Решение № 40 от 15.07.2021, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Айтос , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мария Й. Дучева при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно наказателно дело № 20212110200205 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано е по жалба на „А.“ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** представляван от М.С.И., против наказателно постановление №574529-F606345/ 14.05.2021г. на Началник Отдел Оперативни дейности – гр.Б. в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2,изр.2-ро от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 / две хиляди/ лева.

Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП.

Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, сочи нарушения на материалния и процесуален закон при издаване на НП /без да конкретизира точно какви/. Сочи, че издаденото НП е необосновано и твърди, че не са доказани обективните съставомерни признаци на нарушението. При условията на евентуалност моли да бъде намален размера на наказанието „имуществена санкция“.

В с. з. въззивникът- редовно призован, се явява лично управителя, който поддържа жалбата на релевираните основания и моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител-ю.к. К.. В о.с.з. оспорва жалбата като неоснователна, излага подробни доводи за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Районна прокуратура-Айтос, редовно призован по реда на надзора за законност на 1 адм.актове, не изпраща представител.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Ha 15.03.2021г., около 10,40ч., при извършена проверка в обект – аптека , находяща се на ***, стопанисван от „А.“ЕООД, свид. Г.А. направила контролна покупка, за което й бил издаден касов бон. Свид.А. и Т. се легитимирали и пристъпили към проверка на наличните в обекта парични средства и монтирания и въведен в експлоатация касов апарат. При проверка на фискалната памет на устройството от свидетелите било установено, че въведената в устройството касова наличност не съответства на изброените парични средства.

За констатираното бил съставен АУАН № F 606345/19.03.2021г, в съдържанието на който актосъставителя подробно описал установеното нарушение. Деянието било квалифицирано като такова по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Свид. А. връчил АУАН на управителя на дружеството. В графата за възражения последния посочил, че част от парите , които са в повече са дребни монети, които служителските използват, за да връщат ресто и поради многото работа не им е останало време да ги въведат в паметта на фискалното устройство.

На 14.05.2021г. въз основа на съставения акт било издадено и НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и на основание санкционната норма на чл. 185, ал.2, изр.2ро вр.чл.185, ал.1 от ЗДДС на въззивника било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства- акт за установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото показанията на свид. А. и Т.. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.

От правна страна:

2

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е частично основателна, по следните съображения:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното.

Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

3

АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на представител на дружеството на 27.05.2021г съгласно отбелязването направено в текста на НП.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на чл.185, ал.2 ЗДДС.

В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН.

Относно това има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно, настоящият съдебен състав с оглед и на възприетата от него по-горе фактическа обстановка, събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства счита, че търговецът е осъществил състава на административно нарушение по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Не се спори по делото, че по време на проверката служителите на ТД НАП-Б. са направили покупка, за която им е бил издаден касов бон , но при последвалото засичане на касовата и фактическа наличност са констатирани разминавания в стойностите. Административнонаказателната отговорност на търговеца правилно е ангажирана за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и в наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика между касова наличност и разчетената такава на фискалното устройство, като търговецът не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна във ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми, притежаващо такава функция. Без значение 4 е каква е причината за това, още по-малко организацията на работа на самия търговец, която трябва да е съобразена с правилата на действащото законодателство. По делото не се доказа защитната теза на управителя на дружеството, че поради многото работа служителките не са успели да въведат сумата в касовия апарат. В показанията си свидетелите са категорични, че макара парите да са били поставени до касата, служителките са работили с тях като са ги използвали , за да връщат ресто при покупките. Следователно парите отговарят на изискването за парични средства, които са част от касата. Следователно е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката. Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че нарушение, осъществяващо състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 по същество не води до неотразяване на приходи, поради което правилно е препратено към санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

За така констатираното административно нарушение, административно-наказващия орган е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 2000 лева. Съгласно второто изречение на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Иначе казано, АНО е определил имуществената санкция в максимален размер без да е обосновал размерът на тази санкция. По време на съдебното следствие стана ясно, че АНО не отрича, че това е първо констатирано нарушение на данъчното законодателство от жалбоподателя. От това следва,че санкцията следва да бъде намалена до минимално предвидения размер от 500 лв., тъй като следва да се вземе предвид, че нарушението е за първи път, а и липсват отегчаващи обстоятелства.