Определение № 841 от 13.11.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 841 гр. Перник, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241700100349 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

В срока по чл.248 ГПК от ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД ЕИК 121130788 чрез процесуалния му представител юрк.К. е постъпила молба вх. №4710/01.08.2025 г., с която се иска изменение на постановеното по делото решение №194/14.07.2025 г. в частта за разноските, като се намали присъденото в полза на адв. К. К., със съдебен адрес: *** адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца в размер на 3000 лева като прекомерно по подробно изложени в отговора на исковата молба и в молбата по чл.248 ГПК доводи.

От ответника по молбата в законоустановения срок е постъпило становище, с което се излагат доводи за неоснователност на същата, поради което и се претендира да бъде оставена без уважение.

Предвид доказателствата и становищата на страните съдът намира следното:

Молбата е подадена в срока за обжалване на решение №194/14.07.2025 г., постановено по гр.д.№349/2024 г. по описа на ПОС. Молбата е допустима, доколкото искането на изменение на решението е направено от страната, в чиято тежест са възложени разноските.

С решение №194/14.07.2025 г. съдът е осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1000, бул. „Софийско шосе“ № 67А да заплати на Я. Н. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. К. К., със съдебен адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 30 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие телесни увреждания, настъпили при ПТП на 26.09.2021 г., което е причинено от водача на л.а. „Рено Клио” е ДК № ***, ведно със законната лихва върху тези суми, дължима на основание чл. 497 от КЗ, във вр. чл. 86 ЗЗД, считано от 04.06.2024 г. /датата на исковата молба/ до деня на окончателното плащане на присъдената сума, както и сумата в размер на 2066,03 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 07.12.2023 г. до 1

04.06.2024 г., като е отхвърлил претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в частта за горницата над присъдената сума от 30 000 лева до пълния размер от 80 000 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, считано от момента на увреждането- 26.09.2021 г. до 07.12.2023 г. /датата на предявяване пред застрахователя на застрахователна извънсъдебна претенция на осн. 380, ал.1 от КЗ /в размер на 19 524, 94 лева и за законна лихва за забава, считано от датата на предявяване пред застрахователя на застрахователна претенция - 07.12.2023 г. до 04.06.2024 г., за разликата над присъдената сума в размер на 2066,03 лева до предявения размер от 5 509,42 лева.

Със същото решение съдът е осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул.

„Софийско шосе“ № 67А да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗА на адв. К. К., със съдебен адрес: *** сумата в размер на 3000 лева за адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца.

Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 9.07.2004 Г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно задължителното за него решение от 25.01.2024 година С-438/2022 година на СЕС. С него е прието, че чл. 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Прието е също, че национална уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договарят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, а от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, понисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. След цитираното решение на СЕС в практиката на българските съдилища, включително на ВКС, непротиворечиво се приема, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, според която при прекомерност не може да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, който препраща към размерите по цитираната наредба, не съответства на правото на ЕС, респ. не следва да се прилага от съда. Преценката на съда за прекомерност на адвокатското възнаграждение се основава на вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и преди всичко на фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай по делото са били проведени общо седем открити съдебни заседания, в които пълномощникът на ищеца се е явил, разпитани са били петима свидетели, приети са били две съдебни експертизи- съдебно-медицинска експертиза и съдебна автотехническа експертиза, по поставени и от двете страни въпроси.

Неколкократното отлагане на делото е предпоставено от необходимостта от приобщаване на заключение по САТЕ и призоваване на допуснатите до разпит свидетели. Исковите претенции са били уважени за сумата от общо 32 066,03 лева, и отхвърлени за сумата от 72 968,33 лева. В разглеждания случай обаче се касае се касае за типичен спор с правно основание чл. 432 КЗ, по чийто предмет е налице трайна съдебна практика. На фона на горното съдът намира, че молбата по чл.248 ГПК е частично основателна, като постановеното по делото решение №194/14.07.2025 г. бъде изменено в частта за определеното на пълномощника на ищеца адвокатско 2 възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, като същото бъде определено на 2000 лв.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение №194/14.07.2025 г. по гр.д.№349/2024 г. по описа на ОС-Перник в частта относно присъденото в полза на адв. К. К., със съдебен адрес: *** адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА пред първоинстанционния съд, като ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул. „Софийско шосе“ № 67А да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗА на адв. К. К., със съдебен адрес: *** сумата в размер на 2000 лева за адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС-София в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3