Определение № 2537 от 29.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2537 гр. София, 29.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно частно наказателно дело № 20251100604570 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХII от НПК, вр. чл. 306, ал. 3 вр. чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при СРП срещу определение № 2187/18.05.2025 г., постановено по НОХД № 6675/2025 г. по описа на СРС, НО, 9-и състав, с което е оставено без уважение искането на СРП за осъждане на обвиняемия С. Л. Б., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 343б, ал. 5 от НК в полза на държавата чрез приходната й администрация сумата от 12 576.00 лева, представляваща паричната равностойност на лек автомобил „Мерцедес“, модел „ЦЛС 320“ с рег. № ****, собственост на юридическото лице ТД „Бучи“ ЕАД, във връзка с реализирано престъпление по чл. 343б, ал.

1 от НК.

В протеста са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Поддържа се, че изводите на съда за непропорционалност на санкцията, предвидена в чл. 343б, ал. 5 НК, са неправилни. Сочи се, че произнасянето на първоинстанционния съд е в противоречие със закона, тъй като съдът не разполага с възможност самостоятелно да извършва преценка за противоконституционност на законова разпоредба. Обърнато е внимание, че със свое протоколно определение от 08.05.2025 г. съдът е одобрил споразумение, с което подсъдимият се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, както и наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от десет месеца, като съдът е определил да не бъде налагано предвиденото наказание „глоба“. С оглед това представителят на СРП счита, че е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, като 1 осъденото лице понесе предвидените в закона неблагоприятни имуществени последици, без съда да има право да извършва преценка за справедливост на посочената наказателната санкция. По изложените съображения е отправено искане до въззивната инстанция да отмени обжалваното определение, като вместо него постанови ново такова, с което да осъди С. Л. Б. да заплати в полза на държавата паричната равностойност на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, което е собственост на ТД „Бучи“ ЕАД.

В срока по чл. 342, ал. 2 НПК е постъпил отговор на протеста от осъдения С. Л. Б., чрез защитника му адв. К.Ч., в който е изложено становище за неоснователност на протеста. Изразено е съгласие с изводите на първоинстанционния съд, предвид което е отправено искане протестът да бъде оставен без уважение.

Софийският градски съд, като взе предвид доводите, изложени в частния протест, и становището на насрещната страна, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден в законоустановения седемдневен срок от връчване на определението, от процесуално легитимирано лице - прокурор, и е насочен срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.

Разгледан по същество, същият е основателен. Съображенията за това са следните:

Производството по НОХД № 6675/2025 г. по описа на СРС, НО, 9-и състав е било образувано по реда на чл. 382 НПК по внесено от СРП споразумение, с което С. Л. Б. се признава за виновен за извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.

С протоколно определение от 08.05.2025 г. СРС е одобрил постигнатото между прокурора и защитника на С. Л. Б. споразумение и е прекратил производството по делото. Съдът е посочил, че по приложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК ще се произнесе с отделно определение в закрито заседание съгласно чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.

С обжалваното определение № 2187/18.05.2025 г. СРС служебно е разгледал въпроса за приложението на чл. 343б, ал. 5 НК, като се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК в закрито съдебно заседание и е оставил без уважение искането на СРП да бъде осъден С. Л. Б. да заплати в полза на държавата равностойността на моторното превозно средство, което не е негова собственост, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК.

Настоящият съдебен състав намира, че оплакванията за неправилност на обжалваното определение са основателни, макар и по различни съображения.

За извършени престъпления по чл. 343б, ал.1-4 НК законът в ал. 5 на същата разпоредба предвижда, че съдът отнема в полза на държавата 2 моторното превозно средство, което е послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – съдът присъжда равностойността му, т. е. касае се за хипотеза на приложение на чл. 53 НК. Предвид това, след като в случая първоинстанционният съд е одобрил внесеното споразумение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, то е следвало да пристъпи към произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, както изрично предвижда чл. 383, ал. 2 НПК.

Производството по чл. 306 НПК урежда въпросите, по които съдът може да се произнесе допълнително с определение извън присъдата. В ал. 2 на чл.

306 НПК е уреден редът за съдебното произнасяне, като в случаите на чл. 306, ал. 1, т. 1 – 3 НПК е предвидено това да става в открито съдебно заседание с призоваване на осъдения, а по аргумент за противното в хипотезата на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК – в закрито съдебно заседание. Следва да се отбележи, че законът диференцира и редът за обжалване и протестиране на определението в зависимост от това дали то е такова по чл. 306, ал. 1, т. 1 – 3 или по т. 4 НПК, като в първия случай съдебният контрол се осъществява по глава двадесет и първа от НПК, а във втория – по реда на глава двадесет и втора от НПК.

Съгласно чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, съдът се произнася по въпросите за определяне на общо наказание на основание чл. 25, 27 и прилагането на чл. 53 от Наказателния кодекс, а по т. 4 от същата разпоредба – по въпросите за веществените доказателства и разноските по делото. В настоящия случай предвид необходимостта от произнасяне относно прилагането на чл. 53 НК, първоинстанционният съд е следвало да се произнесе в открито съдебно заседание с призоваване на осъдения, а не в закрито такова, защото предмет на произнасянето не са веществените доказателства или разноските по делото.

Като се е произнесъл в закрито заседание, СРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя извод за неправилност на обжалваното определение и налага неговата отмяна. Делото следва да бъде върнато за произнасяне от друг съдебен състав на СРС, тъй като с обжалваното определение съдебният състав се е произнесъл по същество на въпроса относно приложението на чл. 53 НК.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал.

3 НПК, Софийският градски съд, НО, XV въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2187/18.05.2025 г., постановено по НОХД № 6675/2025 г. по описа на СРС, НО, 9-и състав, с което е оставено без уважение искането на СРП за осъждане на обвиняемия С. Л. Б., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 343б, ал. 5 от НК в полза на държавата чрез приходната й администрация сумата от 12 576.00 лева, представляваща паричната равностойност на лек автомобил „Мерцедес“, модел „ЦЛС 320“ с рег. № ****, собственост на юридическото лице ТД „Бучи“ ЕАД, във връзка с 3 реализирано престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В Р Ъ Щ А делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4