Решение № 260271 от 20.01.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град София, 20.01.2022 година

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: БЕТИНА БОШНАКОВА при секретаря АЛЕКСАНДРИНА

ПАШОВА и с участието на прокурор ……… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №7338 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №72644 от 14.04.2020г., постановено по гр.дело №71684/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав, е признато за установено по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.411 от КЗ по отношение на З. "Е." АД, че е носител на право на парично вземане срещу "З.А.Д.Д.Б.Ж.И

З." АД за сумата в размер на 592.30 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана при него по щета №********** от 04.04.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявление – 25.01.2018г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 06.07.2018г. по ч.гр.дело №5491/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав. С решението е осъдено "З.А.Д.Д.Б.Ж.И З." АД да заплати на З. "Е." АД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 605.00 лв., представляваща направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - "З.А.Д.Д.Б.Ж.И З." АД, чрез юрисконсулт Д.В., с която се обжалва изцяло решение №72644 от 14.04.2020г., постановено по гр.дело №71684/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав, с което е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.411 от КЗ. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Излага се, че в хода на производството пред първата инстанция не е доказано от ищеца при условията на пълно и главно доказване механизма на настъпилото ПТП, респективно не се установява виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Пежо 406", с ДК №*******който е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в "З.А.Д.Д.Б.Ж.И З." АД към датата на настъпване на застрахователното събитие. Оспорват се констатациите на вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза в частта, в която е посочено, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лек автомобил марка "Пежо 406", с ДК №*******който е нарушил правилата за движение по пътищата и е навлязъл в платното за движение на лек автомобил марка "Шкода Суперб", с ДК №*******, отнел му е предимството и го е ударил като му е причинил щети в предната лява част. В тази връзка се твърди, че не са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.411 от КЗ. Поддържа се още, че за настъпилото ПТП е допринесло и поведението на водача на лек автомобил марка "Шкода Суперб", с ДК №*******, застрахован по имуществена застраховка "Каско" при ищеца - З. "Е." АД, който е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло съдебното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск или алтернативно да приема за основателно направеното възражение за съпричиняване и да намали присъденият размер на застрахователно обезщетение. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - З. "Е." АД, чрез юрисконсулт Я.Н.-Ц., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба.

Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа се, че правилно първоинстанционния съд е приел, че са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.411 от КЗ и са налице основания в закона за ангажиране на отговорността на ответника, а именно: наличие на валиден застрахователен договор по застраховка "Каско" към датата на настъпване на процесното ПТП между З. "Е." АД и собственика на увредения лек автомобил марка "Шкода Суперб", с ДК №*******; настъпило застрахователно събитие в срока на сключения застрахователен договор; вреди, причинно-следствена връзка между вреди и застрахователно събитие, изплащане на обезщетение по имуществена застраховка "Каско" от застрахователя. Излага се още, че правилно съдът е преценил с оглед събраните по делото доказателства, че от установения механизъм на ПТП е видно, че същото е причинено в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Пежо 406", с ДК №*******който е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество, поради което е присъдено изцяло дължимото застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предявен е от З. "Е." АД срещу "З.А.Д.Д.Б.Ж.И

З." АД установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.411 от КЗ.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесната искова сума видно от приложеното ч.гр.дело №5491/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав, въззиваемият – ищец - З. "Е." АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 25.01.2018г. и е постановена на 06.07.2018г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу "З.А.Д.Д.Б.Ж.И З." АД за заплащане на сумата, посочена в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - "З.А.Д.Д.Б.Ж.И З." АД възражение, поради което дължимата от него сума, посочена в заповедта на изпълнение, е предмет на предявения в настоящото производство установителен иск.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е уважен изцяло предявения иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество. Крайният извод на СРС за основателност на предявения иск е обоснован при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение СРС не е допуснал нарушение на процесуални и материалноправни норми, същото е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон - КЗ и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Въззивният съд счита, че от приетите по делото като неоспорени от страните доказателства се установяват предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество - застраховател на основание чл.411, ал.1 КЗ. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на сочения като делинквент застрахован и следователно възниква само при наличието на всички предвидени в чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставки. Неоснователно е твърдението на въззивника, че от събраните доказателства не се установява противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Пежо 406", с ДК №*******в резултат на което е настъпило процесното ПТП. Противно на поддържаното от въззивника от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че процесното ПТП е причинено от противоправното поведение на водача на лек автомобил марка "Пежо 406", с ДК №*******който е бил застрахован по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Механизмът на настъпилото ПТП на 02.04.2017г. в гр.София се установява от двустранен констативен протокол от 02.04.2017г., показанията на разпитания по делото свидетел Н.К., както и от прието по делото като неоспорено заключение по САТЕ, съгласно които доказателства водачът на лек автомобил марка "Пежо 406", с ДК №*******навлиза в платното на движение на автомобил марка "Шкода Суперб", с ДК №*******, който му се пада от дясната страна, отнема предимството му и го удря, причинявайки му щети в лявата предна част. Експертът е категоричен в становището си, което е потвърдено в съдебно заседание след изслушване на свидетеля – Н.К., че вина за настъпилото ПТП има водача на лек автомобил марка "Пежо 406", с ДК №*******който се е движил с несъобразена с пътните условия скорост.

Следователно се налага извода, че по делото е доказано, че настъпилото непозволено увреждане е резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Пежо 406", с ДК №*******който е бил застрахован по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ето защо съдът приема за неоснователни доводите на въззивника, че по делото не е доказан механизма на настъпилото ПТП, съответно, че за реализирането му е допринесло поведението на водача на увредения лек автомобил. Доказателства в подкрепа на твърдението на ответника, че водачът на лек автомобил марка "Шкода Суперб", с ДК №*******, застрахован по имуществена застраховка "Каско" при ищеца - З. "Е." АД, е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, по делото няма ангажирани. Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е недоказано и като такова се явява неоснователно. На следващо място съдът приема, че от неоспорено заключение по САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява причинната връзка между механизма на настъпилото ПТП и настъпилите имуществени вреди по застрахования при ищеца по имуществена застраховка „Каско” лек автомобил. Следва да се отчете факта, че представител на ответника е присъствал в съдебно заседание, в което е прието заключението по САТЕ, но не е направено оспорване на същото по реда на чл.200, ал.3 от ГПК, съответно няма заявени искания за събиране на други доказателства, чрез които да се опровергаят констатациите на авто-експерта, които се оспорват в подадената въззивна жалба. В този смисъл въззивният съд намира, че поддържаните във въззивната жалба оплаквания в частта относно приетото по делото заключение по САТЕ са общи и неподкрепени със събрани по делото доказателства и като такива са неоснователни.