Определение № 1003 от 26.03.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............/26.03.2019г. гр. Варна.

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело №

2706 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от:

ИЩЕЦ: „Интереко" ЕООД, вписано в АВ – ТР и РЮЛНЦ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр. Варна, ***, представлявано от М.Г.Ч.- управител срещу

ОТВЕТНИЦИ:

1/ „Централна

Кооперативна Банка“ АД, вписано в АВ – ТР и

РЮЛНЦ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София ул.Цариградско шосе № 87, представлявана от Г Д.К, С М

С и Г К К и

2/ ЕТ „Дионисий Е.Д." , вписан в АВ – ТР и РЮЛНЦ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Варна ***, представлявано от физическото лице –търговец – Е.Д.Т., ЕГН **********

Съдът, след като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът по делото „Централна Кооперативна Банка“ АД е депозирал отговор на исковата молба, а ответникът ЕТ „Дионисий Е.Д." е депозирал отговор, но извън срока по чл. 131, ал.1 ГПК, намира, че на основание чл.140, ал.3 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

По предварителните въпроси:

В отговора на исковата молба от ответника „ЦКБ“ АД е направено възражение, с което „оспорва Нотариален акт за замяна на недвижим имот с движима вещ №77 том 1 per. 1 927 д. № 59 от 2015г, като твърди, на осн. чл. 135 ЗЗД, че същият бил симулативен, привиден и волята на страните не е била да се извърши описаната сделка, а единствено да се увреди кредитора „ЦКБ" АД и да се лиши от предмет на изпълнение.“ По така направеното възражение, съдът намира, че същото е недопустимо, поради което и не подлежи на разглеждане.

От гледна точна на процесуалното право искът по чл.135 ЗЗД се определя като конститутивен. С предявяването на иска по чл.135 ЗЗД кредиторът упражнява потестативно право, изразяващо се в правната възможност да удовлетвори вземането си от имуществото, предмет на атакуваното увреждащо действие, или да упражни правото по вземането си без да се зачитат разпоредителните действия на длъжника.

Упражняването на правото може да се осъществи само чрез иск.

С него се упражнява потестативно право, което при липса на изрично предвидена в закона възможност да се упражнява и чрез възражение/както е при релевиране на унищожаемост на сделките/, може да се предяви само по исков ред.

В случай, че твърдението на ответника е в насока, че сделката по замяна, обективирана в посочения нотариален акт е привидна и като такава е нищожна, то по това възражение ответникът следва да наведе изрични твърдения и да обоснове правния си интерес от разглеждане на подобно възражение, доколкото сделката по замяна касае друг имот, различен от процесния.

Предвид всичко гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.05.2019г. от 09:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА

ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:

I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:

ИЩEЦЪТ твърди, че е собственик на две трети идеални части от самостоятелен обект с идентификатор *** - търговски склад с площ от 116 кв.метра, разположен на първия етаж на сградата с идентификатор № 5, попадаща в ПИ ***, както и само 1/12 ид.част от самото дворно място, в което е построена тази и още няколко сгради, цялото с площ от 585 кв.метра с административен адрес: гр. Варна, ***.

Правото на собственост по отношение на този обект ищцовото дружество е придобило от втория ответник - ЕТ „Дионисий Е.Д." чрез правна сделка съобразно нот.акт № 77 том I нот.дело № 59 от 16.03.2015 година на нотариус. Преди нотариалното изповядване на сделката страните по нея сключили предварителен договор отпреди повече от десет години, при което вторият ответник бил обещал да продаде две трети от целия склад с площ от 116 кв.метра, находящ се на този адрес, като при сключване на договора Е.Т. представил нотариален акт за собственост - нот.акт № 72 том IV нот.дело № 372/23.12.2005 година на нотариус М Т и описаните в него документи на своите праводатели, които били общо три лица - децата на предходния собственик С, Т и П И К. Тъй като уговорката между страните била ищците да закупят целия имот - склада от двата му етажа, очаквали, че Т. ще постигне съгласие с третия собственик П К, като ще изкупи и неговия дял, след което ще прехвърли собствеността на ищците.

При сключване на предварителния договор продавачът Е.Т. предал на ищците владението на цялата сграда, като на първия етаж настанили наематели, а на втория извършили ремонт, след което той се ползвал частично отново от техни наематели, а също така и пряко от дружеството ищец, начиная от 2007 година, като срокът за сключване на окончателен договор бил 01.07.2007г.

Поради възникнали разногласия между Т. и другия съсобственик, първият не придобил целия имот, а той си останал съсобствен.

Впоследствие бащата на предходните собственици и техен праводател, който бил бивш собственик на обещания на ищците по предварителен договор имот, се е опитал да създаде правна привидност, че бил прехвърлил на децата си не целия склад, на който бил станал собственик в резултат на делбата, а само първия етаж от същия, но не и втория. След поредица от неверни документирания той се е снадбил с КНА, създаващ привидност, че е собственик на втория етаж на сградата.

При така възникналия спор между него и Е.Д.Т. по искане на последния било образувано гр.дело № 495/2016 година по описа на Окръжен съд Варна, по което с влязло в законна сила Решение № 373 от 16.03.2017г. било прието за установено само по отношение на И Л К, че Е.Т. в качеството си на едноличен търговец е собственик на две трети идеални части от втория етаж на сградата. В хода на това производство реалният бивш съсобственик П К, разпитан като свидетел на баща си, под страх от наказателна отговорност бил заявил, че няма претенции и не бил съсобственик на обекта с идентификатор *** - търговския слад на второ ниво на сградата.

Ищците твърдят, че не са участвали в това производство и съдебното решение нямало сила за тях и било в полза на продавача им -Т. по предварителния договор, като и по време на процеса ищците продължили да владеят имота.

Същевременно

П К предявил спрямо ищцовото дружество претенции да му заплащат обезщетение за едноличното ползване на първия етаж на имота, представляващ ПИ *** и с влезли в сила съдебни актове ищците били осъдени да му платят такива обезщетения, в един от случаите в заповедно производство, а при друг от случаите - след сключено съдебно споразумение, което представлявало от страна на ищеца признание за правата му, но само за една трета от първия етаж на сградата.

След като са установили вписаната искова молба по гр.дело № 495/2016г. на ВОС, кредиторите на едноличния търговец поискали да се насочи изпълнението по изпълнително дело No

20158080400432 именно по отношение на втория етаж от сградата, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор ***. За горното обстоятелство узнали при извършения на 12.06.2018г. опис на имота, като при съставения протокол след като именно ищците били заварени в имота, съдебният изпълнител оставил имота за управление именно на ищцовото дружество.

Твърдят, че като купувачи по предварителен договор ищцовото дружество е във владение на втория етаж на сградата от 2007 година, включително и към момента на налагане на възбраната. Водените съдебни производства били по установителни искове без тяхно участие, а спрямо ищците производствата били за парични вземания за първия етаж на сградата, при което не са от такова естество, че да прекъснат или смутят владението им, което след изтичане на срока на предварителния договор било насочено както срещу продавача им, така и срещу всяко трето лице.

В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА Централна Кооперативна Банка“

АД е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост и неоснователност на исковете.

Оспорват твърдението на ищеца, че бил придобил по давностно владение описания имот, започнало въз основа на сключен Предварителен договор от 15.04.2007г до изнасянето му на публична продан, което узнал от съобщение от 30.10.2018г.

Оспорват представения Предварителен договор, като твърдят, че договорът е изцяло симулативен -привиден, като страните по него не са желали да се проявят правните последици по него.

Твърдят, че ищцовото дружество е свързано лице с ответника Е.Т., което било видно от следните обстоятелства:

В учреденото трето за процеса дружество-„ДИО ТРЕЙД" ЕООД, с едноличен собственик на капитала Е.Т., управител първоначално е бил едноличният собственик на капитала Е.Т., а през 2003г, същият е избрал за управител П Г. Д.-управител, който е имал това качество до 16.09.2010г.

П Д. бил управител и на ищцовото дружество понастоящем. Това сочело на трайна връзка между тези две лица -П Д. и Е.Т., повече от 15 години, като с оглед действията на „ИНТЕРЕКО" ЕООД , следвало да се приеме, че това дружество изцяло действало в интерес на длъжника по кредита Е.Т. и дружествата му, с цел избягване на принудителната продан върху имуществото им. Горната свързаност на лицата, сочела и на знанието за увреждане, което целели при извършваните от тях правни действия.

Е.Т., като физическо лице бил поръчител по договори за поръчителство към сключен договор за кредит с „ЦКБ" АД, като видно от обезпечението по този Договор за кредит от 6.11.2008г, дори имотът-предмет на обезпечение бил на същия адрес, на който били регистрирани дружествата, управлявани от Е.Т. /управител на „Интериор глас" ЕООД-като кредитополучател по Договор за кредит , дружеството , управлявано към него момент от П Д.- „ДИО ТРЕЙД" ЕООД, с едноличен собственик на капитала Е.Т., както и ищцовото дружество по настоящото дело, преди преместването на регистрацията им в гр. Варна, ул.

„Цариброд" 47, към настоящия момент. Изпълнителният лист по договора за кредит бил издаден на 07.04.2015г. срещу „Интериор глас" ЕООД и Е.Т. – солидарно отговорни към „ЦКБ" АД, като с Нотариален акт за замяна на недвижим имот с движима вещ №77 том 1 per. 1 927 д. № 59 от 2015г. длъжникът Е.Т. бил прехвърлил 2/3 от първия етаж на имота на ул. „Цариброд" 47 на ищцовото дружество на 16.03.2015г, като сдобиването с изпълнителен лист се предхождало от покани от страна на банката за доброволно плащане. Между

„ЦКБ" АД и Е.Т. се било развило и производство по оспорване на вземането по установителен иск пред Окръжен съд-В. Търново по гр.д. №13/2015г, влязло в законна сила, като в резултат били насрочени и последващите изпълнителни действия от ЧСИ 3. Д. върху процесния имот.

„Интереко" ЕООД, заедно с Е.Т.-лично и като едноличен търговец, били предприели следните действия във вреда на кредитора „ЦКБ" АД, а именно:

Извършено било прехвърляне на недвижим имот срещу трактор, с горния нотариален акт за замяна, към момент, когато дружество на Е.Т. е имало качество на длъжник на „ЦКБ" АД, като волята на страните била да се запази този имот-първия етаж от процесната сграда от принудително изпълнение; подписан е приложеният Предварителен договор от 15.04. 2007г -изцяло симулативен, за нуждите на настоящия процес, с цел обосноваване на основание за фактическа власт върху имот-предмет на публична продан от „ЦКБ" АД-процесният втори етаж от сградата; заведен е настоящият привиден съдебен процес, при който дългогодишният служител на Е.Т. /,,ДИО ТРЕИД"

ЕООД -с едноличен собственик на капитала Ем. Т./ П Д. представлявал ищцовото дружество, като бил завел иск против Ем. Т., единствено с цел увреждане на банката, като кредитор.

Ответникът твърди, че в рамките на настоящия привиден съдебен процес ищецът и ответникът Ем. Т.-като ЕТ и в лично качество, имали общ интерес, съдът да приеме, че процесният имот е придобит по давност от ищеца и да постанови симулативно съдебно решение в този смисъл, като двете страни имали за цел увреждането на банката като кредитор.