Определение № 98 от 09.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 98 гр. Варна, 09.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500003 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 вр. чл.219 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. No 86964 / 20.11.2023г., депозирана от Застрахователна Компания

„Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ No 67A, представлявано заедно от Валентин Валентинов Илиев и Павел Валериев Димитров – изпълнителни директори, срещу Определение № 12985/ 31.10.2023г. по гр. д. № 3329 / 2023г. на РС Варна, с което е прекратено производството по гр. д. № 3329/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, В ЧАСТТА по предявения от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, обратен иск срещу С. Й. П., ЕГН **********, както и е отменено Определение № 6769/05.06.2023 г., постановено по гр. д. № 3329/2023г. по описа на Районен съд - Варна, с което С. Й. П., ЕГН **********, е конституиран в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че са налице безспорни доказателства, обуславящи интереса на ответника от привличането на С. Й. П., като трето лице –помагач, доколкото същият бил реализирал процесното ПТП, без да е правоспособен водач и отказал да бъде тестван за наличие на алкохол и наркотични вещества. Стафан П. имал регистриран постоянен и настоящ адрес в Република България, като не били налице основанията по чл. 219 ал.2 от ГПК. Оспорва и че не са налице предпоставките за назначаване на особен представител. Твърди, че не били изчерпани всички възможности за издирване на лицето и връчване на книжата. Не била направена справка в „Граничен контрол“ дали лицето е извън страната. Моли за отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276 от ГПК от ищцата Г. Д. Д. е постъпил отговор на частната жалба, 1 с който се изразява становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на определението.

Като разгледа доказателствата по делото и съобрази становището на жалбоподателя, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Г. Д. Д. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания претърпени вследствие на ПТП, причинено на 15.09.2020 г. в гр. Варна, на кръстовището между ул. „Първи май“ и ул. „Боровец“, от водача на лек автомобил „Мерцедес“, рег. № В 0955 ВН, за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП – 15.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, в който е обективирано искане за привличане в качеството на трето лице помагач на негова страна на С. Й. П., като срещу посоченото лице е предявен и обратен иск.

С Определение № 6769/05.06.2023 г. С. Й. П. е конституиран в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД и на последния е изпратен препис от обратната искова молба на основание чл. 131 ГПК.

Изпратените по реда на чл. 131 ГПК книжа до третото лице-помагач са връчени по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С. П. не е открит на регистрираните си постоянен и настоящ адрес, поради което и на двата адреса за залепени уведомления, като съобщенията са върнати в съда непотърсени. От служебно извършените справки се установява, че страната няма регистрирани действащи трудови договори, липсват данни за актуален осигурител, както и за участие в търговски дружества.

С обжалваното определение ВРС е приел, че по арг. от чл. 47, ал. 7 ГПК процедурата по назначаване на особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК е неприложима по отношение на подпомагаща страна. Същевременно, съгласно изричната разпоредба на чл.

219, ал. 2 ГПК привличане на трето лице не се допуска, ако то няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина и е прекратил производството по обратния иск и е отменил определението си, с което е конституирал третото лице –помагач.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Законодателят е предвидил участието на трето лице в чуждия исков процес да бъде възможно чрез встъпване в процеса /по почин на самото трето лице/ или чрез привличане в процеса /по почин на една от главните страни и независимо от волята на третото лице/. В процесния случай именно и привличане на страната на ответника е отправено като искане, 2 което първоначално е било уважено и респ. обратния иск приет за разглеждане. Законът е предвидил привличането, за разлика от встъпването, да стане в кратки процесуални срокове, като целта е да се осигури възможност на лицето да вземе участие в процеса от самото му начало, за да не се окаже обвързано от мотивите на решението без да е имало възможност да въздейства на процеса. Точно това е и идеята на законодателя, като в въвел ограниченията по чл.219, ал.2 ГПК, с които не допуска привличането на трето лице с неизвестен постоянен адрес или живеещо в чужбина.

Не без значение e и следва да се съобрази и че законодателят с разпоредбата на чл.47, ал.7 ГПК, изрично е изключил възможността трето лице-помагач да се представлява от особен представител, като е ограничил приложението на чл.47 ГПК по отношение на подпомагащата страна до разпоредбите на ал. 1 до ал. 5 включително. Третото лице помагач не е главна страна и участието му в процеса не е задължително.

Ето защо и в случай, че след положени усилия / след изготвени надлежни справки/ съдът не успее да открие третото лице-помагач, вкл. на известните му регистрирани адреси, следва да приеме, че е налице първата хипотеза на чл.219, ал.2 ГПК и да откаже привличане, а ако такова е допуснато - да прекрати производството по отношение на третото лицепомагач като заличи правните последици от недопустимото конституиране.

С оглед на гореизложеното и предвид, че се установява, че първоинстанционният съд е направил опити и е събрал необходимата информация, като въпреки това третото лице – помагач не е открито, то постановеното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 12985/ 31.10.2023г. по гр. д. № 3329 / 2023г. на РС Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3