Решение № 42 от 27.05.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20231880200156 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 647, ал. 4 от Кодекса за застраховането (КЗ). Образувано е по жалба, подадена от Г. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 23-0353-000071 от 19.04.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР София, РУ Своге, който се сочи да е упълномощен със Заповед № 517з-7012/17.12.2021 г. на директора на ОДМВР София. С него на жалбоподателя за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл.

638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се иска то да бъде отменено изцяло. Същото се поддържа чрез пълномощника и в открито съдебно заседание, като се излагат допълнителни аргументи. Претендират се разноски за настоящото производство.

Административнонаказващият орган (АНО) – началник група в ОДМВР София, РУ Своге, не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание. Направено е от АНО възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани двама свидетели.

1

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 20.03.2023 г., около 13,30 часа, разпитаните от съда свидетели очевидци: П. И. Н. и Р. П. Е. (служители на РУ С), спрели за проверка на път III-162, на разклона за с. Гара Лакатник, общ. Своге, товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № **, собственост на „***“ ЕООД, ЕИК **, с управител и едноличен собственик на капитала – жалбоподателя, управляван от последния, с посока на движение от с. Миланово, общ. Своге към път II-16.

При проверката проверяващите установили, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация на 24.08.2022 г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Товарният автомобил бил с поставени на определените за това регистрационни табели, като регистрационният номер съответствал на номера, посочен в свидетелството за регистрация на автомобила, което жалбоподателят представил на проверяващите. Свидетелят Н., на длъжност ** в РУ С., съставил на нарушителя М. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 921052 от 20.03.2023 г., доколкото при изложената фактология приел, че моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред, съответно е налице административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. АУАН е бил съставен в присъствието на свидетеля Е., и е бил предявен за запознаване със съдържанието на М., като същият го е подписал без възражения. Последният се е запознал със съдържанието на акта и е бил уведомен за правото в 7-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Пред актосъставителя Н. жалбоподателят заявил, че не е знаел, че за товарния автомобил е нямало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като впоследствие по образуваната прокурорска преписка поддържал същото, като посочил, че това е така, тъй като за документите на дружеството се грижи счетоводителят на същото. По случая била извършена проверка с оглед данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като с постановление от 04.04.2023 г. по пр.пр. № 747/2023 г. на РП Костинброд, ТО Сливница прокурор при същата прокуратура отказал да образува досъдебно производство и изпратил материалите за преценка дали същото представлява административно нарушение на началника на РУ Своге.

Въз основа на горецитираните АУАН и постановлението на прокурора е издадено от началник група в ОДМВР София, РУ Своге , обжалваното НП, връчено редовно на М. на 21.08.2023 г., а жалбата е подадена на 28.08.2023 г. по пощата до РС Своге.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Н. и Е., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като намира същите за логични и конкретни. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които да следва да бъдат обсъждани и което да налага обсъждане поотделно на събраните доказателства – „per argumentum a contrario“ от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, намиращ приложение 2 по силата на чл. 84 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като според съда същото е процесуално и материално незаконосъобразно.

На първо място, в изпълнение на дадени от съда указания за представяне на доказателства за компетентността на актосъставителя и на АНО, съгласно чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, по делото е представена Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностните лица от МВР, които да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и др. по Закона за движение по пътищата (ЗДвП), от която се установява компетентността за съставяне на АУАН на лицето, посочено в него като актосъставител. Не е изпълнена обаче, останалата част от указанията на съда, дадени с разпореждане по делото от 27.02.2024 г. – да се представят доказателства за компететността на АНО да издаде обжалваното НП, като не е представена дори цитираната в НП Заповед № 517з-7012/17.12.2021 г. на директора на ОДМВР София. В резултат на това, по делото липсват доказателства за компетентността на АНО да издава НП за нарушения на КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 2 от КЗ, наказателното постановление за нарушенията по чл. 638, ал. 1 - 3 и 5 и чл. 639 от КЗ се издава от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая, началниците на групи в ОДМВР не са сред изрично посочените от законодателя лица, които могат да издадат атакуваното НП.

Липсва и документ, от който да е видно, че началникът е оправомощен с функцията на АНО. При това положение, материалната компетентност на органа, издал НП се явява недоказана и съдът следва да приеме, че НП е издадено при липса на такава. Липсата на материална компетентност на АНО е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати и други нарушения на процесуалните правила, довели до съществено накърняване правото на защита на наказаното лице.

Това е така, тъй като НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В същото са смесени по недопустим начин съставомерни признаци на няколко различни административни нарушения, поради което е напълно неясно за извършването на какво точно административно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника.

Същевременно, в НП липсва обективен признак от състава на 3 административното нарушение, предвидено в сочената от АНО за нарушена разпоредба – тази на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Съгласно последната, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, притежаващо моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. От ясното и ненуждаещо се от тълкуване съдържание на този текст е очевидно, че сключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е предпоставено от кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки – регистрирано на територията на Република България МПС, което не е спряно от движение. Само при наличието на тези две предпоставки едновременно, за собственика на МПС възниква задължението да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Същевременно, в процесното НП се твърди, че товарният автомобил „не е регистриран по надлежния ред“, като преписаната по-нататък разпоредба на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ не може да санира този пропуск. Видно от доказателствата по настоящото дело, регистрацията на процесното МПС е била прекратена на 24.08.2022 г. и същата не е била възстановена към момента на проверката, извършена на 20.03.2023 г., в 13,30 ч., като възражението на жалбоподателя в тази връзка е неоснователно, доколкото представената от него по делото застрахователна полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е със срок на застрахователно покритие, чието начало е 20.03.2023 г., 14,30 ч., т.е. един час след извършената от полицейските служители проверка и към момента на проверката не са били налице основания за възстановяване на служебно прекратената регистрация на товарния автомобил. Поради горното, към 20.03.2023 г., 13,30 ч., когато въззивникът е управлявал същия, за него не е съществувало задължение да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За автомобилите, за които не е изпълнено задължението за регистрация или регистрацията е служебно прекратена, важи по-тежкото ограничение, а именно: пълната забрана по чл. 140 от ЗДВП да се движат по пътищата отворени за обществено ползване, а не за задължително застраховане. При това положение се налага изводът, че деянието, което е описано в НП, се явява несъставомерно, което също е самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна.

За пълнота, с оглед твърдението в НП, че жалбоподателят е имал качеството водач на товарния автомобил, както и че е управлявал същия, следва да се отбележи, че принципно за съставомерността на деянието по чл.

638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 и чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като то е довършено с неизпълнение на задължението за сключване на посочената застраховка от лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Управлението на моторното превозно средство е елемент от обективната страна на състава на нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ, който е различен. При последния деянието е довършено едва при управление на моторно превозно средство, за 4 което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Последното също внася допълнителна неяснота относно нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника.

При горните констатации настоящият съдебен състав намира, че с НП незаконосъобразно е ангажирана отговорността на въззивника за обективно несъставомерно административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ в противоречие с приложимия материален закон.