Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 187 от 17.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 334/2025
Вид
Решение № 187
Подписан
17.06.2025
В сила
17.06.2025
Състав
Маргарита Коцева, Андроника Илиева Ризова - Ръжданова, Величка Пандева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.128 · Наказателен кодекс
  • чл.129 · Наказателен кодекс
  • чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.146, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.148, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.26 · Наказателен кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.128 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.129 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Благоевград, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Величка Пандева

Андроника Ил. Ризова Ръжданова при участието на секретаря Мария Миразчийска като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251200600334 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, второ въззивно и е образувано по въззивна жалба на адв. А. Ш. - А. – служебен защитник на подсъдимия А. М. Ч. от с. О., община Г. против присъда от 08.01.2025 г., постановена по НЧХД № 138/23 г. по описа на РС -гр.Гоце Делчев в осъдителната й част.

В жалбата се твърди, че присъдата в тази й част е неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални нарушения, като се излагат доводи в тази насока и в допълнителното писмено изложение по същата. Сочи се в жалбата, че липсва обективен анализ на доказателствата по делото в мотивите към атакуваната присъда; че първостепенният съд не е събрал писмени доказателства, че незаконосъобразно не са четени показания на свидетел, дадени пред друг съдебен състав. Ето защо, се иска отмяна на присъдата на ГДРС и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде признат за невиновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение по чл. 130, ал.

1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и бъде отхвърлен предявеният срещу него 1 граждански иск.

Адв. Ш., като повереник на частния тъжител /който се явява лично пред въззивния съд/, оспорва въззивната жалба. Сочи, че поддържа също изложените мотиви към присъдата. Иска се потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна. Частният тъжител поддържа казаното от адвоката си и претендира разноски.

В с.з. пред настоящата инстанция подсъдимият не се явява, представлява се от защитника си - адв. Ш., която поддържа въззивната жалба по съображенията в нея и пледира за оправдаване на подзащитния й и отхвърляне изцяло като неоснователен и недоказан на предявения срещу него от тъжителя граждански иск.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното от фактическа и правна страна:

С атакуваната присъда състав на Районен съд- Гоце Делчев е признал за виновен подсъдимия А. М. Ч. в това, че:

На 06.11.2020 г., за времето между 10.00 часа и 11.00 часа, при условията на продължавано престъпление когато две или повече деяния които осъществят поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, и при еднородност на вината , в село Р. община Г., област Б. е причинил на тъжителя лека телесна повреда , както следва :

1. На 06.11.2020 г., за времето от 10:00 до 11:00 часа, на пазарната улица в село Р., община Г., област Б.,е сграбчил с ръка , стискал, и впил ноктите си в кожата на лицето, като с ноктите си изподрал, и разранил лицето на А. А. К. с ЕГН**********, с местожителство в с.Р., ул.*, общ.Г., обл. Б. и то се обляло в кръв - с това му причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,а именно охлузване в областта на двете лицеви половини, лявата и дясна буза, върха на носа синьо-ливаден оттенък, ранева секреция и 2. На 06.11.2020 г., за времето от 10:00 до 11:00 часа, на площада в село Р., община Г., област Б.,подсъдимия изритал в глезена на левия крак на А. А. К. с ЕГН**********, с местожителство в с.Р., ул.*, общ.Г., обл. Б., след което го ударил с ръка в главата и го бутнал на земята, при което от удара и бутането, паднал назад на асфалта и ударил главата си, след което Ч. скочил върху него и го възяхнал като прехвърлил краката си от двете 2 страни на тялото му, и така застанал на колене от двете страни на тялото му, удрял го с юмруци в главата, а след като се изправил нанесъл два удара с крак в гръдния кош, с което му причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно в теменната част на главата хематом със синьо- ливаден оттенък, ранева секреция,охлузване в областта на лявата челна половина, двете лицеви половини, лявата и дясна буза,върха на носа синьо-ливадене оттенък, ранева секреция,хематом в областта на гръдната кост,хематом в областта на лявата глезенна става,кремитации по хода на Х-то ребро в дясно,наранявания, охлузвания, хематом по окосмената и лицевата част на главата и гърдите,фрактура на Х-то ребро в дясно-престъпление по чл.130 ал.1 от НК във вр. с чл.26 от НК, за което престъпление на основание чл.78а от НК освободил подсъдимия А. М.

Ч., със снета по делото самоличност, от наказателна отговорност и му наложил АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В ПОЛЗА НА

ДЪРЖАВАТА в размер на 1000 лева.

Осъдил А. М. Ч. да заплати на А. А. К. с ЕГН ********** сумата в размер на 3000 лв., представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди с престъплението по чл.130, ал.1 от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от 06.11.2020 година до окончателното заплащане.

Със същата присъда районният съд е оправдал подсъдимия за престъплението по чл.148, ал.1, т.1 от НК, във връзка с чл.146, ал.1 НК, във връзка с чл.26,ал.1 НК.

Настоящият състав на ОС Благоевград, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, становищата на страните и събраните доказателства и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и извън основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, намира следното:

Фактите по делото правилно са изяснени от решаващия съд, тъй като това е сторено въз основа на доказателства, събрани по предвидения в НПК процесуален ред, поради което се установява следното:

Частният тъжител А. А. К., който е * и *, живее в с. Р., ул. *, общ.Г., обл. Б., а подсъдимият живее в с. О., но е собственик на имот в с. Р.. Парцелите на двамата в с. Р. са гранични и в продължение на няколко години спорели за пределите им. Отношенията им се влошили през 2019 г., като при разговор се стигало до словесни конфликти.

3

На 06.11.2020 година, петък - пазарен ден, частният тъжител и първият му братовчед М. А. К. се намирали на търговската улица в с. Р.. Около 10.00 часа към тях се приближил подсъдимият и без да обяснява нищо с едната си ръка хванал за лицето пострадалия, а с другата понечил да му нанесе удари в областта на главата. Двамата се сдърпали, след което свидетелят К. видял, че по лицето на родственика му тече кръв като успял да издърпа нападателят и да го отстрани на няколко метра. Тъжителят взел камък и подгонил подсъдимия, който се скрил зад свидетеля А. З.. З. не видял удари, но видял, че по тъжителя имало кръв на дясната буза. З. отправил забележка към подсъдимия и двамата прекратили конфликтната ситуация, разделили се в различни посоки. След около половин час, около 10.40 часа А. К. се придвижвал с автомобила си към площада на селото, в този момент А. Ч. излизал от кметството, когато отново се срещнали. Тъжителят бил издърпан от джипа си, подсъдимият застанал до него и отново посегнал да го удря с юмруци по тялото. Последвало сборичкване, паднали на земята, подсъдимият леко се изправил и нанесъл няколко удара с ръце и ритници по главата, гърба, краката на пострадалия. Свидетелят Р. У. в този ден водел детето си на зъболекар,виждайки мъжете на земята се отправил към тях , хванал Ч. за ръката, издърпал го и видял, че главата на тъжителя била в кръв. Подсъдимият се отправил към центъра, а свидетелят помогнал на тъжителя да спре кръв та, течаща от главата му, притискайки раната му със салфетки.

Такава се установява фактическата обстановка от свидетелите А. К., М. А. К., А. З., Р. У. и частично Ф. Т.. показанията на

На А. К. е издадено медицинско удостоверение № 74/06.11.2020 година на доктор В. Д., в същото лекарят, след преглед и снемане на анамнеза, посочва обективни находки: в тилна част на главата хематом със синьоливиден оттенък, ранева секреция, охлузване в лява челна половина, двете лицеви половини, лява и дясна буза, върха на носа, хематом в областта на лява глезена става, хематом в областта на гръдната кост, крепитации по хода на десето ребро в дясно, давайки заключение: наранявания, охлузвания, хематоми по окосмената и лицева част на главата и гърдите, фрактура на десето ребро. Безспорно счупване на ребро съгласно правната доктрина и съдебната практика излиза извън болките и страданията по ал. 2 на чл. 130 от НК и същото като най-тежък резултат формира вида и характера на телесната 4 повреда.

Така установеното във фактическо отношение от районния съд, се споделя и от настоящата инстанция, тъй като според последната фактите по делото са изяснени след верен доказателствен анализ.

Правилно е посочено от решаващия съд, че гласните доказателствени средства оформят условно няколко групи свидетели, чиито показания относно съществения за предмета на доказване факт - удрял ли е подсъдимият пострадалия, си противоречат съществено. Това обстоятелство налага не с а м о анализ на показанията на свидетелите, но и съпоставянето им с останалите доказателства, така щото да се прецени на кои свидетели да се даде вяра.

Така едната група свидетели са А. К., А. З., Р. У., Ф. Т. отчасти и М. А. К. .

Свидетелят К. на инкриминираната дата в 10.00 часа е възприел поведението на подсъдимия на пазарската улица в с. Р., който с едната си ръка затиснал лицето на пострадалия в областта на челюста, а с друга се опитал да му нанесе удари в областта на главата, като по лицето на родственика м у имало кръв и ги разбранил. Свидетелят А. З. в този момент се разхождал в района когато подсъдимият се скрил зад него подгонен от тъжителя с камък в ръка.

Някои от свидетелите говорят за метален бокс, какъвто не е установен. З. също видял, че по лицето на тъжителя има кръв. След отправена забележка това се прекратило. Половин час след първото съприкосновение, около 10.40 часа на площада на селото свидетелят К. и свидетелят Т. си говорели, свидетелят К. видял, че Ч. дръпнал К. от колата му, последният паднал на земята, а подсъдимият с юмруци и ритници удрял многократно пострадалия п о главата и тялото. Свидетелят Т. първи се притекъл на помощ и успял да издърпа подсъдимия, после ударите продължили като на място пристигнал и свидетелят У.. Т о й също видял, че главата на К. била цялата в кръв.

Подсъдимият се отправил към центъра, а свидетелят помогнал на тъжителя да спре кръвта, притискайки раната му със салфетки. Противоречащи на техните са показанията на свидетеля Т. в частта, в която твърди, че не е видял да си нанасят удари, да има кръв по тялото на пострадалия, които правилно не са кредитирани от първата инстанция, тъй като те са в противоречие с приложеното медицинско удостоверение и със свидетел ските показания на свидетелите А. К., М. А. К. и Р. У..

5

Свидетелят А. е доведен да установява причините, довели до инцидента, но същият няма преки възприятия относно самия инцидент, поради което показанията му не спомагат за изясняване обективната истина по делото. Той установява единствено, че между страните има имотен спор.

Още на същия ден пострадалият К. е прегледан от лекар-хирург, който е констатирал обективните находки. Издадено му е направление за ренген, при което е установено счупване на ребро. Изписана му е терапия.

Показанията на свидетелите А. К., М. А. К. и Р. У. се потвърждават и от материалите по воденото досъдебно производство, както и от приобщените писмени доказателства по предходно образуваното НЧХД.

Правилно районният съд е акцентирал върху показанията на свидетеля А. Ц., който заявява как при него е отишъл подсъдимия с молба да му помогне като се яви в съда и свидетелства в негова полза. Правилно е дал вяра на показанията на свидетеля А. Ц., тъй като същият не познава тъжителя, няма интерес от крайния изход на делото, дава показания под страх от наказателна отговорност.

Заключението на лекаря-хирург, издал медицинското свидетелство и прегледал пострадалия в деня на деянието, също се цени от съда като достоверно отразяващо обективната находка. От него безспорно се установява характера и вида на телесната повреда, механизма на същата. Освен това на пострадалия е издаден амбулаторен лист, в който е отразено обективното състояние, диагнозата, назначената рентгенография и провежданата терапия.