Решение № 4654 от 02.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4654 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100105227 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Н. Р. С., с която е предявен срещу Н. Б. М. иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обидни и клеветнически изявления на ответника, направени и излъчени в периода 21.02.2023 г. – 24.02.2023 г. пред телевизия БТВ, на пресконференция в Българската телеграфна агенция и в предаването „Евродикоф“ по телевизия Евроком.

Ищецът твърди, че на 21.02.2023 г. в предаването „btv Новините централна емисия“, излъчено в програмата на телевизия БТВ, на 22.02.2023 г. в пресконференция в Българската телеграфна агенция и на 23.02.2023 г., в предаването „Лице в лице“ на телевизия БТВ, ответникът, като директор на „Е.Б.Б.“ ЕАД, е направил изявления, отнасящи се до ищеца, който в този момент е заемал длъжността служебен министър на икономиката и индустрията в служебното правителство на премиера Г.Д., за „ожесточен натиск от изпълнителния директор на ДКК, … със санкцията на министър С.“ върху работата на ответника, че ответникът не е заплашван пряко, но му е дадено да разбере, че ако не прокарва различни интереси в дружеството, с различни доставчици, включително и със спорно качество на млякото, може да има проблеми, че ищецът като министър договарял доставки на мляко на държавното предприятие „Е.Б.Б.“ ЕАД от Унгария, с показатели на маслеността под нормата, че препоръчал определен доставчик на некачествено и скъпо мляко, ощетявайки държавното предприятие, в разрез със служебните си задължения и че иска да убие българския бизнес и да фалира държавното предприятие, че обслужва чужди частни интереси за приватизация на държавното предприятие. Сочи, още че в интервю озаглавено „Скандалус 1

Булгарикус“ на 24.02.2023 г. в предаването ,Евродикоф“ по телевизия Евроком ответника е разпространил по отношение на ищеца обидни и клеветнически твърдения, че е част от „мафия“, която не борави с документи, а само с приказки и твърдения, че в качеството си на служебен министър на икономиката и индустрията лично е уволнил ответника, защото в интерес на българските граждани застрашава интересите на големи хранителни вериги от Германия и Австрия, в посолствата на които е бил „чест гост“, че лично е казал на ответника, че не може да се бори с тези вериги, ощетявайки българския потребител, че е имал амбиции за приватизация на държавното дружество, че е държал на закупуване на мляко от определена фирма, предлагаща некачествено мляко на завишени цени, че лъже най-нагло, че е искал да прекрати доставките на мляко от местни доставчици, с което да убие българския производител, че си е позволявал да уронва престижа на българския бизнес. Твърди, че изнесените в интервютата твърдения на ответника не отговарят на истината и казаното е го е унижило, засегнало личното и професионалното му достойнство, отразило се негативно на всяка една сфера от живота му, в общуването със семейството му и с близкия му приятелски кръг, както и на тези с бивши и настоящи колеги. След изнасянето на обидните и клеветнически твърдения престанал да почива пълноценно, получил главоболие и силна тревожност. За причинените неимуществени вреди претендира обезщетение в размер на 26000 лв., законната лихва от датата на исковата молба и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска. Не оспорва, че в свои изявления, излъчени на 21.02.2023 г., 22.02.2023 г., 23.02.2023 г. и 24.02.2023 г., е направил изявления със съдържанието, посочено в исковата молба, но твърди, че изнесените в публичното пространство твърдения за факти са верни, че е упражнил правото си на лично мнение като стопански ръководител и като личност, ангажирана с конкретна кауза и че квалификациите, касаещи професионализма и добросъвестността на ищеца като висш политик, са обосновани. Сочи, че поведението му е изява на личен морал и гражданска позиция, позовава се на качеството на ищеца на публична личност в относимия за спора период.

Оспорва настъпване на твърдяните вредни последици от изказванията.

Претендира разноски.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

За да бъде уважен предявения деликтен иск, следва да се установи, че ответникът е извършил противоправни действия, представляващи публично (чрез средства за масова информация) отправяне на обидни или клеветнически изявления по повод ищеца, годни да накърнят доброто му име и репутация, в причинна връзка с което за ищеца са настъпили неимуществени вреди.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените веществени доказателства (Магнитен носител (диск), предоставен от 2 телевизия БТВ, по реда на чл.14 от ЗРТ, съдържащ интервю на ответника от 21.2.2023 г. в предаването ,,btv новините - централна емисия”; Магнитен носител (диск), предоставен от телевизия БТВ, по реда на чл. 14 ЗРТ, съдържащ интервю на ответника от 23.2.2023 г. в предаването ,,Лице в лице“;

Магнитен носител (диск), предоставен от телевизия БТВ по реда на чл.14 от ЗРТ, съдържащ интервю на ответника от 22.2.2023 г. от пресконференция в БТА), че на 21.02.2023 г. по „btv Новините - централна емисия“, излъчено в програмата на телевизия БТВ, на 22.02.2023 г. на пресконференция Българската телеграфна агенция, на 23.02.2023 г. в предаването „Лице в лице“ на телевизия БТВ и 24.02.2023 г. в предаването ,Евродикоф“ по телевизия Евроком, ответникът е направил посочените в исковата молба публични изявления по отношение на ищеца.

Общоизвестно и неподлежащо на доказване е обстоятелството, че съдържанието, излъчено по телевизионни канали би могло да достигне до неограничен брой зрители.

Установява се от представените от ответника писмени доказателства (публикации в средствата за масова информация), че преди и по време на релевантния период, по отношение на личността на ищеца са публикувани и други статии от други медийни източници с негативно съдържание: „Войната между Корнелия Нинова и новия министър Н. С. придобива трагикокомични форми“ от 10.08.2022 г.,,Отмъщението на Нинова. Парен чук за министър“;

,,Корнелия Нинова: Н. С. лъже“; ,,Корнелия Нинова: завеждам поредното дело срещу министър Н. С.“ от 22.01.2023 г.; ,,Нинова зове: Спрете Н. С., той е заплаха за националната сигурност“ от 13.12.2022г.; ,,Брутален скандал с министъра на икономиката Н. С., американците го отсвириха публично заради оръжейни сделки“ от 21.01.2023 г. (стр. 35-46 от делото).

Спорен по делото е въпросът дали изнесената за ищеца информация обективно съдържа неверни твърдения за позорни факти или на оценъчни твърдения, унизителни за достойнството му, които излизат извън правомерното упражняване на свободата на словото и правото на мнение.

По осъществяване на деянието:

С оглед липсата на спор между страните съдът приема, че ответникът е автор на твърдените от ищеца изказвания в публичното пространство, с посоченото в исковата молба и материалите по делото съдържание.

Изказванията на ищеца пред телевизия БТВ, на пресконференция в Българската телеграфна агенция и в предаването „Евродикоф“ по телевизия Евроком съдържат изявления с твърдение за осъществяване на следните факти: за упражнен натиск от ищеца върху работата на ответника в качеството му на директор на държавното предприятие „Е.Б.Б.“ ЕАД за работа с определени доставчици, включително и със спорно качество на млякото, че ищецът като министър договарял доставки на мляко на държавното предприятие „Е.Б.Б.“ ЕАД от Унгария, с показатели на маслеността под нормата, че уволнил ответника, защото застрашавал интересите на големи 3 хранителни вериги от Германия и Австрия, в посолствата на които ищецът е бил „чест гост“ и лично е казал на ответника, че не може да се бори с тези вериги. Изявленията съдържат и следните оценки (оценъчни съждения): че с действията си ищецът иска да убие българския бизнес и да фалира държавното предприятие, че обслужва чужди частни интереси, че е част от „мафия“, която не борави с документи, а само с приказки и твърдения, че иска да убие българския производител с прекратяване на доставките на мляко от местни доставчици.

Следователно, установява се извършване на твърдяното в исковата молба деяние и неговото авторство.

По противоправността на деянието:

Свободата на изразяване на мнение е сред основаните права, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Съгласно член 10, т.1 от ЕКПЧ, всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите. Свободата на изразяване на мнение е една от основите на демократичното общество, едно от най-важните условия за неговото развитие и за развитието на всеки човек. В решенията по делото „Де Хайс и Гайселс срещу Белгия“ и „Хендисайд срещу Обединеното кралство“ ЕСПЧ приема, че „свободата на изразяване на мнения е приложима не само по отношение на информация или идеи, които се възприемат благоприятно или се разглеждат като безобидни или неутрални, но също така и за изявления, които се възприемат като оскърбителни, шокиращи или смущаващи от държавата или от част от обществото“. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и широкомислието, без които няма демократично общество. При произнасяне относно отговорността на ответника, съдът следва да направи преценка и да съобрази предмета на спора в светлината на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ), според който всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.

Европейският съд по правата на човека е категоричен, че в обхвата на чл. 8 от Конвенцията се включва и репутацията и честта на едно лице. В делото Chauvy и други срещу Франция съдът тълкува чл. 8 от ЕКПЧ, като приема, че репутацията на едно лице е защитена от разпоредбата като част от правото на личен и семеен живот и трябва да бъде балансирана спрямо свободата на изразяване на мнение. Следва обаче да се има предвид, че степента на допустима критика спрямо публични фигури е по-висока, отколкото на частни лица – Р. v. Romania, като се съобрази фактът дали изложените твърдения представляват „изявления за факти“ или „оценъчни съждения“, а за последните е необходима достатъчна фактическа база, за да са в съответствие с чл. 8 от ЕКПЧ. Оттук може да се заключи, че държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните служители, могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са 4 подложени частни лица. Необходимо е да бъде изследван въпросът дали ищецът се явява публична личност по смисъла на това понятие, даден от ЕСПЧ и съответно да се прецени какъв стандарт за защита следва да се приложи.

Установява се от представените писмени доказателства, че Н. М. е заемал длъжността член на съвета на директорите на „Е.Б.Б.“ ЕАД до 27.02.2023 г. (датата на вписване на решението за освобождаване от заеманата длъжност). Едноличен собственик на капитала на „Е.Б.Б.“ ЕАД е „ДЪРЖАВНА КОНСОЛИДАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД, чийто принципал е Министерство на икономиката, представлявано от министъра на икономиката, която длъжност към релевантния за делото момент е заемана от ищеца – Н. С., служебен министър от 02.08.2022 г. до 06.06.2023 г. Поради гореизложеното съдът намира, че в периода 21.02.2023 г. -24.02.2023 г. ищецът е бил публична личност, тъй като е заемал длъжността служебен министър на икономиката на РБ, както и че ответникът в качеството си на член на управителен орган на дъщерно публично предприятие, макар и непряко, се е намирал в служебни отношения с ищеца.

От представените писмени доказателства от ответника, се установява, че последният е съставял и изпращал доклади, касаещи дейността на ,,Е.Б.Б.“ ЕАД до ищеца. В представените доклади ответникът повдигал проблемни въпроси, давал е отчет за извършени дейности и своевременно е информирал ръководните органи на дружеството за нуждата от кадрови и стратегически промени в ,,Е.Б.Б.“ ЕАД. След издадено разпореждане за незабавно преустановяване на всички плащания без оглед на размера и основанието им, ответникът е обръщал нееднократно внимание, че съгласно чл. 18 ЗПП органът упражняващ правата на държавата не следва да се намесва в управлението или текущата оперативна дейност на публичното предприятие.