възбрана и е предмет на принудителното изпълнение, които изключват правата на длъжника и правото на взискателя да се удовлетвори принудително от стойността му, поради което се явява трето лице по чл.435, ал.4 от ГПК. Според цитираната разпоредба трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. От съдържанието на посочената норма недвусмислено следва, че с право на жалба и в този смисъл активно легитимирано да обжалва действията на съдебния изпълнител по насочване изпълнението върху вещи е трето лице, което се намира или твърди да се намира във владение на имота /упражнява фактическа власт върху него/ към деня на запора, възбраната или предаването.

Както е разяснено в т.4 от ТР №3/10.07.2017г. по тълк.дело №3/2015г. на ОСГТК на ВКС, във връзка със съпоставката между иска по чл.440 ГПК и обжалването по чл.435, ал.4 от ГПК като средства за защита на третото лице, чиито имуществени права са засегнати от принудително изпълнение, предмет на производството по обжалването по чл.435, ал.4 от ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на обжалваното действие. Съдебното решение по жалбата по чл.435, ал.4 от ГПК създава сила на присъдено нещо само по отношение законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение материалното право на собственост. Ясно и правно аргументирано е проведена разликата между двата способа за защита, като спрямо обжалването по чл.435, ал.4 от ГПК е подчертано поставеното от закона изискване третото лице да е във владение на вещта към деня на възбраната, съставляващо процесуална предпоставка за допустимост на жалбата.

В случая жалбоподателят не навежда твърдения, че към деня на налагане на възбраната е бил във владение на имота, нито този факт се установява от данните по делото, поради което съдът счита подадената жалба за процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Доколкото жалбоподателят оспорва длъжника - Р.Т.Д. да притежава права върху него, като противопоставя свои е налице спор за собственост. Релевираните от жалбоподателя твърдения обосновават защитата на тази страна и правния й интерес от водене на иск по чл.440 от ГПК - като трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, да предяви иск против длъжника и взискателя, за да установи че спорното право не принадлежи на длъжника. Това е искът, с който едно трето лице, което не владее спорната вещ може да защити правата си. Чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител третото лице може да защити собствеността си само в случаите, в които докаже, че е владяло имота в момента на пристъпване на изпълнение спрямо спорния имот. По настоящето дело такива доказателства не са ангажирани. Не е предявен и иск по реда на чл.440 от ГПК, т.к. изрично е посочено, че се обжалва постановен отказ на съдебния изпълнител за заличаване на възбраната.

Отделно от горното настоящият съд намира да посочи, че отказът на съдебния изпълнител да заличи наложената възбрана не представлява същинско действия по насочване на изпълнението, поради което не попада в приложното поле на чл.435 от 3

ГПК и съответно не може да се атакува по този ред.

По горните аргументи подадената жалба от С. Х. Д., с ЕГН **********, трето лице по процесното изпълнително дело, се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да бъде прекратено.

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалба вх.

№7661/01.11.2023г., подадена от С. Х. Д., с ЕГН **********, трето лице по изп.дело №20147860401538 по описа на ЧСИ М. М., с рег.№786 в КЧСИ, с район на действие СГС, срещу отказ за заличаване на възбрана, обективиран в писмо изх.

№6822/10.10.2023г..

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело №965/2024г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд, съгласно ТР №3 от 12.07.2005г. по тълк. дело №3/2005г. на ОСГТК на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4