Определение № 958 от 14.12.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 958 гр. Ловеч, 14.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500570 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

С разпореждане №2218/6.11.2023 г. постановено по ч.гр.д.№1577/23 г. РС-Ловеч е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“„ЕАД, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г. М. М. от **** поради неотстраняване на нередовности в обстоятелствената част на заявлението и е указано на заявителя, че в1 месечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземанията си, като довнесе ДТ съгласно Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№10622/9.11.23 г. от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление **** чрез процесуалния представител ст.юрисконсулт И. Н. срещу Разпореждане № 2218 от 6.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. №1577/23 г. по описа на РС – Ловеч, с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Г. М. М. с твърдения, че постановения съдебен акт е неправилен.

Жалбоподателят изтъква, че заповедното производство не е исково, състезателно и двустранно и заявителя го депозира пред РС по заявление-образец, като законът не изисква представяне на доказателства в подкрепа на твърденията от страна на кредитора. Изтъква, че това производство е едностранно и съдът проверява дали претендираното вземане е спорно, а не дали то съществува. Счита, че е достатъчно в заявлението да се посочат основните факти и обстоятелства, от които произтича вземането, като съдът проверява дали вземането е спорно и едва когато постъпи възражение от страна на длъжника, то заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си. Цитира в подкрепа на твърденията 1 си практика на ОС. Счита, че подаденото заявление е редовно и неправилно РС е дал указания за отстраняване на нередовности. Отново цитира практика на ОС в подкрепа на становището си, че искането за конкретизация на главницата е проява на ненужна процесуална дребнавост.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане като вместо това да се произнесе по същество, като бъде издадена заповед за изпълнение относно вземанията на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, претендирани в подаденото заявление.

Съдът като се запозна с доказателствата по гр.д.№1577/23 г. на ЛРС и взе предвид изложеното в жалбата, установи следното:

На 26.10.2023 г. „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу Г. М. М. от **** пред РСЛовеч, като е образувано гр.д.№1577/23 г. по описа на ЛРС. В заявлението се претендира дължимост на сумата 4124,56 лв. главница за периода от 15.03.22 г. до 15.06.2026 г, по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от датата 9.10.23 г. датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, договорна лихва 1861,55 лв. за периода от 15.03.22 г. падеж на първа неплатена погасителна вноска до 9.10.23 г. датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, обезщетение за забава 692,20 лв, считано от 16.03.22 г. до датата на подаване на заявлението в съда за периода 13.03.20 г. до 14.07.20 г. не е начислявана лихва за забава и неустойка и законна лихва от датата на подаване на заявлението в РС до окончателно изплащане на задължението. Посочено е, че паричното вземане представлява задължение по договор за потребителски кредит PLUS *********, сключен на 24.06.2021 г. между Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България и Г. М. М., прехвърлено по силата на Приложение №1/12.12.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 15.02.2022 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД. В т.12 е изложено, че произхода на това задължение са неплатени суми по договор за отпускане на потребителски кредит, като по силата на този договор кредитополучателят е получил сумата 4600 лв, а застрахователната премия е в размер на 1636,20 лв, като съгласно условията на договора общата стойност на плащанията е в размер на 8948,40 лв, а договорната лихва е в размер на 2 712,20 лв. Уточнява, че по силата на договора длъжникът се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 15.06.2026 г. на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 149,14 лв. при първа погасителна вноска 15.07.21 г. Твърди се, че крайният срок на договора не е настъпил, но предвид спиране на плащанията на погасителните вноски от кредитополучателят, договорът е обявен за предсрочно изискуем считано от 9.10.23 г. получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост. Посочва, че на длъжника е начислена лихва за заава в размер на сумата692,20 лв и се претендира заплащане на сумата в общ размер на 6 678,31 лв, от които главница 4124,56 договорна лихва 1861,55 лв и законна лихва за забава 692,20 лв., в едно със законна лихва за забава от датата на депозиране на настоящето заявление в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира се заплащане на ДТ в размер на 133,57 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 2 лв. Към заявлението са приложени договор за кредит и условия към него, приложение към договора за кредит, ОУ, пълномощно и документ за внесена ДТ.

ЛРС е постановил разпореждане №2144/30.10.2023 г. по ч.гр.д.№1577/23 г., с която е оставил без движение подаденото заявление, като са дадени указания на заявителя да отстрани нередовностите по заявлението в тридневен срок от получаване на съдебния акт, като наведе твърдения как е формирано всяко едно от вземанията, съответно какви суми се включват в главницата, при какъв ГПР и как е формиран същия, как са формирани договорна лихва и обезщетение за забава, извършвал ли е длъжникът плащания в какъв размер и на кои вноски, кога е уведомен за настъпилата цесия и по какъв начин, както и кога е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост и по какъв начин.

На 1.11.2023 г. е получена молба от заявителя с вх.№10317, с което изразява несъгласие с дадените от съда указания, като с цитира практика на окръжните съдилища в страната. Единствено уточнява, че длъжникът е уведомен за цесията и за предсрочната изискуемост с уведомително писмо от дата 9.10.23 г. получено от длъжника лично на 16.10.23 г.

С разпореждане №2218/6.11.2023 г. постановено по ч.гр.д.№1577/23 г. РС-Ловеч е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“„ЕАД, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г. М. М. от **** поради неотстраняване на нередовности в обстоятелствената част на заявлението и е указано на заявителя, че в1 месечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземанията си, като довнесе ДТ съгласно Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Жалбата е подадена срещу разпореждане на РС - Ловеч, с което се отказва издаване на суми по реда на чл.410 (чл.413, ал.2 ГПК) от заявителя в срока по чл.279 вр. чл.275 ГПК.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения в закона срок, поради което е допустима.

Предмет на въззивен контрол е разпореждането на заповедния съд, с което е отказана издаване на заповед за изпълнение, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.258, ал.2 ГПК.

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК. Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Постановеното разпореждане е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Налице са положителни и липса на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на заявление на заповед за изпълнение (арг. чл.410, ал.2 ГПК ). То е допустимо, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Постановеното 3 разпореждане следва да се потвърди изцяло.

Заповедното производство е въведено от законодателя като едностранно производство за безспорни вземания. От мотивите на приемането на ГПК (2008г.), както и ЗИД ГПК (ДВ, бр.42 от 2009г. и сл.) се установява, че целта на производството е да се издаде съдебен акт – заповед за изпълнение с характеристика на изпълнително основание за безспорни вземания, като целта е този акт да стигне до знанието на длъжника, който след неговото запознаване да прецени дали да признае вземането или да го оспори като подаде възражение. С признаване на вземането издаденият акт се стабилизира и служи като изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист. При подаване на възражение, заповедта за изпълнение не влиза в сила, тъй като вземането не е безспорно и следва да бъде установено със влязло в сила решение по чл.415, чл.422 ГПК, въз основа на проведено исково производство, в което страните имат равни процесуални качество и се основава на принципа за състезателност.

Законодателят е създал две производства по издаване на заповед за изпълнение – това по чл.410 и това по чл.417-418 ГПК, които са строго формални, като и двете производства започват с подаване до съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение, което следва да отговаря на редовна искова молба (арг. чл.410 ГПК). И към двете заявления се прилагат необходимите документи – договор, сключен с потребител, заедно със всички негови изменения, допълнения и общи условия, като и за двете производства са приложими разпоредбите на чл.411 ГПК.

В производството чл.410 ГПК, където се прилагат само посочените в чл.410, ал.3 ГПК документи съдът няма право въз основа на тях да извлече търсената от заявителя парична претенция, като от тяхното съдържание се придобива представа за вида, размера и падежа на задължението. По тази причина в заявлението по чл.410 ГПК заявителят следва да опише основанието, всички факти и обстоятелства на които претендира вземането си – размер, падеж, да има твърдения кога длъжникът е платил, твърдения каква част, по какво перо от дълга е престирал, от кога длъжникът не плаща, т.е. началната дата на забава, кога е последно направената вноски, съответна каква част от нея е погасена (т.1-2 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС), да има твърдения за легитимация като кредитор, да има твърдения кога е извършена цесията, доказателства кога длъжникът е разбрал за цесията (т.4г от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС), доказателства кога длъжникът е разбрал за предсрочната изискуемост (т.18 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС ), изисквания за поръчител (т.4б от ТР4/2013 на ОСГТК на ВКС) и др. Независимо от факта, че са приложени такива документи, от които може да се извлече тази информация, заявителят не може в заявлението по чл.410 ГПК или в уточнението да препрати за (т.2б от ТР4/2013 на ОСГТК на ВКС ) тези съществени елементи от претендираното вземане към приложените документи, а следва да ги инкорпорира в самото заявлението. Ето защо на основание чл.410, ал.2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за редовна искова молба. Единствено законът създава служебно задължение на съда да оцени приложените документи по чл.410, ал.3 ГПК за наличието на неравноправни клаузи и противоречие със закона или добрите нрави (напр. дали има 4 валиден договор), но не и да се запознава в подробности досежно вид дълг, разбивки по пера, размер, падеж и други елементи на дълга. Ето защо заявление по чл.410 ГПК, което не съдържа всички факти и обстоятелства за търсеното вземането, а единствено препраща към съдържанието на приложените документи, е нередовно и на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК следва да се откаже издаване заповед за изпълнение, тъй като вземането не е индивидуализирано в заявлението.