Решение № 64 от 02.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. София, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София П. Ем. П. като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000601171 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава 21- ва НПК.

С присъда от 15.02.2021г., СГС,НО,19 – ти състав, по нохд № 3722/2020 признал подс. И. И. К. за виновен в това, че в периода: месец октомври 2015г. - 14.04.2016г. в гр. Пазарджик и гр. София, пред ТД на НАП – Пазарджик и ТД на НАП София, офис „Сердика“, при условията на продължавано престъпление като управляващ и представляващ „Нивико 2000“ ЕООД избегнал за дружеството установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери на обща стойност 492 244,52 лв., от които 397 078,48 лв. – дължим ДДС по чл. 125 ЗДДС и 95 166,04лв. – дължим корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО като потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП гр. Пазарджик и гр. София, справки-декларации, които се изискват по чл. 125, ал. 1 ЗДДС, използвал документи с невярно съдържание – отчетни регистри – дневници за покупки на „Нивико 2000“ ЕООД съгласно чл. 124, ал.1, т.

1 ЗДДС, в които отразил фактури по доставки без да са реално извършени, при представяне на информация пред органите по приходите и така приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер 397 078,48 лв. както и не подал справка – декларация по ДДС за данъчен период 01.11.2015г. – 30.11.2015г. и потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП София годишна данъчна декларация, която се изисква по чл. 92 ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък за 2015г. на „Нивико 2000“ ЕООД, като декларирал годишен корпоративен данък в размер 290,50 лв. вместо 95 166, 04 лв. - престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26 НК.

1

На основание чл. 54 НК и чл. 58а НК съдът определил основно наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, редуцирано по реда на чл. 58а НК на три години лишаване от свобода, което постановил да се изтърпи на основание чл. 57, ал.1, т. 2 , б. „б“ ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 189, ал. 3 НПК осъдил подс. К. да заплати направените по делото разноски в размер на 1 180, 56 лв. по сметка на НСлС.

По молба на подс. К. от 18.02.2021г., след постановяване на присъдата и в производство по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК, с определение от 23.02.2021г., съдът наложил на подс. И.К. едно общо най-тежко наказание по нохд № 1882/2020 на РС Стара Загора и разгледаното от него – нохд № 3722/2020 на СГС в размер на три години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

В същото заседание и на основание чл. 306, ал.1, т. 4 вр. чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъдил подс. К. да заплати на Националното бюро за правна помощ направени по делото разноски за назначен служебен защитник в размер на 200 лв.

Недоволен от присъдата останал подс. И.К., който я обжалва в частта на наказанието, което моли да бъде намалено при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал.1, т. 1 НК. Излага съответни обстоятелства, като: добри характеристични данни, трудова заетост и разкаяние за извършеното. В допълнение към жалбата моли и за изменение на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието от „строг“ в „общ“.

Моли да се извърши кумулация между наложеното наказание с други, както и да се приспадне времето на изтърпяното наказание по тях.

Срещу присъдата е подадена жалба и от защитника на подсъдимия. Доводите на жалбата, с оглед на това, че е подадена извън законовия срок, се разглеждат от съда като част и продължение на доводите на жалбата на самия подсъдим, тъй като и двете се явяват упражняване на идентична функция на защита. Защитникът намира присъдата за неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Релевира, че липсва субективната страна на престъплението. Според него е налице неправилно водене на счетоводството, в което са били допуснати слабости. Моли наложеното наказание да се измени при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 НК.

Подсъдимият с допълнителна молба, подадена на 10.01.2022г., поддържа подадената жалба срещу присъдата както и заявява ново искане – на основание чл. 306, ал.1, т. 1 НПК вр. чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал. 1 НК въззивният съд да извърши кумулация на присъди, които подробно индивидуализира.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът поддържа жалбите.

Твърди, че обвинението е недоказано, тъй като почива на косвени доказателства.

Оспорва подсъдимият да е действал умишлено, тъй като бил въведен в заблуда от лицата предишни собственици на дружеството. Изтъква, че подсъдимият не е имал знанията да управлява търговска дейност. За дейността и не се е водило счетоводство.

Заявява, че семейното положение на подсъдимия е това, което го е подтикнало да приеме управлението на дейността, за да получи средства. Релевира, че с подсъдимия са разчитали на определяне на едно общо наказание с присъда на ОС Пловдив, което не е станало. Моли да се извърши такава кумулация. Посочва допусната от първостепенния съд грешка в присъдата по отношение на посочения процесен период.

2

Подсъдимият в лична защита се присъединява към защитника си и моли да му се определи едно общо наказание между наложените с различни присъди.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли присъдата да се потвърди. Отхвърля да са налице условията за приложение на чл. 55 НК. Наложеното наказание намира за правилно. Счита, че е налице високата степен на обществена опасност на престъплението, част от което и добре изграденият механизъм за ощетяване на фиска.

Подсъдимият в последна дума отново моли за приложение на чл. 55 НК и да се определи едно общо наказание между отделните му осъждания. Моли да се промени режимът на първоначално изтърпяване на наказанието в „общ“ поради това, че така ще може да работи, излиза в отпуск и ще може да вижда близките си.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото и като сам подложи присъдата на цялостна проверка съобразно чл. 314 НПК, прие следното:

Присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила от рода на абсолютните.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК с признаване от страна на подсъдимия на фактите на обвинението. Съдът е приел, че признанието се подкрепя от доказателствата, както изисква нормата на чл. 372, ал. 4 НПК.

Независимо от улеснения ред на производството, при което съдът не събира доказателства и обвинението бива значително подпомогнато от подсъдимия, съдът не е освободен от задължението да проведе анализ на доказателствения материал, неговата годност и достоверност. Дал положителен отговор на въпроса за годността и достоверността на доказателствените средства, съдът на следващо място трябва да даде мотивиран отговор как конкретно те обосновават признанието на подсъдимия.

Признанието никога не може да бъде формално, нито формално да служи за основание на осъдителна присъда. Съдът следва да покаже убедително не само, че то не е в разрез с доказателствата, но нещо повече – че се подкрепя от тях. Този анализ е и главният, особено необходимият, наложен от естеството на това производство. Липсата на такъв анализ означава липса на съответните мотиви и тъй като те са по въпрос от определящо значение за постановяване на присъдата тя изгубва качеството законосъобразност.

В случая съдът не е разкрил с конкретни и съдържатели доводи защо е приел, че признанието по чл. 371, т. 2 НПК е подкрепено от доказателствата по делото. Нарушил е правилото на чл. 305, ал. 3 НПК задължаващо го да мотивира въз основа на кои доказателствени материали е стигнал до извода за обоснованост на обвинението.

Липсва анализ и е оставен без действителен отговор въпросът подкрепя ли се от доказателствата направеното от подсъдимия признание на фактите и ако да по какъв начин. Съдът не е дал отговор и за годността и доказателствената стойност на отделните източници. Тях само формално е изброил.

Степента на отсъствие на съответния анализ се определя като пълна и приравнена на липса на мотиви. Налице е абсолютно процесуално нарушение по 3 смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 пр. 1 НПК.

Видно от мотивите на присъдата съдът е приел за установени фактите на обвинителния акт.

Приел е, че дружеството „Нивико 2000“ ЕООД /към 2008г. формата на дружеството е била ООД/, било регистрирано на 03.07.2008г. На 01.04.2015г. било прехвърлено от собствениците на капитала - св. И. Х. и В. Х. на дружеството „Онтарио“ ЕООД собственост на подсъдимия.

Управител на „Нивико 2000“ ЕООД станала св. И. П.. Самата тя не извършвала дейност, а само подписвала фактури давани й от подсъдимия. Дружеството фактически се ръководело и управлявало от подсъдимия. Предмет на дейност на дружеството бил производство на вълнообразен картон и опаковки от хартия и картон с място на дейност – бензиностанция в гр. Пазарджик, ул. „Мильо Войвода“ № 1, и цех за опаковане в с Главиница.

Подсъдимият организирал и водил счетоводното отчитане, вкл. задължителните дневници за покупки и дневник за продажби съгласно ЗДДС. Обработвал първичните документи, изготвял месечни справки – декларации по ЗДДС, попълвал отчетните регистри – дневници за покупки и продажби, в които отразявал фактури.

Подсъдимият подавал справките – декларации ведно с дневниците за покупки и продажби в ТД НАП гр. Пазарджик и гр. София , офис „Сердика“ по електронен път чрез електронен подпис от свое име.

Такава справка декларация по ЗДДС подсъдимият не подал само за месец ноември 2015г.

Подсъдимият формирал данъчните задължения на дружеството като в дневниците за продажби отразявал реални такива, но в дневниците за покупки включвал данъчни фактури, по които нямало реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Целта била да приспада неправомерно данъчен кредит.

I. За месец октомври 2015г. подсъдимият се снабдил с данъчни фактури за фиктивни доставки от единствен доставчик - „Цеко транс“ ЕООД.

„Цеко Транс“ ЕООД се представлявало от подсъдимия. Към месец октомври 2015г. дружеството не е извършвало стопанска дейност, нито е разполагало с кадрова и техническа обезпеченост за такива доставки, независимо че те били отразени в отчетните регистри и справки – декларации по ЗДДС. Дружеството се използвало от подсъдимия само за осигуряване /оформяне/ на документален поток и не е получавало суми по ДДС от „Нивико 2000“ ЕООД. „Нивико 2000“ ЕООД не е имало търговски отношения с „Цеко транс“ ЕООД, не е получавало от него описаните доставки и това се знаело добре от подсъдимия. Въпреки това той отразил в дневника за покупки невярното обстоятелство, че такива доставки е имало, съответно го отразил и в раздел „Б“ на справката – декларация по ЗДДС за месец октомври 2015 г.

В резултат подсъдимият оформил данъчно задължение - ДДС за внасяне в размер на 20,75 лв. вместо действителния 125 220,95 лв.

На 15.11.2015г. подсъдимият подал пред ТД на НАП Пазарджик справка – декларация за ДДС с № 13001367210/15.11.2015г., съгласно чл. 125, ал.1 ЗДДС и чл.

4

116, ал. 1 ППЗДДС. С нея той избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 125 200, 20 лв. като попълнил неистина в раздел Б относно размера на начисления ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 125 200, 20 лв. при действително установен 00.00 лв. и променил резултата за периода като в раздел В декларирал ДДС за внасяне в размер на 20, 75 лв. при действително установен 125 220, 95 лв. и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 125 200, 20 лв.

I I . За месец ноември 2015 г. „Нивико 2000“ ЕООД извършило продажби /доставки/ на гориво, за което били издадени фактури на три дружества получатели „Автотранспорт и механизация България“ АД, „Лайф Ойл“ ЕООД, „Биоприм“ ЕООД

За този месец обаче подсъдимият не подал справка – декларация по ЗДДС.