Определение № 1586 от 18.06.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1586 гр. Бургас, 17.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500728 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. с чл.274- чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл.

53 Е, вх. В, представлявано от юрисконсулт Радина Илиева разпореждане № 4929 от 02.05.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2692 /2024г. по описа на Районен съд- Бургас , поправено на основание чл. 247 от ГПК с разпореждане № 4931 от 02.05.2024 г. и с разпореждане № 5276 от 13.05.2024 г., двете постановени по същото ч. гр. д. № 2692 /2024г. по описа на Районен съд- Бургас, В ЧАСТТА с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника К. М. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: **** за следните суми, дължими въз основа на сключения помежду им договор за потребителски кредит № 40008549290 от 18.03.2022 г. , а именно: сумата от 28.03 лв. – договорно възнаграждение за периода от 25.04.2022 г. до 25.10.2022 г. и сумата от 71.85 лв. –лихва за забава от 25.10.2022г. до 28.04.2024г.

В частната жалба се изразява недоволно от обжалваното отхвърлително разпореждане в горепосочената му част, с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде разпоредено издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за горепосочените вземания. Излагат се съображения районният съд е излязъл извън обхвата на дължимата в рамките на заповедното производство проверка и не разполага на този етап с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, в т.ч. и с оглед настоящата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Оспорва като неправилни изводите на съда за наличието на предпоставки по чл.411, ал.2 и ал.3 от ГПК за отказ да се издаде заповед за изпълнение за горепосочените суми, за което излага подробни съображения.

Моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираните със заявлението 1 вземания за договорно възнаграждение и лихва за забава. Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноските за платена държавна такса от 15 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Съгласно на чл.413, ал.2 о т ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против длъжника К. М. С. за вземания, дължими въз основа на сключен помежду им договор за потребителски кредит № 40008549290 от 18.03.2022г. , а именно: 200 лева – главница, 28, 03 лева – договорно възнаграждение за периода от 25.04.2022 г. до 25.10.2022 г., 29, 95 лева – лихва за забава за периода от 26.04.2022 г. до 25.10.2022 г.; 70 лева – възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“, 90 лева – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, 30 лева – такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 10.05.2022 г., за изпадане в забава, по-голяма от 14 дни; 100 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 25.07.2022 г., за забава с повече от 90 календарни дни, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 29.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Видно от съдържанието на сключения между страните договор за потребителски кредит, кредиторът е предоставил в заем на сумата от 200 лв., към който длъжникът е закупил и пакет от допълнителни услуги, по който се е задължил да заплати на кредитора допълнително възнаграждение в размер на общо 160лв., като общото задължение по договора възлиза в размер на 360 лв.,платимо разсрочено при месечна вноска от 55.44 лв. за срок от 7 месеца. Сочи се,че по силата на този пакет от допълнителни услуги длъжникът е получил приоритетно разглеждане и становище по искането му за потребителски кредит с правото за целия срок на договора да променя едностранно погасителния си план, като отлага и/или намалява плащането на вноски и /или променя падежната дата по всяка вноска.

Твърди се, че длъжникът не е изплатил нито една от дължимите вноски, при настъпил краен падеж на договора – 15.10.2018г.

Районният съд е уважил частично заявлението, като на основание чл. 410 от ГПК е издал заповед от 02.05.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по отношение на искането за заплащане на претендираната главница о т 200 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението – 29.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата общо от 24.20 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение , изчислени съразмерно с уважената част от заявлението.

С разпореждане от 02.05.2024г., поправено с последващи разпореждания от 02.05.2024г. и от 13.05.2024г. заповедният съд е отхвърлил заявлението за останалите претендирани вземания, а именно: сумата от 28.03 лв. – договорно възнаграждение за периода от 25.04.2022 г. до 25.10.2022 г., сумата от 29.95 лв. – лихва за забава за периода от 2

26.04.2022 г. до 25.10.2022 г.; сумата от 71.85 лв. –лихва за забава от 25.10.2022г. до 28.04.2024г., сумата от 70 лв. – възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“, сумата от 90 лв. – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, сумата от 30 лв. – такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 10.05.2022 г. за изпадане в забава по-голяма от 14 дни и сумата от 100 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 25.07.2022 г. за забава с повече от 90 календарни дни, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 29.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и за сумата над присъдените 24. 20 лева за разноски по делото.

Заповедният съд е мотивирал отказа си да издаде заповед по чл. 410 от ГПК за вземанията, извън главницата и законната лихва по съображения, че посоченият в договора за потребителски кредит размер на ГПР е неправилен, тъй като не включва уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които макар да не са посочени като задължително условие за сключване на договора за кредит представляват общи разходи по кредита в общ размер на 388.03 лева, която сума се равняване на около 80 % от предоставения заем, като уговарянето им представлява търговска практика на кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по кредита и действителния ГПР, който би надвишил законовия максимум по чл. 19,ал. 4 от ЗПК. Позовавайки се на дадените от СЕС разяснения в решението му от 21 март 2024 година по дело C 714/22, съдът е приел, че в случая доколкото посочените услуги не са включени в ГПР, а следвало да бъдат включени, тъй като са били известни на кредитора към момента на сключването му и потребителят е следвало да заплати стойността им във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит, се касае до неправилен размер на ГПР, който следва да се приравни по правни последици на непосочването на такъв по смисъла на решението на СЕС от 21 март 2024 година по дело C 714/22. По тези съображения е направен решаващия извод, че в случая кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чието неизпълнение е предвидено като основание по чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен, като предвидената в чл. 23 от ЗПК санкция е освобождаването на кредита от лихви и разноски, поради нарушението, допуснато от кредитодателя. Приемайки, че това нарушение – невключване на стойността на допълнителните услуги Фаст и Флекс в общия ГПР водят до недействителност на договора, на основание чл.23 от ЗПК съдът е уважил искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК само за чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, като в останалата част е отхвърлил заявлението.

Предмет на въззивно обжалване е разпореждането за отказ само в частта относно отхвърлените вземания за договорна лихва от 28.03лв. и за лихва за забава от 71.85 лв., като в останалите части същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Настоящият състав обаче не споделя доводите на районния съд, че процесния договор за паричен заем е недействителен на основание чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19, ал.1-4 вр. с чл.22 от ЗПК, както и направения в тази връзка извод, че на основание чл.23 от 3

ЗПК потребителят дължи чистата остатъчна стойност на кредита.

Видно от съдържанието на процесния договор за потребителски кредит, налице е вписване в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК на размера на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит -46.01%. Предвид това, въззивният съд намира, че договорът е сключен в съответствие с изискванията, посочените в чл.22 от ЗПК и като такъв е действителен, което обуславя неприложимост на разпоредбата на чл.23 от ЗПК. Ето защо изводите на районния съд за недействителност на договора за кредит са неправилни.

Що се касае до вземането за пакет допълнителните услуги, макар разпореждането на заповедния съд да не се обжалва в тази част, претенцията за присъждането на това вземане е послужило като основание извод, че същият не е включен в ГПР, с което се цели заобикаляне на ограничението по чл. 19,ал. 4 от ЗПК, поради което е прието, че договора е нищожен и потребителя дължи само чистата остатъчна стойност на кредита и законната лихва върху нея. Този извод не се споделя от въззивния съд, по съображения, че обстоятелството дали вземането за допълнителните услуги реално е включено в ГПР не е въпрос, който може обективно да бъде преценен в заповедното производство, а е предмет на изследване в исковото производство. Действително съгласно т.1 и 2 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024г., по дело С-714/22 разходите за допълнителни услуги, какъвто характер имат процесните Фаст и Флекс попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета и се включват в понятието „годишен процент на разходите“, като съответно водят до цялостна нищожност на договора за кредит в две хипотези : когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или ако те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Доколкото изрично в договора за кредит е посочено, че тези две допълнителни услуги не са задължителни,а представляват поискана от клиента услуга, то в случая не е налице първата от горепосочените две хипотези. Преценката за втората хипотеза обаче не може да се направи в заповедното производство, с оглед неговия едностранен характер, поради което доводите на районния съд, че стойността на процесните допълнителни услуги не е включена или не ясно дали е включена в ГПР, а е следвало да бъде част от ГПР,както и направения решаващ извод за цялостна нищожност на договора поради тази причина не се споделят от настоящата инстанция, доколкото не могат да бъдат категорично направени в заповедното производство по посочените критерии в Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024г., по дело С-714/22.