Определение № 2005 от 24.07.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 924/2023
- Вид
- Определение № 2005
- Подписан
- 24.07.2024
- В сила
- 24.07.2024
- Състав
- Емилия Василева, Зорница Хайдукова, Анна Баева
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 306 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2005 гр. София, 16.07.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Емилия Василева
Членове:
Анна Баева
Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20238002900924 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Мини Марица – Изток“ ЕАД, гр. Раднево чрез процесуален представител юрисконсулт С. Р. Ж. срещу решение № 390 от 29.07.2022 г. по в. т. дело № 38/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив, 3 търговски състав, с което е потвърдено решение № 260335 от 15.11.2021 г. по т. дело № 257/2019 г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта, с която „Мини Марица – Изток“ ЕАД е осъдено да заплати на „Риал Тех“ ООД, суми, както следва: сумата 24 495,06 лв., представляваща 10 % от общата стойност без ДДС на сумите платени по договор № 260/2014 г., удържана към фактура № 1000000006/05.11.2014г.; сумата 28 348,24 лв. - 10 % от общата стойност без ДДС на сумите платени по договор № 261/2014г., удържана към фактура № 1000000007/05.11.2014г.; сумата 65 250 лв. гаранция за изпълнение на договор № 260/2014г.; сумата 66 375 лв. - гаранция за изпълнение на договор № 261/2014г.; сумата 7 737,63 лв. - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху 100 % от размера на фактура № 1000000006/05.11.2014г., издадена по договор № 260/25.06.2014г., а именно върху 94 417,74 лв. за периода от 02.08.2016 г. до 23.05.2017 г.; сумата 5 457,39 лв. - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху остатъка от задължението по фактура № 1000000006/05.11.2014г., издадена по договор № 260/25.06.2014г., след извършеното частично 1 погасяване на 23.05.2017 г., а именно върху 24 495,06 лв. за периода от 23.05.2017 г. до 02.08.2018 г; сумата 1 618,55 лв. - обезщетение за забавено плащане по фактура № 71/02.10.2014 г., издадена по договор № 261/25.06.2014 г. върху остатъка от главницата 43 226,40 лв. за периода от 02.08.2016 г. до 04.11.2016 г. в размер 1 140,79 лв. и върху главницата 8 599,04 лв. за периода от 05.11.2016 г. до 23.05.2017 г. в размер 477,76 лв.; сумата 8 424,93 лв. обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху 100 % от размера на фактура № 1000000007/05.11.2014 г., издадена по договор № 261/25.06.2014 г., а именно върху 102 804,48 лв. за периода от 02.08.2016 г. до 23.05.2017 г.; сумата 6 315,86 лв. - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху остатъка от задължението по фактура № 1000000007/05.11.2014 г., издадена по договор № 261/25.06.2014 г., след извършеното частично погасяване на 23.05.2017 г., а именно върху 28 348,24 лв. за периода от 23.05.2017 г. до 02.08.2018 г.; сумата 19 865,02 лв. обезщетение за забавено плащане върху размера на гаранцията за изпълнение по договор № 260/25.06.2014 г., а именно върху 65 250 лв. за периода от 02.08.2016 г. до 02.08.2019г.; сумата 20 207,50 лв. - обезщетение за забавено плащане върху размера на гаранцията за изпълнение по договор № 261/25.06.2014 г., а именно върху 66 375 лв. за периода от 02.08.2016 г. до 02.08.2019 г.; както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлено като неоснователно възражението за прихващане на ответника „Мини Марица - Изток“ ЕАД за сумата в общ размер 171 193,90 лв., представляваща погрешно фактурирани и надплатени от „Мини Марица - Изток“ ЕАД суми поради грешки при изчисляването на единичните цени по фактури и суми както следва: по договор № МТ260/25.06.2014 г. - общо надплатена сума в размер 79 218,29 лв.; по фактура № **********/02.09.2014 г. - погрешно фактурирана и надплатена сума в размер 40 849,93 лв. без ДДС и 49 019, 92 лв. с включен ДДС; по фактура № 0000000070/02.10.2014 г. - погрешно фактурирана и надплатена сума в размер 4 514,01 лв. без ДДС и 5 416,81 лв., с включен ДДС; по фактура № 1000000006/05.11.2014 г. - погрешно фактурирана и надплатена сума в размер 20 651,30 лв. без ДДС и 24 781, 56 лв. с включен ДДС; по договор № МТ261/25.06.2014 г. - общо надплатена сума в размер 91 975,61 лв.; по фактура № 0000000062/05.08.2014 г. - погрешно фактурирана и надплатена сума в размер 7 841,37 лв. без ДДС и 9 409, 64 лв. с включен ДДС; по фактура № 2
0000000064/02.09.2014 г. - погрешно фактурирана и надплатена сума в размер 31 949,13 лв. без ДДС и 38 338, 96 лв., с включен ДДС; по фактура № 0000000071/02.10.2014 г. - погрешно фактурирана и надплатена сума в размер 14 113, 44 лв. без ДДС и 16 936,13 лв. с включен ДДС; по фактура № 1000000007/05.11.2014 г. - погрешно фактурирана и надплатена сума в размер 22 742, 40 лв. без ДДС и 27 290,88 лв. с включен ДДС; както и в частта, с която „Мини Марица - Изток“ ЕАД е осъдено да заплати на „Риал Тех“ ООД сумата 8 960 лв. - деловодни разноски за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писмено изложение към касационната жалба касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като съдебният състав се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото:
1. При договор, сключен след проведена процедура по Закона за обществените поръчки, кои от подписаните между страните документи имат по-голяма юридическа сила и са релевантни за изпълнението на договорните задължения на възложителя и изпълнителя - специалният договор и приложенията към него или приложенията към офертата на изпълнителя? /т.
1.1. от изложението/
2. Следва ли да се приеме, че водещи и валидни за изпълнението на договори, сключени по ЗОП са приложенията към офертата на изпълнителя, а не сключените между страните договори и клаузите, включени в специалния договор? /т. 1.2. от изложението/
3. При наличие на противоречие между клаузите на специалния договор и приложенията към него, от една страна и от друга страна едностранно представените от изпълнителя приложения към офертата му, кои клаузи следва да се прилагат в отношенията между страните, и в какъв ред следва да се степенуват приоритетно? При постановяване на съдебно решение следва ли съдът да се позовава и да кредитира приложение към офертата на изпълнителя /график/, което противоречи на условията на обществената 3 поръчка, обявени в документацията за участие в процедурата? /т. 1.3. от изложението/
4. При договаряне и изразяване на свободната воля на страните по сключен договор за изработка имат ли право страните да включат клауза, че независимо от атмосферните условия всеки месец изпълнителят трябва задължително да извършва определен минимален обем работа по договора?
Действителна ли е такава договореност между двете страни и противоречи ли тя на разпоредбата на чл. 306 ТЗ - „непреодолима сила“? /т. 1.4. от изложението/
5. Има ли право изпълнителят по договор за изработка да се позовава на обилни валежи или други лоши метеорологични условия при условие че не е отправил до Възложителя уведомление за форсмажор, при спазване изискванията на чл. 306 ТЗ? /т. 1.5. от изложението/ Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено, вместо това предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на направените разноски за всички инстанционни производства.
Ответникът „Риал Тех“ ООД, гр. София чрез процесуален представител адвокат Д. И. Г. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното решение. Релевира възражение за липса на твърдяните предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като посочените в първите три точки въпроси не кореспондират с фактическата обстановка; следващият въпрос за действителността на клаузи, дерогиращи изключването на отговорност при неосъществяване на дължимия резултат поради непреодолима сила, не е в основата на мотивите за уважаване на иска, от една страна, а от друга страна тълкуването на този текст съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД налага различни от навежданите от касатора изводи. По отношение на последния въпрос излага, че не съответства на установените факти, предвид направеното с писмо изх. № 0231/16.07.20914 г. на основание чл. 19.1 от Общите условия уведомяване на ответника /настоящ касатор/ за наличието на обективна невъзможност да осъществява предвидените работи поради обилните валежи, независимо, че задължението им по договорите за започване на основните изкопни и транспортни работи все още не е възникнало. Ответникът претендира присъждане на направените разноски.
4
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване допустим съдебен акт и отговаря на изискванията, предвидени в чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че след открита и проведена процедура по обществена поръчка с решение № МТ-04-1230/26.05.2014 г. на изпълнителния директор на „Мини Марица - Изток“ ЕАД, за изпълнител на две от четирите обявени в поръчката позиции - обособени позиции № 1 и № 2, е определен консорциум с наименование „Пътно поддържане“ ДЗЗД и въз основа на посоченото решение между „Мини Марица - Изток“ ЕАД като възложител и „Пътно поддържане“ ДЗЗД като изпълнител са сключени два договора за всяка от позициите, както следва: договор № 260/25.06.2014 г. с предмет „изкопаване, транспортиране и насипване с автосамосвали 750 000 куб. м. откривка от I-участък от I-во насипищно стъпало на вътрешното насипище на рудник „Трояново – I“ за нуждите на рудник „Трояново-север“ и договор № 261/25.06.2014 г. с предмет „изкопаване, транспортиране и насипване с автосамосвали 750 000 куб. м. откривка от II-участък от I-во насипищно стъпало на вътрешното насипище на рудник „Трояново – I“ за нуждите на рудник „Трояново-север“. Приел е, че в съответствие с условията на поръчката, възпроизведени в чл. 3.1. от сключените договори, изпълнителят е предоставил банкови гаранции, издадени от „Токуда банк“ АД, за изпълнението на поетите с договорите задължения, както следва: банкова гаранция с изх. № 3991/18.06.14 г. за изпълнение на договор № 260/2014 г. в размер 65 250 лв. и банкова гаранция с изх. № 3993/18.06.2014 г. за изпълнение на договор № 261/2014 г. в размер 66 375 лв.
Предвид осигуряването на изпълнителя на достъп до обектите – предмет на двата договора, на 08.07.2014 г. с предаването им от възложителя и приемането от изпълнителя на посочената дата с два броя протоколи, съдебният състав е направил извод, че изпълнението е следвало да започне на 15.07.2014 г. съгласно чл. 5.3 от договорите. Предвид липсата на спор между страните и събраните доказателства, е констатирал количеството на 5 изпълнената работа по основната дейност - изкопаване, транспортиране и насипване на отривка /плътна земна маса/ по месеци през периода от приемането на обектите до едностранното прекратяване на договорите от страна на възложителя, както следва: по договор № МТ 260/2014 г. - юли - 0 куб. м.; август – 34 477 куб. м.; септември – 4 258,50 куб. м.; октомври 20 651,30 куб. м.; по договор № МТ 261/2014 г. - юли – 7 064,30 куб. м.; август – 28 783 куб. м.; септември – 13 068 куб. м.; октомври 22 080 куб. м. Посочил е, че след продължителна кореспонденция между страните, проведена работна среща в началото на месец септември 2014 г. за предприемане на допълнителни мерки за точното изпълнение на договорите, тъй като изработените количества не покривали предвидените в чл. 5.4 от договорите минимално уговорени количества изкопана, транспортирана, депонирана и разстлана плътна маса от 60 000 куб. м. на месец, с уведомления от 22.12.2014 г. възложителят е уведомил изпълнителя, че прекратява договорите, както и че ще удържи внесените банкови гаранции поради неизпълнение на минимум 180 000 куб. м. плътна маса за месеците юли, август и септември, както и за месеците август, септември и октомври 2014 г. /л.139 - л.140/, предвид уговорките по чл. 11.2 от всеки от договорите.