Решение № 472 от 10.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. София, 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241110108866 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл. 128, т.2 от КТ, по чл.222, ал.3 от КТ и по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Н. В. М. твърди, че е работил при ответника по Трудов договор № РД 1829/17.08.2012 г. на длъжността „детски учител”, с място на работа „Европейско училищеБрюксел IV“, като с Допълнително споразумение № РД-17- 51/20.06.2022 г., срокът на трудовото правоотношение е продължен до 31.08.2023 г. Заявява, че със Заповед № РД 1717/17.03.2023 г., на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ трудовото правоотношение му е прекратено (поради изтичане на уговорения срок), считано от 01.09.2023 г. Поддържа, че на 10.08.2023 г. е подписан Анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269/06.12.2022 г., с който се изменя чл.27 КТД, като е предвидено увеличение на минималната основна работна заплата за педагогическите специалисти по чл.27, ал.1, т.2, б.„а“ от 1486 лева на 1709 лева, считано от 01.01.2023 г. Твърди, че с §2 на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда се изменя Приложение №3 към чл.16, ал.1 от Наредба №4/2017 г., регламентиращ минималния размер на основната работна заплата за педагогическите специалисти, който се увеличава от 1486 лева на 1709 лева, като този §2 има обратно действие и влиза в сила от 01.01.2023 г., за разлика от §3, предвиждащ влизане в сила на Наредбата в останалата и част от деня на обнародването и в „Държавен вестник“, т.е. от 01.09.2023 г. Заявява, че през м.септември 2023 г. му е изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 11 921.64 лева, като със Заявление (вх.№ 946413/08.11.2023 г.) е поискал да му бъде изплатена разликата, получена при увеличение на учителските заплати за периода от 01.10.2023 г. до 15.02.2024 г., но с Писмо (изх.№ 946413/22.11.2023 г.) е отказано изплащане на претендираното увеличение с аргумент, че се 1 предвижда увеличение единствено на работниците и служителите, които имат действащи трудови договори към момента на увеличението на работните заплати, а не за лицата с прекратени трудови правоотношения към момента на определяне и договаряне на новите работни заплати. Поддържа, че със Заявление (вх.№ 94-109/09.01.2024 г.) отново е поискал доплащане на разликата, но с Писмо (изх.№ 94-355/22.01.2024 г.) отново му е отказано.

Претендира сумата от 2301.36 лева, представляваща неплатено увеличение на трудовите възнаграждения за периода от 01.01.2023 г. до 31.08.2023 г.; сумата от 1726.02 лева, представляваща доплащане на разликата за увеличената индивидуална работна заплата в изплатеното шестмесечно обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху горепосочените суми от датата на предявяването на исковата молба16.02.2024 г. до окончателното им изплащане и сумата от 117.71 лева, представляваща мораторна лихва, върху главницата от 2301.36 лева и за периода от 01.10.2023 г. до 15.02.2024 г. и сумата от 88.28 лева, представляваща мораторна лихва, върху главницата от 1726.02 лева и за периода от 01.10.2023 г. до 15.02.2024 г. и разноските.

Ответникът М. е получил препис от исковата молба и е подал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че увеличението на трудовите възнаграждения обхваща работници/служители (педагогически специалисти) с действащи трудови договори към момента на влизане в сила на Анекс №Д01192/10.08.2023 г., което е заложено и в разпоредбата на чл.118, ал.3 КТ. Твърди, че не е налице правна възможност лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението за минал период от време. Поддържа, че съобразно чл. 57, ал.1 КТ, Колективния трудов договор(КТД) има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация- страна по договора, като не става ясно дали ищеца е член на някоя от посочените синдикални организации, по отношение на които поражда действие Анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор(КТД). Заявява, че „Европейско училище-Брюксел IV“ е от системата на Европейските училища, които са под юрисдикция на независима и различна от българската образователна система и в тази връзка за ангажираните в него учител и не е приложимо българското законодателство. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните доказателства и доводи на страните съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 128, т.2 КТ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Работодателят по силата на чл. 128, т. 2 от КТ дължи на работника или служителя като насрещна престация за предоставената и ползвана от него работна сила заплащането на уговореното трудово възнаграждение. Последното се дължи при изпълнение от работника или служителя на задължението му да предостави на работодателя през уговореното работно време своята трудова сила.

2

В разглеждания случай е безспорно между страните и от приложените по делото Трудов договор № РД 18-29/17.08.2012 г. се установи, че между страните е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което ищецът Н. В. М. е заемала при ответника длъжността „детски учител”, с място на работа „Европейско училище-Брюксел IV“, със срок до 31.08.2021 г.

С Допълнително споразумение № РД 17-51/20.06.2022г. към Трудовия договор срокът на трудовото правоотношение е продължен от 01.09.2022 г. до 31.08.2023г., включително.

Със Заповед № РД 17-70/12.09.2022г. и считано от 01.09.2022г. е определено основно месечно възнаграждение в размер на 1486.00 лева; допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 28% и допълнително плащане за ПКС в размер на 70.00 лева.

С Допълнително споразумение № РД 17-4/16.01.2023г. към Трудовия договор е определено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 29%, считано от 01.01.2023 г.

Със Заповед № РД 17-17/17.03.2023г. на М.(МОН) и на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ трудовото правоотношение е прекратено, поради изтичане на уговорения срок, считано от 01.09.2023г.

От представените по делото Заповед № РД- 17-17/17.03.2023 г. на МОН и копие на Трудова книжка № 4, копие на Служебна книжка серия А № 17237, копие на Служебна книжка серия Т № 050438 се доказа, че това трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.3 от КТ - поради изтичане на уговорения срок, считано от 01.09.2023 г.

След като ищецът е изпълнил своето основно трудово задължение по трудовото правоотношение да престира на ответника-работодател своята работна сила през релевантния период, ответникът е следвало да му заплати в срок уговореното по договора трудово възнаграждение, по аргумент от чл. 270, ал. 2 от КТ. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ работодателят е длъжен да начислява във ведомости за заплати трудовото възнаграждение на работниците и служителите за положения от тях труд и да изплаща последното по начина, определен в императивната разпоредба на чл. 270, ал. 3 КТ - лично по ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя-на влог в посочена от него банка. Посочено е, че във всички изброени случаи заплащането на работната заплата се документира по надлежния ред, поради което и на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК свидетелски показания за установяване на това обстоятелство са недопустими, освен ако не са налице изключенията по чл. 164, ал. 2 и чл. 165, ал. 1 ГПК. В тази връзка ответника, върху когото е доказателствената тежест, съобразно чл.154, ал.1 от ГПК не успя да докаже, че е платил сумите по трудовите възнаграждения на ищеца.

Съгласно чл. 128, т. 2 и чл. 245 от КТ работодателят дължи плащане на договореното трудово възнаграждение за извършената от работника/ служителя работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от 3 него работна сила на работника или служителя. Разпоредбата на чл. 57 от КТ предвижда, че колективния трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора.

По делото е приет като писмено доказателство Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01/06.12.2022 г., съгласно който „текстът на чл. 27 се изменя както следва: „За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както следва:.... 2. „а“ Учител, ресурсен учител, възпитател, ръководител на направление „Информационни и комуникационни технологии”, логопед, психолог, педагогически съветник, корепетитор, хореограф, рехабилитатор на слуха и говора и треньор по вид спорт- 1709 лева. Според ал. 2 осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лева се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. В ал. 3, т.2 е предвидено, че „индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по- високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15%.

Представено е Становище на Синдиката на българските учители-Изпълнителен комитет (ИК на СБУ) относно прилагането на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., като в посоченото становище се съдържа тълкуване на посочения анекс, съгласно което прилагането на разпоредбите за увеличаване на работните заплати трябва да бъде за всички членове на синдикални организации и организации на работодатели, страни по КТД, които са били в трудови правоотношения към 01.01.2023 г.

Представено е и становище на КНСБ относно въпроса дължи ли се увеличен размер на трудовите възнаграждения на учители и непедагогически специалисти, които са с прекратени трудови договори към сключване на Анекс № Д01-192/10.08.2023 към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. В становището се излага, че поради обратното действие на клаузите и разпоредбите, касаещи увеличението на работните заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в Анекс № Д01192/10.08.2023 г. и в Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (брой 75 на ДВ от 01.09.2023 г.), всички учители и непедагогически специалисти в системата на предучилищното и училищното образование, които членуват в Синдиката на българските учители, които са с прекратени трудови правоотношения към момента на сключване на Анекса, но са били в трудово правоотношение със съответната образователна институция към 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на трудовото си правоотношение, независимо от причината за прекратяването, имат право на договорения увеличен размер на възнаграждението.

4

Съгласно чл. 50, ал. 1 КТ „с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона“. Според ал. 2 „колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан“. Съгласно чл.

54, ал. 1 КТ „колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго“. Следователно законът допуска страните да определят действието на колективния трудов договор да започва от момент, различен от този на подписването му. С Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. страните изрично са договорили че увеличението на минималните заплати следва да се прилага, считано от 01.01.2023 г., поради което съдът приема, че това е и моментът, към който следва да се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител. С оглед на горното, от значение е съответният служител да е бил страна по индивидуално трудово правоотношение към 01.01.2023 г., заемайки съответна длъжност в системата на училищното и предучилищното образование, както и да е членувал към същата дата в синдикалната организация - страна по колективния трудов договор. Да се приеме обратното, означава да се приеме неравноправно третиране, тъй като определени лица, които са заети в сферата на образованието и са членове на синдикалната организация към 10.08.2023 г., т. е. формално са обвързани от КТД, но не са работили по трудово правоотношение в сферата на образованието към 01.01.2023г. и впоследствие до приемането на измененията, да получат увеличение за посочения период, което би било в противоречие с всяка житейска логика, а и със закона, доколкото съгласно нормата на чл. 128, т. 2 КТ трудово възнаграждение се дължи и заплаща за реално положен труд.

Разпечатката съдържа 27 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f3ee7c7-30c7-48e9-9804-aa9c1d385626