Решение № 3686 от 07.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3686 гр. Варна, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. М. при участието на секретаря С. М. Г. като разгледа докладваното от Е. М. Гражданско дело № 20263110103367 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 237 ГПК.

Образувано е по предявен от А. П. Н., ЕГН **********, с адрес: ******, чрез процесуалния й представител – адв. С. С., срещу „Н.К.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ****** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 791.49 евро, представляваща недължимо платена от ищцата сума по сключения между страните договор за потребителски кредит № **********, прогласен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 22 и чл. 23 ЗПК с Решение № ****** по гр. д. № ****** по описа на ВРС, ** състав, която сума е получена от ответника без основание.

В исковата си молба ищцата А. П. Н. излага, че с влязло в сила Решение № ****** по гр. д. № ****** по описа на ВРС, сключеният между нея и ответника договор за потребителски кредит № ********** е обявен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл.

22 и чл. 23 ЗПК. По този нищожен договор ищцата е заплатила обща сума в размер на 3258 лв., с еврова равностойност – 1665.79 евро. Поддържа, че главницата по договора за кредит възлиза на 1500 лв. /766.94 евро/, като с останалите плащания ответното дружество неоснователно се е обогатило за нейна сметка. Посочва, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по същия.

По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Н.К.“ ООД. Поддържа становище за допустимост на исковата претенция, като признава същата по смисъла на чл. 237, ал. 1 ГПК до сумата в размер на 791.49 евро. Оспорва получаването на сума в размер на 107.52 евро /210.30 лв./ на 13.05.2023 г.

С влязло в сила определение № 10158/05.08.2026 г. производството по делото е прекратено в частта му относно предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 107.52 евро, представляваща разликата между претендираната от ищцата сума в размер на 898.85 евро и признатата като получена от ответника сума в размер на 791.49 евро, поради оттегляне на исковата молба в тази й част, на основание чл. 232 ГПК.

В проведеното по делото на 30.09.2026 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли да бъде постановено решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска /чл. 237, ал. 2 ГПК/.

Предвид заявеното признание на предявения иск в отговора на исковата молба, съдът приема, че в случая са налице предпоставките на чл. 237, ал.1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и по своя характер е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед признанието на иска съдът намира, че не е необходимо в решението си да извършва задълбочен анализ на събрания в производството доказателствен материал, да изследва основателността на исковата претенция и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен изцяло така, както е предявен.

С оглед изхода на спора право на разноски в производството има ищцата.

Същата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива, както следва: 35.95 евро – платена държавна такса и 350 евро – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.05.2026 г. По отношение на държавната такса, предвид и цената на иска, в тежест на ответника следва да бъде възложена такава в размер на 31.66 евро /искът в останалата му част е оттеглен/. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като взе предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, цената на иска, ангажирания в производството доказателствен материал и направеното от страна на ответника признание на исковата претенция, намира направеното възражение за частично основателно. Съдът приема, че справедливото възнаграждение за оказаната в производството правна защита и съдействие се съизмерява със сумата 235 евро, която е в съответствие с предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатка работа, до който размер следва да бъде редуцирано претендираното адвокатско възнаграждение. Така в полза на ищцата са дължими разноски в общ размер от 266.66 евро, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

2

РЕШИ:

ОС Ъ Ж Д А „Н.К.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ****** да заплати на А. П. Н., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата 791.49 евро /седемстотин деветдесет и едно евро и четиридесет и девет евроцента/, представляваща недължимо платена от ищцата сума по сключения между страните договор за потребителски кредит № **********, прогласен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 22 и чл. 23 ЗПК с Решение № ****** по гр. д. № ****** по описа на ВРС, ** състав, която сума е получена от ответника без основание, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Н.К.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ****** да заплати на А. П. Н., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата 266.66 евро /двеста шестдесет и шест евро и шестдесет и шест евроцента/, представляваща сторените в настоящото производство съдебноделоводни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3