Решение № 50 от 13.03.2026, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Добрич, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА Административно наказателно дело № 20253230200483 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. И. К. ЕГН ********** от гр. Д., подадена чрез адв. С. Б. – ДАК, срещу НП № 25–*** от 27.01.2025 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор „ПП” Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение:

- по чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева;

- по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

С жалбата се прави искане наказателното по становление да бъде отменено, като се излагат доводи, че К. не е извършвал вмененото му нарушение – пуснал е силна музика и собственикът на другия автомобил е агресирал срещу него.

В съдебно заседание процесуалният пред ставител на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания, като моли процесното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща пред ставител и не изразява становище по жалбата, като в съпроводителното писмо, с което преписката е била изпратена в Районен съд Добрич, се моли съдът да остави 1 жалбата без последствия и Наказателното постановление да бъде потвърдено.

Прави се бланкетно възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административно-наказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното от фактическа страна:

На 21.12.2024 г. по получен сигнал за на стъпило ПТП св. Г. К. М. – служител в Сектор ПП при ОД на МВР – Добрич, посетил паркинга пред бл. ... в жк. „...“ в гр. Д., където установил, че париран лек автомобил марка „...“ с рег. ..., бил ударен от друг автомобил, който обаче не бил установен на място.

Собственикът на ударения автомобил посочил данни за причинилия ПТП автомобил, а именно - марка „...” с рег. ...

В последствие – едва на 06.01.2025 г., водачът на товарния автомобил – жалбоподателят К., бил установен и св. М. образувал срещу него административно-наказателно производство, като в присъствието на св. Б. Г.

Б. – служител в Сектор ПП при ОД на МВР – Добрич, съставил АУАН Серия GA, № 1257504/06.01.2025 г., в който словесно изписал констатираните административни нарушения, а именно – на 21.12.2024 г. около 23.15. ч. в гр.

Д., жк. „...“ пред бл. ..., управлява МПС – т. а. „...“ с рег. ., като предприе..ма маневра заден ход блъска паркирания пред вх. .. л. а. „...“ с рег. ....., допуска ПТП с материални щети по двата автомобила, след което напуска местопроизшествието, без да уведоми компетентните органи на МВР“ и ги квалифицирал като:

- нарушение по чл. 40, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП – движи се на заден ход, без да се убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението.

ПТП;

- нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - не спира и не у становява последиците от ПТП;

Въз основа на така съставения АУАН, на 27.01.2025 г. било издадено и процесното НП № 25-0851-000027 от Началник Група в Сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Добрич, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка и квалифицирал нарушенията по следния начин:

- движи се на заден ход, без да се убедил, че няма да създаде опасно ст за другите участници в движението. ПТП - нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП му било наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева;

- не спира и не у становява последиците от ПТП - нарушение по чл. 123, 2 ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

В хода на съдебното производство бил проведен разпит на актосъставителя М. и на свидетеля при съ ставяне на акта Б., както и били изискани снимки, изготвени във връзка с описаното в АУАН нарушение и бил установен собственикът на л. а. марка „...“ с рег. ... – И. В. Б., допуснат в качеството на свидетел по делото. По искане на жалбоподателя била допусната до разпит и Е. М. А. – присъствала на описаните в АУАН нарушения. Същата била призована, но по здравословни причини разпитът й не се състоял и тя била заличена от списъка за призоваване.

В показанията си като свидетел актосъ ставителят посочил, че на посочената дата и час като дежурен бил изпратен на посочения адрес за възникнало ПТП. При пристигане на място говорил с един човек, който казал, че е видял от терасата как бял микробус, който е посочен в акта с посочен номер, давал назад и блъснал неговата паркирана кола. След това се е отправил в неизвестна посока. По номера на буса св. М. у становил собственика, който посочил кой е управлявал същата вечер. Така бил установен жалбоподателят, на когото съ ставил акта.

Актът не бил съставен същата вечер, защото трябвало да се изясни кой в действителност е карал, тъй като К. отричал. Той се появил по-късно на местороизшествието, но бил във видимо много нетрезво състояние.

Момичето, което било с него казало, че отначало е карала тя. После той й казал да слезе, а той да паркира буса назад.

Св. Б. от своя страна посочил, че е присъствал само при съставяне на АУАН и не може да посочи подробности.

Разпитан в качеството на свидетел И. В. Б. – соб ственик на ударения автомобил, посочил, че било вечерта към 23:00 – 23:30 часа и щял да си ляга.

Пушил цигара на терасата и видял, че на улицата спряло такси. От там слезли момче и момиче и тръгнали към паркинга пред блока. Св. Б. не ги познавал лично, но момчето (жалбоподателя) бил виждал и друг път, защото имал роднина в блока. На паркинга имало спрян микробус. Видимо момчето залитало. Бил подпийнал. Св. Б. видял, че момичето се качило да кара буса.

Колата на свидетеля била паркирана от едната страна на микробуса. Св. Б. преценил, че нямало достатъчно място, за да излезе буса, бързо се облякъл и слязъл, коато видял долу, че в буса вече не било момичето, а момчето се е скачило да кара.

При първата, втората маневра, за да излезе, момчето ударило колата на св. Б., като с дясната странична част на буса закачил предната лява ча ст на паркирания автомобил. Тогава св. Б. му казал, че ще се обади в полицията и водачът на микробуса се качил на микробуса и потеглил. Свидетелят успял да задържи приятелката му и се обадил на полицията.

Едва на 10.01.2025 г. актосъ ставителят М. се срещнал с участниците в 3 описаното в АУАН административно нарушение и съставил Протокол за ПТП, изготвил снимки на щетите по автомобилите и свалил обяснения от св. Б..

Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни и писмени доказателства в хода на съдебното производство, приобщени по надлежния ред, а именно: Писмо с рег. № 9955/23.05.2025 г., ведно с жалба с рег. № 851000-1004/13.05.2025 г. – 2 л.; НП № 25-0851-000027/27.01.2025 г.; АУАН, Серия GA, Акт № 1257504/06.01.2025 г.; Справка картон на водача – 5 л.; Писмо с рег. № 19795/27.10.2025 г.; Заверено копие на Протокол за ПТП № 1843024/10.01.2025 г.; Заверено копие на Обяснение от И. Б. от 10.01.2025 г.;

Заверени копия на снимков материал – 4 л.

При така установената фактическа обстановка, подкрепена от всички приобщени и събрани в хода на съдебното следствие доказателств а , съдът намира от правна страна следното:

АУАН е съставен на 06.01.2025 г. за нарушения, у становени на 21.12.2024 г., в присъствието на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, който е присъ ствал само при съставяне на акта.

Както е известно от правната теория, една от функциите на АУАН е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение на дадено лице, за извършено конкретно нарушение. Както вече бе посочено, в АУАН е вписан един свидетел, за когото се установи, че е свидетел при съставянето на акта.

Втори свидетел няма.

Настоящият съдебен състав намира, че АУАН е съставен в противоречие с нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която при липса на свидетели, присъствали при извършване или у становяване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

В случая актът е съставен в присъствието само на един свидетел, което се явява грубо нарушение на изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.

Законодателят е предвидил изрично в тази хипотеза свидетелите да са двама, за да бъдат защитени правата на наказаното лице. Липсата на втори свидетел опорочава акта и издаденото въз основа на него НП.

В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение № 33 от 15.02.2016 г. по к.а.н.д. № 8/2016 г. на Адм.С – Добрич/.

Това нарушение при съставяне на процесния АУАН е толкова съществено, че същият не може да изпълни основната си функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него административно нарушение, поради което не е следвало да се издава наказателно постановление. Вместо да констатира тази нередност, административно-наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление.

4

Допуснатото процесуално нарушение, описано по-горе е съществено и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството. Тъй като се касае за особено съществено нарушение, довело до нарушение на императивна разпоредба на ЗАНН, наличието на това нарушение обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление.

Съдът намира за нужно са отбележи, че органите на държавната администрация именно защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на административно-наказателната отговорност.

При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при кон статиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.

Доколкото АУАН е съставен при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила, то съответно този акт не може да се ползва с установената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказател ствена сила.

Независимо от изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът намира, че следва да обсъди и обосноваността на обжалвания санкционен акт, като по отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът установи следното:

Настоящата инстанция намира, че въззеваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Поради констатираното по-горе нарушение на процесуалните правила, съставеният АУАН е загубил доказателствената си сила. В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение и кой е неговият автор, като нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината, т. е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него.