Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 329 от 20.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 526/2023
Вид
Решение № 329
Подписан
20.09.2023
В сила
20.09.2023
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 4, изречение второ · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 56 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 56, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 58 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 137, ал.1, т. 2 · Търговски закон
  • чл. 137, ал. 4 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Пловдив, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20235001000526 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 25, ал. 4, изречение второ от ЗТРРЮЛНЦ.

С решение № 305 от 06.07.2023 година, постановено по т. дело № 365/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е потвърден отказ № *** от 29.05.2023 година на А., ТРРЮЛНЦ, постановен по партидата на „Ш.“ ЕООД, ЕИК ***, по заявление образец А4 № *** от 19.05.2023 година, за вписване на нов едноличен собственик на капитала А.В.Е.Ш.

Срещу решението на ОС – Пловдив е подадена жалба от „Ш.“ ЕООД чрез управителя П.К.Г..

В жалбата се поддържа, че решението на ОС –

Пловдив и потвърденият с него отказ на длъжностното лице от А. са незаконосъобразни.

Твърди се на първо място, че Окръжният съд се е произнесъл по въпроси, които са извън тези, посочени в жалбата, с което бил нарушен принципът на диспозитивното начало и съдът бил излязъл извън предмета, с който е сезиран. Оспорени са освен това изводите на съда за 1 липса на предпоставките за извършване на исканото вписване по въпросите, с които е бил сезиран с жалбата. Поддържа се неправилност на изводите за липса на удостоверение за актуално състояние на едноличния собственик на капитала на „Ш.“ ЕООД, оформено съгласно изискванията на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, за несъответствие на документите, удостоверяващи представителната власт на П.К.Г. с изискванията на чл. 137, ал. 4 от ТЗ във връзка с чл. 37 от ЗЗД и чл.

56, ал. 1 и чл. 58 от КМЧП и за липса на доказателства, установяващи заявената за вписване дата на раждане на приобретателя на дружествените дялове. В жалбата е направен анализ на представените доказателства от заявителя, като се поддържа, че въз основа на тях следва да се приеме наличие на всички необходими предпоставки за исканото вписване.

Съображенията на жалбоподателя, изложени в жалбата при анализа на представените доказателства, ще бъдат обсъдени подробно от съда по-долу в мотивите.

Искането е да се отмени обжалваното решение и потвърдения с него отказ и да се дадат задължителни указания на А. да извърши исканото вписване на обстоятелства по партидата на „Ш.“ ЕООД по заявление вх. № ***/19.05.2023 година.

Срещу жалбата е подаден писмен отговор от А. чрез И.И. юрисконсулт в дирекция „П.“. В отговора се изразява становище за нейната неоснователност, респ. за законосъобразност на обжалваното решение на ОС Пловдив. Поддържа се, че исканото вписване на нови обстоятелства по партидата на дружеството – жалбоподател не може да бъде извършено по причините, изложени в мотивите за отказа на длъжностното лице по регистрацията. Ставало дума за непредставяне на официални документи, установяващи съществуването и представителната власт на дружеството – едноличен собственик на капитала на „Ш.“ ЕООД към датата на договора за продажба на дяловете и на заявлението от 19.05.2023 година, издадени от Р.К., където е неговото седалище. Освен това липсвало решение на едноличния собственик на капитала по чл. 137, ал.1, т. 2 от ТЗ за продажба на дружествените дялове, съобразено с изискването за форма на приложимия съгласно чл. 56 и чл. 58 от КМЧП български материален закон - чл. 137, ал. 4 от ТЗ, а именно с нотариална заверка на подписите и съдържанието, респ. надлежно учредяване на представителна власт на пълномощника в 2 същата форма съгласно чл. 37 от ЗЗД. В отговора се поддържа също наличие на пропуск при нотариалната заверка на подписите и съдържанието на договора за продажба на дружествените дялове, изразяващо се в непосочване на датата на раждане на купувача и неотстраняване на този недостатък чрез представяне на копие от първата страница от документа за самоличност без превод на български език. Искането е за потвърждаване на решението на ОС – Пловдив и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на А. за производството по делото пред АС – Пловдив в размер на 150 лева.

Апелативният съд, като се запозна с жалбата и доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е срещу решение на Окръжния съд по чл. 25 ал. 4 от ЗТР, за което законът е предвидил обжалване пред Апелативния съд. Спазен е предвиденият в цитираната разпоредба седемдневен срок за подаването . Съобщението за решението на Пловдивския окръжен съд е получено от жалбоподателя на 17.07.2023 година, а жалбата срещу него е изпратена о куриер на 24.07.2023 година.

По същество съдът намира, че жалбата срещу решението, с което е потвърден отказът на длъжностното лице по регистрацията да впише исканите промени по партидата на „Ш.“ ЕООД, е неоснователна.

Съображенията на съда са следните:

На първо място, неоснователно е оплакването за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 269 от ГПК.

Ограничението на правомощията на въззивния съд по чл.269, ал. 2 от ГПК при проверка на правилността на съдебния акт да се произнася само по посоченото в жалбата, е неприложимо в производството по обжалване на отказ за вписване на промени в обстоятелства, касаещи търговско дружество, за каквито става дума в случая.

Разглеждането на жалбите срещу отказите за вписване и обявяване в ТРРЮЛНЦ е уредено с императивни разпоредби в чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. В чл. 25, ал. 4 от този закон изрично е посочено, че жалбите се разглеждат по реда на глава двадесет и първа „Обжалване на определения“ от ГПК. С ТР № 6 от 15.01.2019 година по т.д. 6/2017 година на ОСГТК на ВКС е прието по задължителен за съдилищата начин, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изречение второ от ГПК, 3 не се прилагат в производството по частната жалба. Това разрешение е логично и с оглед разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, която предвижда, че при отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на А. да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване, като изпраща решението заедно с документите във връзка с вписването, заличаването или обявяването. С оглед на тези правомощия съдът следва да е установил наличието на всички предпоставки за исканото вписване, както и представянето на всички необходими документи, поради което той не би могъл да се ограничи при проверката на правилността на отказа на длъжностното лице само до посоченото в жалбата на заявителя.

Поради това съдът намира, че не е налице допуснато от Окръжния съд нарушение на диспозитивното начало.

По същество настоящият съдебен състав намира, че не са налице законовите предпоставки да бъде извършено исканото вписване на промени по партидата на „Ш.“ ЕООД, изразяващо се в прехвърляне на дружествените дялове от досегашния едноличен собственик – чуждестранното юридическо лице със седалище в

Р.К.

„С.“, на А.В.Е.Ш и вписването на приобретателката като нов едноличен собственик на капитала.

Следва да се посочи, че за да бъде извършено това вписване, е необходимо да са спазени императивните законови изисквания на българския Търговски закон, доколкото става дума за обстоятелства, касаещи търговско дружество, чието седалище и адрес на управление са в България и което е учредено и вписано в България. Обстоятелството, че едноличният собственик на капитала на дружеството е чуждестранно юридическо лице, е без значение и не променя горния извод на съда. В тази връзка съдът не споделя доводите в частната жалба, че за решението на едноличния собственик на капитала са приложими изискванията на действащия в К. закон, доколкото той е дружество, регистрирано в тази държава. Неправилно е позоваването на жалбоподателя на разпоредите на чл. 56 и чл. 58 от КМЧП и тълкуването, което той прави на тези разпоредби. В чл. 56, ал. 1 от КМЧП е предвидено, че юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани. Съгласно чл. 58 от КМЧП правото на държавата, в която се регистрирани юридическите лица, урежда следните въпроси: 1. учредяването, тяхната правна природа и правно-организационна форма; 2.

4 името или фирменото наименование; 3. правосубектността и системата на управление; 4. състава, компетентността и функционирането на органите; 5. представителството; 6. придобиването и загубването на членство, както и свързаните с това права и задължения; 7. отговорността за задължения; 8. последиците от нарушения на закона или на устройствения акт; 9. преобразуването и прекратяването.

„Ш.“ ЕООД е дружество, регистрирано в България, поради което за да бъде извършено исканото вписване на промени в обстоятелствата, отнасящи се до него, е необходимо да са спазени изискванията на българския Търговски закон. Съгласно чл. 147, ал. 2 във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 2 и чл. 137, ал. 4 от ТЗ, за прехвърлянето на дружествените дялове на трето лице е необходимо решение на досегашния едноличен собственик на капитала, изразено в протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма. Видно от справката в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството – жалбоподател, в действащия дружествен договор, обявен на 15.02.2011 година, не е уреден изрично въпросът за формата на решението за прехвърляне на дружествените дялове. Т.е., приложима е законовата разпоредба, предвиждаща протокол с решението на едноличния собственик, с нотариална заверка на подписа и съдържанието едновременно.

В случая решение с такова съдържание, оформено по описания начин, не е представено. Представеното решение № 1/20 от 20.05.2021 година на едноличния собственик на капитала „С.“ е с нотариална заверка само на подписите на лицата, посочени като представители на дружеството, но не и на неговото съдържание. Отделен е въпросът, че в самото съдържание не е отразено изрично решение на едноличния собственик на капитала за продажба на дружествените дялове на трето лице, а има само упълномощаване на П.Г. да ги прехвърли/продаде на трето лице / т.1/, както и да разреши продажбата, но не на дружествените дялове, а само на недвижимите имоти / т. 3/. Това решение, видно от представения превод, е със заверка от служител на заверките в К. и с апостил, като служителят по заверките изрично е отразил, че заверява само подписите на лицата Н.М. и Б.Д.А. в качеството им на представляващи „С.“ – едноличен собственик на капитала на „Ш.“ ЕООД, но не и съдържанието на решението. Т.е., дори да се приеме, че макар и изразено недостатъчно ясно, има взето решение за 5 продажба на дружествените дялове, то същото не е с едновременна заверка на подписите и съдържанието, каквото е изискването на чл. 137, ал. 4 от ТЗ.

Неспазването на изискването за форма на решението не може да бъде преодоляно с представеното към заявлението за вписване решение от 02.09.2021 година с нотариална заверка на подписите и на съдържанието – акт №*, том Пети, рег. №*/2021 година на Нотариус В.М., доколкото то е взето от името на едноличния собственик на капитала „С.“ от пълномощника П.К.Г., без самото решение за упълномощаването му да е с нотариална заверка на съдържанието, т.е. без да е спазено изискването на чл. 37 от ЗЗД.

Липсата на решение на едноличния собственик на капитала за продажба на дружествените дялове в предвидената от закона форма е достатъчно основание да се откаже вписването на това обстоятелство, както и вписването на приобретателя на дяловете като нов едноличен собственик по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ.

В допълнение следва да се посочи, че с представените доказателства не се установява актуалното състояние на дружеството „С.“ към момента на сключване на договора за продажба на дружествените дялове на 02.09.2021 година, заверен нотариално от Нотариус В.М. – акт № 107, том Пети, рег. № **/2021 година., както и към момента на подаване на заявлението от 19.05.2023 година за вписване на промени по партидата на „Ш.“ ЕООД. Това само по себе си също е основание да се откаже исканото вписване, доколкото не може да бъде проверено дали решението за продажбата и искането за вписването изхождат от действителния едноличен собственик на капитала, респ. от лицата, които го представляват.