Протокол № 388 от 07.10.2026, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 388 гр. Сливен, 07.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Пенка М. С.а

Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20262200100188 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът К. С. Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.

М. П. от АК - С., надлежно упълномощен от по-рано.

Ответницата Н. Г. И., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. В. К. от САК, надлежно упълномощен от по-рано.

АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. К.: Моля да дадете ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото.

АДВ. П.: Ние водим двама свидетели, които моля да бъдат разпитани в днешното съдебно заседание. Нямаме други искания. Гражданският брак между Г. С. Г. и ответницата е сключен на 24.11.2024 година АДВ. К.: Нямаме спор с насрещната страна по отношение на сключване на брака. По отношение на допуснатите до разпит свидетели, водим само един, поради простата причина, че събираните гласни доказателства ще са достатъчни. Отказваме се от втория свидетел. Представям протокол за обявяване на саморъчно завещание, оставено на съхранение извън кантората от 04.09.2026 година. По същество тя се е разпоредила с имота.

АДВ. П.: Моля да се приеме представеното доказателство. Не възразяваме да се заличи втория допуснат свидетел.

По доказателствата, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представеният от процесуалният представител на ответника протокол от 04.09.2026 година за обявяване на саморъчно завещание, оставено на съхранение извън кантората.

ЗАЛИЧАВА вторият допуснат до разпит свидетел при режими на довеждане от страна на ответника.

ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите трима свидетели.

САМОЛИЧНОСТ на явилите се свидетели:

К.А Г. Г. – на 58 г., български гражданин, неосъждана, съпруга на ищеца.

К. А. Г. – на 58 г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство със страните.

П. П. К. - на 44 г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство със страните.

Съдът ОТСТРАНИ от залата свидетелите К. Г. и П. К..

Свидетелката Г., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл.

290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Съпруга съм на ищеца. Желая да свидетелствам.

Познавам ответницата Н.. Тя е явява съпруга на моя девер, тоест брата на моя съпруг. Брат му почина на ******* година. Казваше се Г. С. Г.. Една години им трая брака с Н.. От 2017-2018 година започнаха връзка с Н., с която тогава се запознахме. Той живееше в собствения си апартамент в гр.Н. З., а тя в с. К., общ. Н. З.. Никога не е бил семеен девера ми, никога не е живял на семейни начала с никоя, деца не е имал. Винаги е казвал, че не иска да се ожени. От 2020 година Н. го препираше да се женят. Свекърът и свекърва ми бяха притеснени като всеки един родител, но той така си беше решил. Беше влюбен в племенника си, в моя син, но сключиха брак с Н., за който аз специално научих месец след сключването му, без да ни информира. Бракът им траеше само една година и се прекрати със смъртта му. Г. почина от сарком на прешлените. Зазля месец септември 2025 година. Тогава беше трудно придвижването му, почти беше на легло и негов приятел го заведе на чекръкчия, след което г-жа Н. обвини неговия приятел, че го е завел и му изпотрошили костите. В края на септември 2025г, Г. постъпи в Окръжна болница – гр. С. З., където се установи тази диагноза. От там съпругата му го заведе в „Пирогов“-гр.С.. Ние през това време сме му предлагали да 2 потърсим второ мнение, да му занесем всички документи в Турция, но Г. казваше, че С. ще го заведе при неин приятел - лекар. Казваше, че неин приятел-лекар, който е от Бургас, му изписал някакви хапчета, без преглед, без да го види. Преди Окръжна болница -С. З., Н. го води в С. при някакъв неин приятел, лекар, а през м. октомври 2025г, проф. Габровски след направена биопсия, потвърди диагнозата от Окръжна болница -С. З..

През всичките тези години ние сме били в отлични отношения.Ние сме се чували постоянно или сме се виждали, дори и без повод, говоря за девера си.

От 20.10.2025 година ни беше последния разговор с него, когато вече беше болница“Пирогов“. Стори ми се по-обнадежден, а аз му дадох кураж, че в „Пирогов“ са специалисти и да не се отчайва. След два дни разбрахме, че е пусната обява в страницата на община - Н. З., че се продава апартамента, този в който той живееше. Продаваше се собственото му и единствено жилище в гр.Н. З.. Там е работата, че той не знаеше, че се продава. Мои приятелки ми се обадиха да ми кажат, че са видели апартамента, обявен за продан. За съжаление телефонът му беше отнет от 20.10.2025г и нямахме връзка с него.

Той беше в болница и телефона му беше отнет. По тази причина, аз не успях да му съобщя, че жилището му е обявено за продан. Предполагам от съпругата му беше отнет телефона. Нито роднини, нито приятели успяха да се свържат с него по телефона.

На 24.11.2025г, след подадена от нас жалба до полицията, телефона му беше у него. Подадохме жалба, защото нямахме връзка с него от 20.10. 2025г, при положение, че сме се чували постоянно. На 24.11.2025г Г. се обади и попита защо съм подала жалба в полицията. Обади се от неговия телефон. Аз му отговорих, защото нямаме връзка с него от 20.10.2025г, при положение, че сме се чували постоянно и че е в болницата и е в тежко състояние, нормално е да се интересуваме. Той каза, че няма защо да се притеснявам и че имало кой да се грижи за него. В този разговор не му казах, че жилището е обявено за продан. Това беше последното, което можеше да ми дойде на ума, защото ние бяхме притеснени, че е с такава диагноза, още повече, че от Окръжна болница -С. З. и от „Пирогов“ ни казаха, че му остават месеци живот, че няма лечение и не се препоръчва химиотерапия. На 24.11.2025 година беше последното ни чуване. Той почина на 10.12.2025г, а Н. не ни се обади, да каже че е починал.

3

На 10.11.2025г е изповядана сделката при Нотариус Н. П. и съседка от блока, където се намира апартамента, ми се обади да каже, че е видяла ключар да отива към апартамента. След като видяла обявата за продажба на апартамента, се сетила, че имота е продаден и ми се обади. Имотът е продаден докато девера ми е бил жив, но никой не му е казал, че е обявен за продан и е продаден. Разбрахме, че девера ми е починал от братовчеди, които ми се обадиха. Моята снаха Н. не ни се обади. Не сме били скарани. Братовчедите ми се обадиха да кажат, че Г. е починал, след което аз звъннах на Н. да попитам защо не ни се е обадили да каже, че е починал. Тя ми се развика:“ Коя си ти, че да ти звъня!“, а аз й казах: „съпруга съм на брат му“.От същите братовчеди разбрахме кога ще е погребението, защото беше кремиран. На погребението бях със сина ни. Съпругът ми беше в Германия. Като отивахме към гробището, госпожата предпочете да постави урната в гроба на баща си, не при неговите родители в Н. З..

Колата е „Алфа Ромео“, с рег. № *******. В момента, в който слязохме пред гробището, от тази кола излезе С. с майка си и леля си Рада. Тази кола е на името на Г.. От него знаем, че 2024 година той си я закупил на лизинг. След погребението, когато вече се обърнахме към адв. П. и помолихме за съдействие да се споразумеем с тях, при една от срещите ни, отивайки със сина ни, С. беше в колата, излезе и се качи при г-н П.. Апартаментът е на името на Г. със съгласието на съпругът ми. Ние бяхме доволни, че той живее в този апартамент и има покрив над главата си. Мисълта, че когато той е в болницата, да се продаде този апартамент, беше много болно, защото той, ако е искал, е щял да го продаде или завещае преди влизането си в болницата. В това тежко физическо състояние, неговата съпруга не би трябвало да постъпи към продажба точно в такъв момент, а и нямаше нужда да се продава, защото той нямаше никакво лечение и не трябваха пари. След като моя съпруг не можа да се свърже с Г., се обади на Н. да я попита къде е телефона на брат му и й каза защо ние чухме, че апартамента се продава, защо го продаваш, при положение, че той няма нужда от пари. Освен това, той имаше солидна сметка в банка. След пенсиониране в рудника му изплатиха солидна сума. Ако е имал нужда, аз щях да му дам пари. След смъртта на Г. решихме да се обърнем към адвокат. Пенсията на Г. беше 3046 лева ми. С точност не мога да кажа, но над 3000 лева. Съпругата му Н. е теглила парите от пенсията.

Първата среща между нас и Н. беше на 01.03.2026 година. Не 4 присъствахме. Стояхме долу в колата, защото разбрахме, че те не искат да присъстват. Само нашия адвокат беше, Н. и двете й дъщери - С. и В.. След тази среща тя беше обещала на адв. П. следващата седмица да дойде в кантората му, но тогава обясни, че имала рожден ден на сина й, на който е била и нямало да дойде.

Следващата уговорка беше за 15.03.2026 година. С. дойде сама. На тази среща през цялото време говореше тя. Адв. П. се опита да й обясни как са нещата, но тя непрекъснато го апострофираше и прекъсваше. Останахме с впечатлението, че е по -скоро ни провокира и казваше, че сме лоши хора.

Стана и си тръгна.

Докато беше жив, сме се чували постоянно с Г.. Не всяка седмица, с мен по-рядко. На една от тези срещи, още беше жив свекъра ми, Г. ни представи С. за пръв път. Веднъж се срещнахме в един ресторант. Аз съм била по работа в с. К. и съм й се обадила да излезе и да се видим. Г. предпочиташе да се виждаме само ние, без нея.

СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.

Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ св. Г. от залата.

Свидетелят К. Г., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.

290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Познавам страните по делото. Цялата фамилия на К. познавам, майка му, баща му и К.. От деца сме приятели. Н. я знам като позната. Знам, че е от с. К.. Тя е съпруга на Г., който е брат на К.. Познавам и Г.. Той почина. Известно ми е , че беше болен. Бил съм на погребението.

Живея близо до тях, на 50 метра от апартамента на Г., който е в гр. Н. З..

Новите собственици на този апартамент не ги познавам. Зная кое лице управлява автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „Стевио“, сив на цвят.

Управлява го С.. С. е дъщеря на Н.. Автомобилът последно го видях на погребението. След погребението съм го виждал в града. Знам, че е придобит на лизинг, но не съм го видял по документи. Въобще не съм виждал Г. да кара автомобила. Друго лице не съм виждал да управлява автомобила. Н. не съм виждал да управлява автомобила. Не знам дали Н. има друг автомобил.

СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.

Съдът ОСВОБОДИ свидетеля К. Г. от залата.

5

Свидетелят Коев, ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.

290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Не познавам К. Г., а Н. И. я познавам. Н. е от с. К.. Тя и починалият й съпруг с моите родители бяха в приятелски отношения.

Познавам я от много години. Имам връзка и взаимоотношения с малката й дъщеря. Аз живея в гр. П., но през последните две години много често съм си идвал в България. Също така, към края на миналата година, лично съм присъствал, когато се влоши здравето на Г.. На мен ми е известно, че Н. има сключен брак с Г. в гр.С., но за съжаление не можах да присъствам. В последните месеци, когато се влоши Г., аз лично съм го носил до болници в гр.С., звънял съм в болници в гр.С., лично съм го носил, помагал съм и на Н..

Тя най- много се грижеше за него, всекидневно. Дъщерите й помагаха и аз, колкото мога- физически и финансово. Лечението му първоначално беше в гр.Сливен, мисля че с диагноза „подагра“. След това се върна в с. К., но се влоши и беше на лечение в гр.С. З., впоследствие и в „Пирогов“-гр.С.. После го върнахме в с.К., а през ноември от бърза помощ го взеха в гр.Сливен и след дава дни със специализирана линейка го преместихме в гр.С..

Последните два месеца много се влоши. Прогнозите не бяха добри. Неговият брат К. не полагаше грижа за него. Аз не го познавам. Не съм го виждал.

Единствено от Г. съм чувал, че го е загубил като близък човек, дори не искаше да говори за него. Доколкото знам, е живеел в чужбина. Не познавам съпругата му. Видях я за прът път на погребението. За жилището си в гр. Н. З.