Решение № 235 от 24.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Варна, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Н.

Членове:

Юлия Р. Бажлекова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Димитричка Д. Г.а като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100502421 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по:

I . Въззивна жалба вх. № 285682/29.04.2021 г., подадена от Д.Й., в качеството й на прокурор при Районна прокуратура - Варна, срещу Решение № 261352 от 16.04.2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 262463/12.08.2021 г., изменено по реда на чл. 248 ГПК с Определение № 265465/12.08.2021 г., постановено по гр. д. № 12353/2020 г. по описа на ВРС, XXXV състав, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***, сумата от 8000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на неправомерното привличане на ищеца на 04.08.2018 г. като обвиняем по ДП № 112/2013 г. по описа на ОД на МВР - гр. Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване – 26.04.2016 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт в обжалваната част. Оспорва се размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като същият се счита за прекомерно завишен. Застъпва се становището, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че всички установени в заключението на вещото лице по допусната съдебно-психологична експертиза психологични промени на ищеца са настъпили в резултат на повдигнатото срещу последния обвинение. Сочи, че изложеното от първоинстанционния съд, че по отношение на ищеца е наложена мярка за неотклонение „домашен арест“, впоследствие заменена с най-леката 1 такава, противоречи на събрания доказателствен материал по делото.

Настоява за отмяна на решението в обжалваната част и постановяването на друго, с което предявената претенция за неимуществени вреди да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В законоустановения срок Д.Г., чрез адв. Ю.Г., е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излага подробни съображения, че повдигнатото обвинение е причинило на ищеца сериозен стрес и е влошило психологичното и емоционалното му състояние. Горното се установява както от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-психологична експертиза, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели на ищеца.

Настоява въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

II. Въззивна жалба вх. № 289073/31.05.2021 г., подадена от Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***, чрез адвокат Ю.Г., срещу Решение № 261352 от 16.04.2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 262463/12.08.2021 г., изменено по реда на чл. 248 ГПК с Определение № 265465/12.08.2021 г., постановено по гр. д. № 12353/2020 г. по описа на ВРС, XXXV състав, в частта, с която се отхвърлен предявеният от Д. Г. Г., ЕГН **********, срещу Прокуратурата на Република България, иск за присъждане на горницата над 8000,00 лева до размера от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и за заплащане на сумата от 844,50 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неначислени лихви върху сумата от 5000,00 лева, внесена като „парична гаранция“ по ДП № 112/2013 г. по описа на ОД на МВР - гр. Варна, за периода 29.08.2014 г. – 26.04.2016 г., всички настъпили в резултат на неправомерното привличане на ищеца на 04.08.2018 г. като обвиняем по ДП № 112/2013 г. по описа на ОД на МВР - гр. Варна, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ.

Жалбоподателят счита решението в обжалваните части за неправилно и необосновано. Заявява, че с оглед фактите по делото, справедлив и адекватен размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява сумата от 10 000,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване – 26.04.2016 г., до окончателното изплащане на задължението. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че вследствие на незаконно повдигнатото обвинение е накърнен професионалният авторитет на ищеца, засегнати са възможностите му за кариерно развитие, пострадали са честта, достойнството и доброто му име.

Отделно застъпва, че мярката за неотклонение „парична гаранция“ се явява незаконна предвид последвалото прекратяване на наказателното производство срещу ищеца, следователно задържането на внесената въз основа на нея сума е без правно основание.

Сочи, че през периода на нейното задържане ищецът не е могъл да използва тази сума за задоволяване на свои нужди и да реализира доход от нея, поради което е пропуснал да реализира полза, което по своето естество представлява имуществена вреда.

Настоява за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части.

Претендира разноски за две инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от Прокуратурата на Република България.

Видно от материалите по делото, Д.Й., в качеството й на прокурор при Районна прокуратура – Варна, е депозирала „Допълнение към въззивна жалба, подадена на 29.04.2021 г.“ вх. № 296684/23.08.2021 г., уточнено с молба вх. № 297301/01.09.2021 г., в което излага, че постановеното Решение № 262463/12.08.2021 г. по реда на чл. 247 от ГПК е ново обстоятелство, възникнало след депозиране на въззивната жалба от 29.04.2021 г., поради което настоява при разглеждане на горепосочената жалба настоящата инстанция да се произнесе по своевременно релевираното възражение за частично погасяване по давност на претендираната от ищеца законна лихва.

В срок Д. Г. Г., чрез адвокат Ю.Г., е депозирал писмен отговор, в който застъпва 2 становище, че правилно първоинстанционният съд е приел, че сроковете по чл. 250 са пропуснати и решението от 12.08.2021 г. не представлява ново обстоятелство.

В съдебно заседание въззивникът Д.Г. не се явява лично, представлява се от адв.

Ю.Г., който поддържа депозираната въззивна жалба на посочените в нея основания.

Оспорва въззивната жалба, подадена от Прокуратурата на РБ.

В съдебно заседание Прокуратурата на РБ, представлявана от прокурор Н.-К., поддържа подадената въззвивна жалба и настоява за отхвърляне на исковата претенция, евентуално за редуциране на размера на присъденото обезщетение. Оспорва въззивната жалба, депозирана от Д.Г..

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Д. Г. Г., ЕГН **********, срещу Прокуратурата на Република България, искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, страх, стрес и напрежение, отчаяние и паника, изваждане от обичайния ритъм на живот, настъпили в резултат на неправомерното привличане на ищеца на 04.08.2018 г. като обвиняем по ДП № 112/2013 г. по описа на ОД на МВР - гр. Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване – 26.04.2016 г., до окончателното изплащане на задължението, както и за присъждане на сумата от 844,50 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неначислени лихви върху сумата от 5000,00 лева, внесена като „парична гаранция“ по ДП № 112/2013 г. по описа на ОД на МВР - гр. Варна, за периода 29.08.2014 г. – 26.04.2016 г.

В исковата молба вх. № 269800/01.10.2020 г., уточнена с молба вх. № 277586/11.03.2021 г., се излага, че на 23.04.2013 г. срещу ищеца е образувано ДП № 112/2013 г. по описа на ОД на МВР - Варна, за това че след предварителен сговор с трето лице, при условия на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у управителя на търговско дружество „Стройинвест 2005“ ЕООД – гр. Добрич, относно цената на придобивани от дружеството имоти, с което е причинил имотна вреда в размер на 1 254 705 лева. На 04.08.2014 г. ищецът е привлечен като обвиняем по досъдебното производство, определена е мярка за неотклонение - парична гаранция в размер от 5 000 лева, потвърдена от състав на ВРС, след което е внесена от ищеца. През м. юли 2014 г. наблюдаващият прокурор налага на ищеца мярка за процесуална принуда - забрана за напускане на страната. На 19.08.2014 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем, със същото обвинение. На 20.11.2014 г., 20.05.2015 г., 29.05.2015 г. на ищеца са предявявани материалите по досъдебното производство, а исканията по доказателствата на обвиняемия – оставени без уважение от наблюдаващия прокурор. С постановление на ВРП от 23.02.2016 г. ДП № 112/2013 г. е прекратено, а мярката за неотклонение – отменена. Постановлението за прекратяване е потвърдено с определение от 15.03.2016 г. по ЧНД № 1229/2016 г. на ВРС, влязло в законна сила на 26.04.2016 г. Твърди се, че за периода от привличането му като обвиняем по досъдебното производство до неговото прекратяване ищецът е търпял психично напрежение, безпокойство, притеснение, ежедневен стрес, страх от ефективна присъда, срам поради привличането му като обвиняем, което станало известно на близките му, на колеги и приятели, отчаяние и паника, като всичко това рефлектирало и върху влошаване на качеството на работата му. Същевременно, забраната да напуска страната дала отражение и върху професионалните му ангажименти в чужбина – невъзможност за тяхното изпълнение, а от това и за получаване на възнаграждение. Поради повдигнатото обвинение ищецът преустановил контактите си с колеги, избягвал обществените места, затворил се в себе си, тъй като не желаел хората да разбират за проблема му и да го обсъждат. Това се отразило и на политическата му дейност и довело до незадоволителното му представяне на местните избори като кандидат за общински съветник, тъй като ищецът ограничил обществените си контакти и изяви поради страх повдигнатото обвинение да не стане известно на конкурентните партии и медиите.

Излага се също, че поради необходимостта от внасяне на парична гаранция, ищецът е 3 претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от получаване на лихва върху внесената сума.

Настоява се за уважаване на исковете. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Прокуратура на РБ, депозира писмен отговор, в който исковата претенция се оспорва по основание и размер. По отношение на претенцията за неимуществени вреди се сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства както за действителното настъпване на посочените в исковата молба вреди, така и за настъпването на същите като резултат от повдигнатото и поддържано обвинение. Изтъква се, че наказателното производство е протекло в разумни срокове, като данни по разследването не са разгласявани публично от служители на Прокуратурата, включително не са довеждани до знанието на посочените от ищеца лица. Възразява се, че размерът на претенцията е завишен.

Относно претенцията за законна лихва върху сумата се изразява становище, че същата, като акцесорна, е неоснователна поради неоснователност на главния иск. Сочи се и че претенцията е частично погасена – до 01.10.2017 г., поради изтичане на тригодишната погасителна давност. По отношение на претенцията за имуществени вреди се изразява становище, че на компенсация по реда на ЗОДОВ подлежат само реално претърпени вреди, за каквито ищецът не е представил надлежни доказателства.

Настоява се за отхвърляне на исковете.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от постановление от 28.07.2014 г. по ДП № 112/2013 г. по описа на ОД на МВР – Варна, със същото Д. Г. Г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.