Решение № 261 от 01.02.2024, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Велико Търново, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Г.ЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Г. Г.ЕВ Гражданско дело № 20234110102662 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Г. С. С. против В. Г. Х. , с която се иска съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ***, целият имот с площ от 530 кв.м., заедно с част от построената в имота сграда, а именно - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се на втори етаж от сграда с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент на едно ниво.

Ищецът твърди, че по силата на Нотариален акт за дарение № 4, том 7, дело № 1886/1993 г. на нотариус при ВТРС е собственик на недвижим имот, намиращ се в гр. Велико Търново, ***, а именно: ½ ид. ч. от дворно място, застроено и незастроено, цялото от 500 кв.м., за което е отреден парцел I-2718 в кв. 46 по плана на града, заедно с втория жилищен етаж от построената в дворното място къща. Заявява, че така описаният имот е ползван до края на живота й от дарителката му Р. П. Х., както и че след нейната смърт единствено той е стопанисвал имота явно, несъмнено и непрекъснато. Сочи, че през м. август 2023 г. е узнал, че ответницата се е снабдила с нотариален акт за неговия имот, като след справка в Имотния регистър е установил, че същата действително се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение. Твърди, че ответницата никога и по никакъв начин не е упражнявала фактическа власт върху имота с намерението да го свои, имайки се предвид, че от близо тридесет години същата живее непрекъснато в чужбина.

Ответницата оспорва, че след смъртта на праводателката на ищеца последният е стопанисвал имота явно, несъмнено и непрекъснато. Заявява, че още докато прехвърлителката е била жива ищецът не се интересувал и не полагал 1 каквато и да било грижи за прехвърления му имот, а отношението му на лош стопанин е продължило и след смъртта на Р. Х.. Твърди, че на няколко пъти е предлагала на ищеца да прехвърли притежаваната от него ½ ид. ч. от дворното място и втория жилищен етаж от къщата на дъщеря й или на внучката й, като след отказ от негова страна се консултирала с юристи, които й дали съвет как да реши проблема. За целта отдала под наем стая на втория жилищен етаж на наемател, който живял там повече от 15 години - от 2006 г. до края на 2021 г., като през цялото време наемът бил плащан на нея, а тя, чрез друго лице, се е грижела и е осъществявала наложилите се текущи ремонти. Твърди, че ищецът не се е противопоставял на наемното правоотношение и не е предприел никакви действия да събира наема или да преустанови ползването на имота. Заявява, че макар през последните 30 години трайно да живее в чужбина, по няколко пъти в годината се е връщала в страната, като през останалото време, считано от 2010 г. насетне, е възложила грижата и управлението на имотите на трето лице, на което е заплащала за тази услуга. Сочи, че така натовареното с управлението на имотите лице е осигурявало наематели в сградата, събирало е от тях месечния наем и разходите за ел. енергия и вода, отчитало е показателите на водомера и електромерите, заплащало е потреблението на доставчиците, редовно е посеща‐ вало и контролирало общото състояние на процесиите имоти, следяло е за чистотата и за текущата поддръжка и пр. Твърди, че това лице е разполагало с ключ за помещенията в цялата жилищна сграда, включително за втория жилищен етаж, тъй като в задълженията, възложени му от нея, влизало да наглежда периодично състоянието и на втория етаж и при нужда да предприема необходимите действия - било за почистване, било за поддръжка. Сочи, че от 2009-2010 г. насетне тя и съпруга й - лично и чрез горното упълномощено лице, са извършвали непрекъснато, явно и спокойно ремонтни дейности и подобрения в жилищната сграда и дворното място в цялост, включително в собствените на ищеца имоти. Заявява, че всичките изброени дейности тя - лично и чрез упълномощеното от нея лице, е извършвала непрекъснато, явно и спокойно, изцяло за своя сметка, без участието и без противопоставянето на ищеца. С оглед на горното, счита, че издаденият в нейна полза констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение е законосъобразно и издаден на основание именно осъщественото от нея давностно владение.

В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване, а процесуалният представител на ответницата поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне на иска.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените писмени доказателства се установява, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 4, том VII, дело № 1886 от 16.7.1993 г. Р. П. Х. е дарила на внука си и ищец в производството Г. С. С. недвижим имот, намиращ се в гр. Велико Търново, ***, а именно: ½ ид. ч. от дворно място цялото от 500 кв.м., за което е отреден парцел I-2718 в кв. 46 по плана на града, заедно с втория жилищен етаж от построената в дворното място къща, 1/3 ид.ч. от общите 2 части на сградата, както и гаража, построен в дворното място, като прехвърлителката е запазила за себе си пожизнено право на ползване.

Установява се също, че понастоящем прехвърленият на ищеца имот представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ***, целият с площ от 530.00 кв.м., в който се намира самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ***, ет. 2, ап 2, намиращ се на втори етаж в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

Установява се още, че с Нотариален акт за констатиране на право на собственост по обстоятелствена проверка № 99, том II, дело № 218 от 14.11.2022 г. на нотариус Дешка Рачевец ответницата В. Г. Х. е призната за собственик, на основание давностно владение, н а ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул.

„М. К.“ № 4, целият с площ от 530.00 кв.м., както и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ***, ет. 2, ап 2, намиращ се на втори етаж в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

За установяване на твърденията си страните ангажираха гласни доказателства, както следва:

Според показанията на водения от ищеца свидетел С. В., въпреки, че ищецът живее трайно в гр. Бургас, а от 2-3 години – в Германия, същият поне два пъти в година си е идвал в гр. Велико Търново, където е отсядал в жилището си, което е посещавал и самият свидетеля.

Св. М. Б., също водена от ищеца, потвърждава, че последният принципно живее в гр. Бургас, а от няколко години – в Германия, както и обстоятелството, че при идванията си в гр. Велико Търново същият е отсядал в жилището си. Заявява, че до Ковид пандемията тези посещения са били няколко пъти годишно, а след заминаването на ищеца за чужбина са станали по-редки. Твърди, че ищецът й е дал ключове за входната врата на къщата, за неговия етаж и за гаража, които са стояли при нея в случай на нужди от битово естество. Заявява, че ответницата не е ползвала втория етаж, както и че не е чувала лицето, явяващо се като домоуправител, да е пускало някой друг на етажа на ищеца.

Св. П. Й., също воден от ищеца, заявява, че още от 1999 г. знае, че къщата е разпределена и всеки си има етаж, като вторият етаж е бил на ищеца. Сочи, че през м. септември 2023 г. с ищеца са посетили втория етаж и са установили, че никой не е живял там, доколкото всички неща на Г. С. са били вътре. Споделя, че преди време ищецът и ответницата са имали разговор, при който последната е предявила претенции за прехвърляне на втория етаж, които претенции Г. С. е отхвърлил. Твърди, че след смъртта на бабата на ищеца никой друг, освен последния, не е живял в нейната стая, както и че другата стая на същия етаж винаги се е давала на квартиранти. Заявява, че ищецът никога не е имал претенции към наема, като в разговор с него е Г. С. му е споделил, че за сметка на наема леля му ще заплаща данъка на етажа му. Потвърждава казаното от другите двама 3 свидетели, че ищецът е идвал в имота няколко пъти годишно, отсядайки на собствения си етаж.

Според показанията на водения от ответницата свидетел Д. А. от години в къщата никой, освен квартиранти, не живее постоянно. Заявява, че ответницата и нейният син много отдавна живеят в Германия, а ответникът – в гр. Бургас и впоследствие – в чужбина. Твърди, че ответницата и синът й посещават къщата по няколко пъти годишно, в което време, общо взето, правят ремонти. Потвърждава обаче, че един път годишно е виждала и ищеца в имота. Заявява, че с квартирантите и с дворното място се занимава св. К. К., който е сват на ответницата. Сочи, че преди време ответницата и синът и са правили частичен ремонт на покрива, а преди 2-3 години са правили и ремонт на банята на втория етаж. Твърди, че на втория етаж дълги години е живеел св. К. А., който е напуснал преди около 2-3 години.

Св. К. К., воден от ответницата, заявява, че ответницата и съпругът й живеят в Германия от около 30 години, че ищецът е живеел в гр. Бургас, а към момента - в Германия. Потвърждава казаното от св. Ангелова, че ответницата и съпругът й посещават имота всяка година за месец-месец и половина, а ищецът по-рядко – един път годишно за по няколко дни. Твърди, че по възлагане от ответницата той се грижи за имотите им, докато тях ги няма, като уточнява в какво се състоят ангажиментите му - да събира наема от квартирантите, да плаща режийните разноски, да поддържа цялата сграда. Сочи, че ангажиментът му към етажа на ищеца се е състоял в това, когато е било много студено да се грижи да не замръзнат тръбите. Заявява, че е имал ключове за цялата сграда, като ищецът е взел тези за неговия етаж през 2023 г. Твърди, че на етажа на ищеца е имало квартирант на име Кънчо, който е заварил в имота и който е живял там допреди 3 години. Сочи, че той е събирал наема от въпросното лице и го е предавал на ответницата. Заявява, че първоначално той е обработвал дворното място, а в момента по възлагане на ответницата това се прави от друго лице. Потвърждава за частичен ремонт на покрива, правен от ответницата и от сина й, като твърди, че миналата година е правен ремонт на банята на втория етаж, а по-миналата е сменена дограмата. Уточнява, че за да се направи ремонт на първия етаж, е трябвало да се направи ремонт на банята на втория етаж, защото на първия етаж се е наводнявало. Заявява, че откакто познава ответницата същата живее на третия етаж.

Св. К. А. – също воден от ответницата, заявява, че е наемател в къщата още от 2002 г., когато бабата на ищеца /и майка на ответницата/ го е настанила в стая на първия етаж. Заявява, че следващата година се е преместил на втория етаж – в стая до входната врата, където е останал до 2021 г. Твърди, че първо е плащал наема на бабата на ищеца, а след като тя е починала - на св. К. К. и на ответницата, като сочи, че ищецът не е имал претенции към него относно наема. Потвърждава, че дворното място е поддържано от св. К. и от друго лице, както и че ответницата е правила ремонт на покрива и е сменяла водосточни тръби. Потвърждава също, че при идванията си в гр. Велико Търново ищецът е отсядал на втория жилищен етаж.

При така установените обстоятелства, съдът приема следното от правна страна:

4

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК , който е процесуално допустим, доколкото и щецът търси защита на правата си при твърдението, че е собственик на процесния имот, който е придобил чрез договор за дарение. От своя страна, ответницата с а е снабдила по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който е призната за собственик на процесния имот, на основание давностно владение.