Определение № 1784 от 24.03.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1784 гр. Бургас, 24.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120102049 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от ************************, против ***************** с ЕГН **********, с адрес ***********************, с която e предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо **************, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета *********************, заведена във връзка с договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със застрахователна полица *********************, като е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

С Определение ******************* е изпратил делото за разглеждане по местна подсъдност на Бургаският районен съд.

По делото не е постановено изпращане на препис от исковата молба за отговор.

Съдът, като взе предвид представените по делото книжа и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С предявяване на осъдителен иск ищецът ангажира регресната отговорност на ответника, която е предвидена в специалната разпоредба на чл.

500, ал. 1 от КЗ в качеството му на водач, който виновно и противоправно е причинил вреди при управление на МПС. Регресното вземане възниква не поради качеството на ответника, водач на МПС, на застраховано лице и ползвател на застрахователна услуга, по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ, а по силата на специално уредената в закона регресна отговорност. Отговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователния договор, а пряко 1 произтича от специалния фактически състав, уреден в закона и се обуславя от други предпоставки, посочени в него.

С оглед на изложеното, регресната отговорност по чл. 500, ал. 1от КЗ на виновния водач не е обусловена от качеството му на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което местната подсъдност се урежда по общото правило на чл. 105 от ГПК, а не по специалната норма на чл. 113 от ГПК. Поради това, доколкото не е направен отвод за местна подсъдност от ответника, съдът не може служебно да я преценя, с оглед разпоредбата на чл.

119, ал. 4 от ГПК /В този смисъл и практиката на ОС – Бургас, обективирана в ******************

Ето защо, настоящият състав счита, че Районен съд – гр. Бургас не е компетентен да разгледа делото по същество, а на основание чл. 122 ГПК следва да се повдигне спор за подсъдност и да изпрати спора за неговото разрешаване на Окръжен съд – гр. Бургас, който е по-горният по степен съд по отношение на БРС.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.122 от ГПК, Районен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 2049/2025 г., по описа на РСБургас.

ПОВДИГА пред Бургаски окръжен съд спор за подсъдност между Бургаски районен съд и Софийски районен съд, за определяне на съда, компетентен да се произнесе по предявеният иск.

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Бургаски окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 2