Решение № 213 от 29.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Пловдив, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Т. Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000182 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №33/22.01.2024г., постановено по т.д. №661/2023г. по описа на окръжен съд П., е отхвърлен искът, предявен от О.Г., против „К.Е.**** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., за присъждане на сумата 46 000лв., представляваща обезщетение за недобросъвестно водене на преговори за сключване на договор с предмет:

„Предоставяне на услуга по „Предварително третиране/сепариране на битови отпадъци, генерирани на територията на регион Г.“ и съставляваща 1% от прогнозната стойност съгласно Раздел IV от Указанията, решение за публикуване по чл.22, ал.1 от ЗОП и раздел 11.1.5 от Обявлението за поръчка, в съответствие със заложения в Предложението за изпълнение ред за определяне на стойността, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба - 18.07.2023г. до окончателното плащане, както и на сумата 462,27лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на главницата за периода от 20.06.2023г. до датата на подаването на исковата молба - 18.07.2023г.

О.Г. е осъдена да заплати на „К.Е.**** ЕООД, ЕИК ********* сумата 4 1

850лв. разноски по делото.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – О.Г.. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните правила. Изложени са подробно съображения.

Въведено е оплакване, че окръжният съд не е разгледал предявения иск на съответстващото му правно основание, съобразявайки се с посочената от самия ищец правна квалификация, като са изложени доводи за наличие на договорна отговорност. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът – главен и акцесорен да бъде уважен.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – „К.Е.**** ЕООД, се оспорва подадената въззивна жалба.

С въззивната жалба доказателствени искания. и постъпилия отговор не са заявени

Страните претендират сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение, постановено от надлежен съдебен състав в предвидената от закона форма и в рамките на правораздавателната му компетентност.

Производството пред Окръжен съд – П. /първоначално – образувано пред ОС Г./ е образувано по предявена искова молба от О.Г. срещу „К.Е.**** ЕООД, съдържаща осъдителна искова претенция. Твърди се, че в съответствие с приложимите правила за избор на изпълнители на договори за доставки и услуги по Закона за обществените поръчки /ЗОП/, с Решение № Р325227/10.02.2023г. на Кмета на О.Г. е открита Обществена поръчка с предмет: „Предоставяне на услуга по „Предварително третиране/сепариране на битови отпадъци, генерирани на територията на регион Г.“, с прогнозната стойност на поръчката - 4 600 000лв. без ДДС. С действието по обявяване на 2 обществената поръчка О.Г. отправила покана за представяне на оферта за изпълнение предмета на договора. В условията за участие в процедурата за избор на изпълнител /открита процедура/, на заинтересованите лица били предоставени, в съответствие с изискванията на специалния закон - ЗОП, Техническа спецификация, проект на договор, както и други условия и изисквания за участие в процедурата. Сред условията за участие в процедурата били включени и специфични изисквания: 1.Срок на валидност на представените от участниците в процедурата оферти, а именно: в Обявлението за поръчка, в Раздел IV.2.6: Минимален срок, през който оферентът е обвързан от офертата: Продължителност в месеци /от датата, която е посочена за дата на получаване на офертата/ за срок от 6 месеца. За яснота на участниците било записано и в Указанията за участие в раздел II, буква Б Изисквания към съдържанието и обхвата на офертата: т. I Условия за валидност: Срок на валидност на офертите: Срокът на валидност на офертите трябва да бъде съобразен с определения срок в обявлението за обществената поръчка, считано от датата, посочена като краен срок за получаване на офертите и представлява времето, през което участниците са обвързани с условията на представените от тях оферти. Възложителят можел да изиска от масираните участници да удължат срока на валидност на офертите си до момента на сключване на договора за обществената поръчка. Позовава се на разпоредбата на чл.39 ал.1 от ППЗОП, съгласно която, с подаването на офертата се счита, че участниците се съгласяват с всички условия на възложителя, в т.ч. с определения от него срок за валидност на офертите и с проекта на договор. Ищецът черпи права от друго специфично условие, заложено в Указанията, съгласно което: „При несключване на договор на основание чл.112, ал.2 от ЗОП с класиран на първо или на второ място участник, участникът дължи обезщетение за недобросъвестно водене на преговори и сключване на договор съгласно чл.12, във вр. с чл.13 от ЗЗД, в размер на 1% от прогнозната стойност на поръчката без ДДС, както и възложителят не е лишен от възможността да търси отговорност за реално претърпени вреди от отказа за сключване на договор. В Предложението за изпълнение възложителят посочил, а участниците съответно приемали:

„Запознати сме и приемаме условието на възложителя, при несключване на договор на основание чл. 112, ал. 2 от ЗОП с класиран на първо или на второ място участник, участникът дължи обезщетение за недобросъвестно водене 3 на преговори и сключване на договор съгласно чл. 12 във вр. с чл. 13 от ЗЗД, в размер на 1% от прогнозната стойност на договора без ДДС. Отговорността по предходното изречение не лишава Възложителя от възможността да търси отговорност за реално претърпени вреди от отказа за сключване на договор“.

На 13 март 2023г., понеделник, в 14:05ч. ответникът подал оферта, с която, като участник, заявил и декларирал, че приема всички условия по процедурата. Оферирал цена за изпълнение на договора в размер на 3 967 800лв., която била по-ниска от прогнозната стойност, определена от Възложителя и по-ниска от цената, предложена от другия участник в процедурата /4 328 880лв./. С Решение №022066213/20.03.2023г. на Кмета на О.Г. участникът „К.Е.**** ЕООД бил класиран на първо място и обявен за изпълнител. С покана от 31.03.2023г., чрез системата ЦАИС, ответникът бил поканен за подписване на договор. Със свое писмо, регистрирано в ЦАИС на 03 април 2023г. - понеделник, 13:53:52 „К.Е.**** ЕООД уведомил Възложителя, че отказва да сключи договор. О.Г. сключила договор с втория добросъвестен участник - „М.К.“ ЕООД. С покана за доброволно изпълнение до „К.Е.**** ЕООД от 09 юни 2023г., О.Г. предоставила 10-дневен срок за превеждане на дължимото обезщетение за недобросъвестно водене на преговори и сключване на договор в размер на 46 000лв., представляващо 1% от прогнозната стойност на поръчката без ДДС по сметка на О.Г., което ответникът не е сторил. Според ищеца, ответникът нарушил две норми на поведение, намерили израз и възпроизведени в българското законодателство.

В тази насока се позовава на разпоредбата на чл.12 от ЗЗД, съгласно която, при воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно, а в противен случай те дължат обезщетение.

Позовава се и на нарушение на нормата на чл.13 от ЗЗД - ответникът не се е съобразил с обвързващата сила на предоставената от него и приета от страна на О.Г. оферта. По отношение приложението на нормите на ЗЗД ищецът се позовава на разпоредбите на чл.290 и чл.291 от Търговския закон, както и на препращащата разпоредба на чл.120 от ЗОП. Твърди се настъпването на неблагоприятни последици за О.Г., изразяващи се в сключване на понеблагоприятен договор, от описаното недобросъвестно поведение на ответника. Твърди се и наличие на осъзнато и виновно неизпълнение на възникнали по силата на Закона и преддоговорни отношение в рамките на Обществената поръчка, за което О. като Възложител следвало да бъде 4 обезщетена. Поради натрупан неблагоприятен аналогичен опит в миналото, Възложителят предвидил и минимален размер на вредите от недобросъвестни участници в процедури по обществени поръчки, като заложил описаното по горе определяне на размер на обезщетение при неправомерен отказ от сключване на договор, а именно 1% от прогнозната стойност /46 000 лв./.

Това изискване за добросъвестност кореспондирало както със ЗЗД, който съгласно чл.120 от ЗОП се прилагал субсидиарно по отношение на всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки, наред с Търговския закон. Поведението на страните в процеса по провеждане на обществената поръчка съставлявало неуреден въпрос. Твърди се, че съдържащото се в указанията изискване е в съответствие с нормата на чл.59, ал. 1 от ЗОП /отм., бр. 13 от 16.02.2016г. в сила от 15.04.2016г./, мотивът за отмяната на който бил, че изискването за внасяне на депозит било допълнителна административна тежест. Концепцията на сега действащия ЗОП била, че участниците следвало само да декларират фактите и обстоятелствата до момента на избор на изпълнител, за да се допуснат до участие малки и средни предприятия, т.е. да се разшири кръгът на икономическите субекти, участващи в състезанието. Именно поради тази причина Възложителят дефинирал един минимален размер на обезщетение при недобросъвестно поведение от страна на участниците. Размерът на обезщетението за недобросъвестно поведение в хода на преговорите бил възпроизведен на две места в документацията. Наведени са доводи, че претендираното обезщетение се дължи, поради недобросъвестно отклонение да се сключи договор, за който са водени преговори. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на О.Г. сумата 46 000лв., представляваща обезщетение за недобросъвестно водене на преговори за сключване на договор с предмет: „Предоставяне на услуга по „Предварително третиране/сепариране на битови отпадъци, генерирани на територията на Регион Г.“ и съставляваща 1% от прогнозната стойност съгласно Раздел IV от Указанията, решение за публикуване по чл.22, ал.1 от ЗОП и раздел 11.1.5 от Обявлението за поръчка, в съответствие със заложения в Предложението за изпълнение ред за определяне на стойността, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата 462,27лв., представляваща 5 обезщетение за забавеното плащане на главницата за периода от 20.06.2023г.

- момента на изтичане на срока за доброволно изпълнение по поканата за доброволно изпълнение до датата на подаването на исковата молба 18.07.2023г.

С отговора на исковата молба ответникът – „К.Е.**** ЕООД, е оспорил предявената искова претенция. Наведени са пространни съображения относно характера на процедурата по ЗОП на административна такава, при което нормите на чл.12 и чл.13 от ЗЗД - гражданско-правни по своя характер, не намират приложение. Позовава се на нищожност на въведеното от възложителя изискване/указание, наименовано „клаузата“, предвиждаща преддоговорна отговорност. Оспорва се ответникът да е дал изричното си съгласие с посочените от ищеца условия за обезщетение. Оспорва се да е налице водене на преговори между страните, като в случая процедурата се водела изцяло документално, нямало стъпка по договаряне или диалог между страните. За това не можели да настъпят вреди за възложителя вследствие на недобросъвестно водене на преговори. Не се твърдяла и установявала претърпяна загуба от ищеца. Наведени са и доводи, че ответникът не е следвало не само да бъде класиран, но и следвало да бъде отстранен от участие, тъй като не отговарял на изискванията на обществената поръчка. От негова страна недвусмислено било изразено и желание за прекратяване на понататъшното му участие в процедурата със съобщение, регистрирано в ЦАИС, получено на 14.03.2023г. в 14:17:25, с което уведомил, че оттегля офертата си, което писмо било изпратено преди извършване на оценка и класиране на офертите.