Решение № 118 от 24.03.2023, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. гр.Несебър, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. М. Дойков при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от П. М. Дойков Гражданско дело № 20212150101679 по описа за 2021 година

В Районен съд гр. Несебър е депозирана искова молба от „А.М.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Н.В.“ № * чрез адв. Д. К., АК Хасково против В.Е., БУЛСТАТ: ****, родена на *****г. в Р. и Александр Ершов, БУЛСТАТ: 176494168, роден на ****г. в Р., двамата с адрес: гр. С.В., м. „К.“, к- с „А. *“, ет. *, ап. **. Ищецът сочи, че ответниците са собственици на недвижим имот – апартамент № **, находяща се на трети етаж в апартаментен хотел „В.А.“ в гр. С.В., м. „К.“, със застроена площ от 50.41кв.м. ( с общите части 57.36кв.м.) представляващ обект с кадастрален № *****. На 11.04.2013г. между собствениците и „З.Ф.“ ЕООД бил подписан Договор поддръжка на площите и съоръженията за общо ползване в комплекс „В.А. 1“. Дружеството приело, срещу заплащане на годишна такса в размер на 551.00евро с ДДС, да извършва дейности по управление, поддръжка и обслужване – организационно, техническо и административно, на съоръженията и обектите за общо ползване разположени в комплекса.

Уговореното възнаграждение следвало да се заплаща ежегодно и авансово до 30.04. за всяка година. На 18.06.2018г. между „З.Ф.“ ЕООД и „А.М.“ ООД бил сключен договор за възлагане на дейностите по поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско наименование „А. *“. Наред с това на ищеца било възложено и събирането на дължимите от собствениците суми по подписаните с тях индивидуални договори. За сключения договор собствениците на имоти били уведомени по ел. поща. Претендира се, че двамата ответници не са заплатили дължимите такса за поддръжка и управление за 2019г., 2020г. и 2021г. На 22.07.2021г. била изпратена покана за доброволно изпълнение, като ответницата Ершова отхвърлила претенцията. За събиране на вземането било образувано ч.гр.д. № 982/ 2021г. на Районен съд гр. Несебър, като била издадена Заповед № 330/ 04.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Ответниците възразили срещу дължимостта на вземането. Ищецът претендира да се 1 постанови съдебно решение, с което да се приеме за установено, че всеки от ответниците дължи следните суми : сумата от 147,17 Евро, представляваща припадаща се част – ½ от сумата от 294,35 Евро - неплатена част от такса за поддръжка за 2019г. на комплекс „В.А. 1”; сумата от 275.50 Евро, представляваща припадаща се част – 1/2 от сумата от 551 Евро - такса за поддръжка за 2020г. на комплекс „В.А. 1”; сумата от 275.50 Евро, представляваща припадаща се част – 1/2 от сумата от 551 Евро - такса за поддръжка за 2021 г. на комплекс „В.А. 1”, ведно със законната лихва върху тази суми от датата на подаване на заявлението - 30.07.2021г. до окончателното плащане; сумата от 33,60 Евро, представляваща припадаща се част – ½ от сумата от 67.20 Евро, представляваща лихва за забава върху таксата за 2019г., за периода 01.05.2019г. - 30.07.2021г.; сумата от 34.89 Евро, представляваща припадаща се част ½ от сумата от 69,79 Евро, представляваща лихва за забава върху таксата за 2020г. за периода 01.05.2020г. - 30.07.2021г.; сумата от 6,96 Евро, представляваща припадаща се част – ½ от сумата от 13.93 Евро, представляваща лихва за забава върху таксата за 2021г. за периода 01.05.2021 г. - 30.07.2021г., както и сумата от 155,26 лв., представляваща ½ част от направените по делото разноски в общ размер от 310.52 лв., от които 250 лв. - платено адвокатско възнаграждение и 60.52 лв. - платена държавна такса. При условията на евентуалност се иска осъждане на всеки от двамата ответеници да заплати съответната част – по ½ от дължимите суми за поддръжка и управление за 2019г., 2020г. и 2021г., както и лихва за забава на неплатените главници - сумата от 147,17 Евро, представляваща припадаща се част – ½ от сумата от 294,35 Евро - неплатена част от такса за поддръжка за 2019г. на комплекс „В.А. 1”; сумата от 275.50 Евро, представляваща припадаща се част – ½ от сумата от 551 Евро - такса за поддръжка за 2020г. на комплекс „В.А. 1”; сумата от 275.50 Евро, представляваща припадаща се част- ½ от сумата от 551 Евро - такса за поддръжка за 2021г. на комплекс „В.А. 1”, ведно със законната лихва върху тази сума от датата предявяване на настоящия иск до окончателното плащане, сумата от 39,16 Евро, представляваща припадаща се част- ½ от сумата от 78.33 Евро, представляваща лихва за забава върху таксата за 2019г., за периода 01.05.2019г. - 13.12.2021г.; сумата от 45.30 Евро, представляваща припадаща се част – ½ от сумата от 90,61 Евро, представляваща лихва за забава върху таксата за 2020г. за периода 01.05.2020г. — 13.12.2021г.; сумата от 17,37 Евро, представляваща припадаща се част- ½ от сумата от 34.74 Евро, представляваща лихва за забава върху таксата за 2021г. за периода 01.05.2021 г. - 13.12.2021г. Представени са писмени доказателства. Прави се искане за присъждане на разноски. Правят се доказателствени искания.

Ответниците се представляват по делото от адв. М. К., АК гр. Б. и адв.

Г. И. , АК гр. Б. , двамата с адрес: гр. Б., ул. „Т.К.” № **, ет. *, офис *. В срока по по чл. 131 от ГПК се депозира писмен отговор. Предявената претенция се счита за недопустима, исковата молба за нередовна, а по същество за неоснователна. Ответната страна счита, че с договора от 18.06.2018г. „А.М.” ООД е станало подизпълнител на „З.Ф.” ЕООД. В посочения договор последното дружество не било прехвърлило права и задължения по договора от 11.04.2013г., а само възложило на ищеца да извършва от негово име поетите задължения. Това не бил договор за заместване. Ищецът не сочел и че са му прехвърлени права и вземания срещу ответниците. Не се сочело, че има цесия и че между ищецът и ответниците имало преки договорни отношения.

Ищецът нямал преки облигационни отношения с ответниците и поради това 2 нямал и интерес да води производството. Наред с това В.Е. и Александр Ершов не били дали съгласие за заместване в договора на двете дружества.

Дори уговореното събиране на дължимите от собствениците суми по сметка на ищеца, ставало в изпълнение на договора, по който „А.М.” се явявало подизпълнител. В случай, че се твърдяло, че ищецът е встъпил или заместил „З.Ф.” ЕООД в договора от 11.04.2013г., то тогава не били спазени императивните изисквания на чл. 101 и чл. 102 от ЗЗД. Представените уведомления до собствениците от 18.06.2018г. и 17.10.2020г. също не давали основание да счита, че между дружествата е станало прехвърляне на вземания или заместване в договор. Представените уведомителни писма нямали характера на такива по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, в тях не се посочвало до кого са адресирани, както и липсвала информация за самото вземане, от какво произтича, по кой договор, в какъв размер е и за какъв период от време се дължи. Не се сочели доказателства дали и кога са получени от Ершови. Искът бил за такси дължими за 2019г.- 2021г. и ако се приемело, че с договорът между двете дружества от 18.06.2018г. са прехвърлени бъдещи вземания, това го правело недействителен. Цитира се съдебна практика по въпроса.

Твърди се, че „А.М.” няма право да представлява „З.Ф.” в настоящия процес.

Представеното пълномощно, с което едното дружество е упълномощило другото , било само във връзка с договора от 18.06.2020г., а не и за процеса.

Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, ищецът не е бил упълномощаван от „З.Ф.”, което било станало на 19.10.2021г. Недопустими били и евентуално предявените искове за осъждане на ответниците – не се сочело различно от заявеното в заповедното производство основание за осъждане на ответниците. По същество се иска отхвърляне на иска. Сочи се, че след закупуване на процесния апартамент, сградата била предадена от строителя на „З.Ф.” само със съставен констативен акт 15. До момента нямало издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация – Акт 16. При подписване на договора ответниците били въведени в заблуждение, че закупуват жилище в комплекс от затворен тип. Без посочения Акт 16 не можело да се приеме, че има такъв комплекс. Това се отнасяло както за сградата, така и за съоръженията около нея. По това съображение ответната страна счита сключения между „З.Ф.” ЕООД и ответниците договор от 11.04.2013г. за поддръжка и обслужване на съоръженията и обектите за общо ползване за нищожен, поради липсата на основание , съотв. с невъзможен предмет. Договорът бил нищожен и поради невъзможен предмет – земята, басейна и съоръженията около сградата не били част от общите части на сградата и били самостоятелни недвижими имоти , собственост на трето лице. Това бил възложителя на строежа – „З.Ф.” ЕООД. Ответниците заплащали за поддръжка на чужда собственост. На практика се стигнало до това да се наема и да се заплаща на „З.Ф.” ЕООД да обслужва собствените си имоти. Забрана за ползване на невъведени в експлоатация съоръжения имало и по ЗУТ, което сочело, че ответниците са принудени да заплащат за нещо, което по закон нямали право да ползват. Наред с това сумите за 2019г., 2020г. и 2021г. не се дължали – считано от 03.06.2019г. процесният договор от 11.04.2013г. бил прекратен с едностранно писмено уведомление до „З.Ф.” ЕООД от 29.05.2019г. Оспорват се и твърденията, че е било осигурено ползването на басейна и са извършвани ремонтни дейности. Липсвала и осигурена охрана. Оспорват се дейностите по целогодишна поддръжка на общите части и съоръженията, санитарната дейност. Оспорват се представени от ищеца писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.

3

Представят се писмени доказателства.

В съдебно заседание за ищецът се представлява от адв. Д. К., АК гр.

Хасково. Предявеният иск се поддържа и защитата моли за неговото уважаване. Претендира се отхвърляне на насрещния иск. Иска се осъждане на ответната страна за направените по делото разноски.

Ответниците В.Е. и Александр Ершов се представляват от адв. М. К., АК гр. Б. и адв.Г. И., АК гр. Б.. Подадения писмен отговор се поддържа. Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

Страните са направили доказателствени искания и са представили доказателства.

От събраните писмени доказателства се установи следното. Между страните няма спор, че ответниците В.Е. и Александр Ершов са собственици на недвижим имот - апартамент № **, находяща се на трети етаж в апартаментен хотел „В.А.“ в гр. С.В., м. „К.“, със застроена площ от 50.41кв.м. ( с общите части 57.36кв.м.) представляващ обект с кадастрален № *****. Представен е Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № ***, дело № ****г., от който става ясно, че двамата ответници са закупили процесния имот. По делото не се твърди, че собствеността е променена след тази дата. По делото не се спори, че на 11.04.2013г. между В.Е. и Александр Ершов– възложители и „З.Ф.“ ЕООД е сключен Договор за поддръжка на площите и съоръженията за общо ползване в комплекс „В.А. 1“. В чл. 1, ал. 2 от договора е посочено, че дружеството приема да изпълнява дейности по техническа поддръжка на съоръженията за общо ползване, да организира вътрешния ред и режима за достъп в комплекса, да организира външната охрана на комплекса, да поддържа общите инсталации, подземните и надземните съоръжения, дворното пространство, зелените площи, детската площадка, басейните, атракционите и др., да организира санитарно – хигиенните дейности в комплекса, да организира и предоставя допълнителни платени услуги , да организира комуналните дейности. Посочените дейности са възмездни, като двамата възложители са приели да заплащат сумата от 551евро с ДДС за всяка календарна година, платимо до 30 април на текущата година, авансово.

Посочено е, че договорът не се ограничава с краен срок. Съгласно чл. 17 от договора, възложителите приемат изпълнителят да прехвърли права по този договор на трето лице, което в съответствие с предвиденото в договора ще изпълнява задачите във връзка с поддръжката на зоните за общо ползване на комплекса.