Акт № 307 от 12.11.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Пловдив, 12.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Радка Д. Чолакова

Членове:Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20265001000340 по описа за 2026 година

С решение № 140/3.4.26 г., постановено по т.д. № 566/24 г. на ОС Стара Загора, се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Т. Ж.

ЕГН ********** съществуване на вземанията на „ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК ********* по договор за банков кредит № № *****--****** /******** г. за главница в размер на 34 961, 22 евро /68 378, 21 лв./ ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 04.07.2024 г. до окончателното плащане на вземането, договорна лихва в размер на 287, 06 евро /561, 44 лв./ за периода 11.05.2024 г. - 24.06.2024 г., наказателна лихва в размер на 3, 69 евро /7, 21 лв. / за периода 06.06.2024 г. - 24.06.2024 г.; законна лихва в размер на 120, 06 евро /234, 82 лв./ за периода 25.06.2024 г. - 03.07.2024 г., за които суми е издадена заповед № 417/10.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 628/2024 г. по описа на Районен съд – Чирпан, и Г. Ж. е осъдена да заплати на банката разноски: 626,09 евро /1 1

226, 09 лв./ за заповедно производство и 1 533, 38 евро /2 999, 04 лв./ за исковото производство.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от Г. Т.

Ж., като се излагат незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, постановяване при съществени процесуални нарушения. Счита се за неправилен извода за настъпила предсрочна изискуемост поради извършени плащания в срока, даден в поканата за обявяване на същата. Позовава се на неравноправни клаузи, възраженията за които не били обсъдени от първоинстанционния съд. Наведени са оплаквания, че съдът не е обсъдил всички релевантни обстоятелства и решението е необосновано. Иска се решението да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“

АД оспорва изцяло жалбата като неоснователна по конкретни съображения, изложени в отговора. Иска се решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и кредитополучателя Г алина Т. Ж. е сключен договор № *****-*- ******/********г. за банков кредит, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 79 500 лв. за погасяване на задължения към трети лица и за текущи нужди. Няма спор, че сумата е усвоена на 11.07.2022 г. Съгласно т. 3 от договора крайният срок за погасяване на кредита е 10.07.2032 г.

В т. 4 от договора е уговорено, че кредитополучателят дължи на Банката годишна възнаградителна лихва в размер на Лихвения процент, базиран на спестяванията (СЛП) за лева, увеличен с надбавка от 4,9205 пункта, в случай, че кредитополучателят получава доходите си по разплащателна сметка в банката и ползва кредитна карта, издадена от банката с включен абонамент за информация за авторизации чрез SMS известяване, банков пакет и електронно банкиране, и сключена застраховка „Спокойствие“.

В следващите клаузи са уговорени хипотези, в които банката има право да 2 увеличи надбавката върху ОЛП, като съобразно т. 4.1 надбавката се увеличава с един пункт в случай, че бъде преустановено получаването на доходите на кредитополучателя по разплащателна сметка в банката, считано от датата на констатиране на неизпълнението от банката.

В т. 6 от договора е посочено, че към датата на сключване на договора за банков кредит СЛП за лева е в размер на 0,0695% годишно.

По т. 15 от договора е уговорен размер на наказателна лихва като сума от възнаградителната лихва и наказателна надбавка в размер на законната лихва.

Съгласно т. 10.1.2, б. „а“ от общите условия, подписани от ищцата, Банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя със срок, определен от Банката, в случай че кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора за банков кредит (не осигури авоар по разплащателната сметка) повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.

В същия смисъл е и клаузата на чл. 15, изр. последно от договора, според който при наличие на просрочени плащания банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви относно потребителския характер на процесния договор, липсата на основание за недействителност на договора поради неспазване на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,т.7-12 и т.20 от ЗПК, липсата на основание за недействителност на клаузите за чл. 4 от договора, предвиждащи промяна на лихвения процент при неизпълнение на посочените условия /вкл. т.4.1 и 4.2 от договора/. Във въззивната жалба не се излагат оплаквания относно така изложените мотиви, като същите се споделят от въззивния състав на ПАС.

Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане неравноправността на клаузата за предсрочна изискуемост и приемане и постановяване на решението въз основа на преклудирани доказателства, са основателни.

3

Жалбоподателката се позовава на неравноправност на клаузата по чл. 10.1.2 б. „а“ от Общите условия на ПИБ, според която банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателят не извърши изискуемо плащане по договора /не осигури авоар по разплащателна сметка/ повече от 5 работни дни след датата на която плащането е станало изискуемо. Наведени са доводи, че клаузата не е съобразена с критериите, предвидени в Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, като клаузата дава право на банката след шест работни дни да обяви кредита за предсрочно изискуем при минимално неизпълнение, дори и за 0.01 евро/лв, като при това натовари допълнително кредитополучателя с допълнителни разноски за такси, възнаграждения за адвокат/юрисконсулт и пр.

В отговора на ПИБ се поддържа становище, че клаузата не е неравнопоставена, тъй като възпроизвеждала задължителната разпоредба на чл. 60, ал.2 от ЗКИ и поради това била изключена от контрол за неравноправност, тъй като се предполага, че националният законодател е постигнал баланс между всички права и задължения за страните по договора за кредита, като се позовава на решения на СЕС в този смисъл. Освен това се сочи, че възражение за неравноправност на тази клауза за първи път се правело във въззивната жалба, като не било наведено в нито един момент в първоинстанционното производство.

На първо място, следва да се посочи, че по отношение наличие на неравноправни клаузи съдът е длъжен да следи служебно. Липсата на наведени възражения не представлява пречка съдът да изследва въпроса, като това се отнася както за първоинстанционния, така и за въззивния съд.

Напротив, същият е длъжен да стори това. Т.е. обстоятелството, че жалбоподателката не е направила изрични възражения пред първата инстанция за неравноправност, не представлява процесуална пречка такива възражения да бъдат наведени във въззивната жалба, нито пък за това въззивният съд да се произнесе по тях.

Неоснователни са възраженията, че клаузата за предсрочна изискуемост е изключена от съдебен контрол за неравноправност поради посочените от банката съображения. Според чл.60, ал.2 от ЗКИ в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок 4 на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.

Клаузата на 10.1.2 б. „а“ от Общите условия на ПИБ визира неплащане на изискуемо задължение, без да съдържа ограничение по отношение на неговия размер и/или неговия вид. При това положение се споделят доводите, че същата дава право на банката да обяви предсрочна изискуемост дори и при минимално неизпълнение на погасителна вноска, или на друго задължение по договора за кредита, без да е налице каквото и да е ограничение в този размер. Следва да се посочи, че в същия смисъл е и уговорката по чл. 15, изр. последно от процесния договор за кредит, според който банката има право да обяви предсрочна изискуемост при наличие на просрочени плащания – т.е. и тук не са въведени ограничения по отношение на размера на просрочените плащания, представляващи основание за обявяване на предсрочна изискуемост.

Съгласно Решение от 26 януари 2017 г. по дело C-421/14 на СЕС, Banco Primus SA срещу Jesús Gutiérrez García, член 3, параграф 1 и член 4 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че: що се отнася до преценката на националната юрисдикция относно твърдeния неравноправен характер на клауза относно предсрочната изискуемост поради неизпълнение на задълженията на длъжника през ограничен период, посочената юрисдикция трябва да провери по-специално дали възможността на продавача или доставчика да обяви целия кредит за изискуем, зависи от неизпълнението от страна на потребителя на основно в съответното договорно правоотношение задължение, дали тази възможност е предвидена в случаите, в които посоченото неизпълнение е достатъчно тежко с оглед на срока на кредита и размера на задължението по него, дали тя дерогира приложимите в тази област правни норми и дали националното право предвижда подходящи и ефективни средства, позволяващи на потребителя, за когото се прилага такава клауза, да преустанови действието на посочената изискуемост на кредита.

Налице е и съдебна практика на ВКС, според която критериите, посочени в Решение от 26.01.2017г. по дело С-421/14 на СЕС следва да бъдат обсъдени при преценка неравноправния характер на клаузата за предсрочна 5 изискуемост /решение № 82 от 07.07.2022 г., постановено по т.д. 871/21 г. на ВКС, І т.о./, като за налачие на неравноправност съдът следи и служебно.

Т.е. няма основание да се приеме, че коментираната клауза е изключена от контрол за неравноправност, а по същество се споделят съображенията на жалбоподателя, че клаузата отговаря на критериите за неравноправност, тъй като е сключена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Това е така, тъй като уговорката не държи сметка за това дали неизпълнението касае основно задължение в договорното правоотношение, /може да бъде приложена за неизпълнение на задължение от всякакъв вид по договора, без значение неговия характер/, както и не съобразява тежестта на неизпълнението както във връзка със срока на договора, така и на цялото задължение по него.

Клаузата на чл. 10.1.2 б. „а“ от Общите условия на ПИБ, както и на възпроизвеждащата я чл. 15, изр. последно от договора са нищожни на осн. чл. 146, ал.1 от ЗЗП, като не е налице изключението същите да са договорени индивидуално -касае е за клауза от общи условия, т.е. която по принцип не е уговорена индивидуално; няма нито твърдения, нито доказателства за индивидуална договореност и по отношение идентично уговореното по чл. 15, изр. последно от договора.

Съгласно чл. 26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая съдът приема, че нищожната клауза следва да бъде заместена от нормата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ, даваща право на банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита при наличие на просрочени една или повече вноски.

Правят се и оплаквания във връзка с доводи за неравноспоставеност на клаузата на чл. 10.2 от ОУ, според която в случай,че до изтичане на срока на писменото предизвестие по т. 10.1.2 кредитополучателят изпълни изискуемото си задължение или отстрани допуснатото нарушение, банката може да се откаже от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Тези доводи е безпредметно да бъдат 6 обсъждани, тъй като банката не се е позовавала на тази клауза и същата се явява ирелевантна по делото.

Разпечатката съдържа 39 от 154 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f3ca5d8-15c6-4f89-9961-0b77fb914c58