Решение № 19294 от 14.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19294 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110148296 по описа за 2025 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

И щ ц а т а С. Т. С. е предявила срещу ответника Комисия за защита от дискриминация, БУЛСТАТ 131457813, осъдителни искове за осъждане на ответника да й заплати сумата в общ размер на 42368,09 лева от които: 2740,72 лева разлика между дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ по Заповед № 299 от 02.06.2025 г. в размер на 29353,10 лева и изплатеното на 09.09.2025 г. обезщетение в размер на 26612,38 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземанията; 8085,13 лева разлика между дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ по Заповед № 316 от 12.06.2025 г. в размер на 86591,65 лева и изплатеното на 09.09.2025 г. обезщетение в размер на 78506,52 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземанията; 27885,45 лева представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 38 дни за неползван платен годишен отпуск за 2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда 07.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземанията, 676,91 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 01.07.2025 г. до 09.09.2025 г. върху общия размер на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ от 29353,10 лева; 24,29 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 09.09.2025 г. до подаване на исковата молба в съда 06.10.2025 г. върху дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ от 2740,72 лева; 1996,88 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 1

ЗЗД за периода от 01.07.2025 г. до 09.09.2025 г. върху общия размер на дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ от 86591,65 лева; 71,66 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 09.09.2025 г. до подаване на исковата молба в съда 06.10.2025 г. върху дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ от 8085,13 лева; 887,06 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 01.07.2025 г. до 09.09.2025 г. върху 27885,45 лева представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 38 дни за неползван платен годишен отпуск за 2022 г.

Ищцата чрез процесуалния си представител адв. Б. твърди, че в периода от 29.07.2017 г. до 08.05.2025 г. заемала длъжността .... Във връзка с прекратяване на правоотношението на ищцата със Заповед № 299 от 02.06.2025 г. председателят на КЗД е разпоредил на ищцата да бъде изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със Заповед № 316 от 12.06.2025 г. на председателя на КЗД е разпоредено на ищцата да бъде изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 118 работни дни, от които 50 дни за 2023 г., 50 дни за 2024 г. и 18 дни за 2025 г. На 09.09.2025 г. получила плащане в размер на 97268,25 лева – обезщетения по чл. 224 и чл. 223, ал. 3 от КТ. Излага подробно доводи, че не са й заплатени всички дължими суми, както и че обезщетението за неползван платен годишен отпуск не е изчислено законосъобразно. Претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва до датата на предявяване на исковата молба в съда и законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски. Представя списък по чл.

80 ГПК. В предоставени по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК писмени бележки излага подробно доводи за основателност на предявените искове.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва размера на последното получено брутно трудово възнаграждение за месец април 2025 г., като сочи, че последното е било коригирано през май 2025 г. въз основа на данните на НСИ. Сочи, че не са представяни доказателства за наличие на обективни причини за отлагане на ползването на платения годишен отпуск, поради което следва да се приложи чл. 176а, ал. 1 КТ. Сочи, че не са били налице и основания за прекъсване на ползването на отпуска 2022 г. със Заповед № 2/06.01.2025 г. на Председателя на КЗД и същият е погасен по давност. Оспорва акцесорните претенции. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. чл.

222, ал. 3 от КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ.

В тежест на ищцата при условията на пълно и главно доказване е да установи, че между страните е възникнало правоотношение с посоченото съдържание, включително размера на последното получено брутно трудово възнаграждение, че трудовото правоотношение е прекратено на соченото основание и в полза на ищеца е възникнало 2 правото на платен годишен отпуск в посочения размер, размера на търсените вземания, както и изпадането на ответника в забава за сочения период.

В тежест на ответника при установяване на обстоятелствата е да установи, че е погасил задълженията си.

С случая между страните не са спорни, поради което и отделени като ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, са обстоятелствата, че: в периода от 29.07.2017 г. до 08.05.2025 г. ищцата е заемала длъжността ...; правоотношение е прекратено на сочената от ищцата дата 08.05.2025 г., както и че на 09.09.2025 г. в полза на ищцата е извършено плащане в размер на 97268,25 лева.

Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Според чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Целта на обезщетението е да се компенсира работещият за това, че реално не е ползвал полагащия му се отпуск, а когато работодателят установи, че реално е изплатил дължимото обезщетение на работника или служителя, съдът не може да го осъди повторно да го заплати (така Решение № 50 от 07.03.2016 г. по гр. дело № 3458/2015 г. на III ГО на ВКС).

Между страните не спорно и се установява, че със Заповед № 299 от 02.06.2025 г. на Председателя на Комисията за защита от дискриминация, и поради прекратени правомощия като ..., считано от 09.05.2025 г., на ищцата е определено обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 2 месеца поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със Заповед № 316 от 16.06.2025 г. на Председателя на Комисията за зашита от дискриминация, на ищцата, на основание чл.

224, ал. 1 от КТ е наредено на ищцата да се изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 118 работни дни, от които 50 дни за 2023 г., 50 дни за 2024 г. и 18 дни за 2025 г.

От приетото и неоспорено от страните заключени на вещото лице по изслушаната и приета ССчЕ се установява, че през месец септември 2025 г. на ищцата е начислено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 26612,38 лева и обезщетение по чл. 224, ал.

1 КТ за 118 дни неползван платен годишен отпуск в размер на 78506,52 лева, които суми са изплатени на 09.09.2025 г. след удържан ДОД (л. 180).

Според заключението на вещото лице, изготвено след проверка в счетоводството на 3 ответника, се установява, че във фиша за месец април 2025 г. брутното възнаграждение на ищцата е в размер на 14676,55 лева, от които 8236 лева основно възнаграждение и 6440,55 лева допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Според експерта от извършената проверка в Националния статистически институт, се установява, че Председателят на Народното събрание е информиран на 15.05.2025 г., че средната работна заплата за страната на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор за март 2025 г. за първото тримесечие на 2025 г. са в размер съответно на 2373 лева и 2379 лева. Със Заповед № АД-51-550-104 от 15.05.2025 г. Председателят на Народното събрание е определил основно месечно възнаграждение за народен представител в размер на 7137 лева, съответно за Председател на Народно събрание – 11062 лева, при средна работна заплата за наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на НСИ за март 2025 г. в размер на 2379 лева и средна работна заплата за страната на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор за първото тримесечие в размер на 2373 лева. Според експерта, основното месечно възнаграждение на ... при съобразяване на сочените данни от НСИ и обстоятелството, че същото е 75 на сто от това на Председателя на КЗД, който от своя страна получава 90 на сто от основното месечно възнаграждение на Председателя на Народното събрание, е в размер на 7467,00 лева.

Според експерта във фиша за работна заплата на ищцата за месец май 2025 г. е извършена корекция на основното месечно възнаграждение до размера от 7467,00 лева, както и корекция на възнаграждението за месец април 2025 г. с 1370,36 лева, поради което брутното трудово възнаграждение на ищцата за пълен отработен месец, което служи за база за определяне на обезщетенията по КТ след извършване на корекцията, съобразно данните от НСИ е 13306,19 лева, от които основно възнаграждение 7467 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 5839,19 лева. Съгласно Решение № 432 от 03.12.2012 г. по гр. д. № 1129/2011 г. на IV ГО на ВКС според разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено; има се предвид брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, т.е за месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни; ако работникът или служителят не е работил през целия календарен месец, а само определени дни от него, то полученото възнаграждение не може да се определи като месечно. В случая, начисленото и платено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ е в размер на 26612,38 лева (2 х 13306,19 лева), поради което искът по чл. 222, ал. 3 от КТ за сумата от 2740,72 лева разлика между дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ по Заповед № 299 от 02.06.2025 г. в размер на 29353,10 лева и изплатеното на 09.09.2025 г. обезщетение в размер на 26612,38 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземанията, е неоснователен и следва да се отхвърли.

4

Според заключението на вещото лице среднодневното възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 224 от КТ, определено на база преизчисленото трудовото възнаграждение е 665,309 лева, като начисленото и платено обезщетение по чл. 224 КТ за 118 дни неизползван платен годишен отпуск е в размер на 78506,52 лева, ето защо искът по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 8085,13 лева - разлика между дължимото обезщетение по Заповед № 316 от 12.06.2025 г. в размер на 86591,65 лева и изплатеното на 09.09.2025 г. обезщетение в размер на 78506,52 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземанията, е неоснователен и следва да се отхвърли.