Решение № 104 от 04.11.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Бургас, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20212000500326 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ответника по гражданско дело №1218/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас- „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“Витоша“№89Б с ЕИК *******, чрез адв.М.В., с адрес за призоваване гр. Бургас, ул.“С. С.“***, против постановеното по същото дело решение № 217/08.06.2021 г. в осъдителната му част за: главница, мораторна лихва, законна лихва за забава върху главницата, считано от подаването на исковата молба, до окончателното изплащане и разноски.

Въззивната жалба сочи решението за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. То е необосновано, т.к. правните изводи на съда не намират подкрепа в закона и доказателствата по делото.

Съобразявайки наличните данни (вкл. неоспорената техническа експертиза, изслушана пред окръжния съд), страната акцентира, че при 1 сключването на договора ищецът е декларирал два броя заключващи устройства, но след кражбата е представил на застрахователя само едно от тях, а другото дава възможност автомобилът свободно да бъде приведен в движение от лицето, в което се намира.Намира това за неизпълнение на договорните задължения на застрахованото лице да представи всички заключващи механизми, което е основание за отказ да изплати обезщетението, макар извън приложното поле на чл.408от КЗ, уреждащ императивно основанията за това. Според жалбоподателя нормата не засяга свободата на договаряне в насока определяне на покрития от застраховката риск. В случая намира приложение т.9.3.2 от Общите условия (ОУ) предвиждаща, че при настъпване на кражба на цялото МПС, ако застрахованият не представи всички обявени заключващи механизми, застрахователят не предоставя застрахователно покритие по застраховката.

Застрахованият се е съгласил на това условие, с което е бил запознат, т.к. при подписването на договора е получил екземпляр от ОУ на застрахователя.Дори при допусната грешка или невярно деклариране, застрахованият е обвързан от задължението си да представи на застрахователя при настъпването на застрахователното събитие толкова устройства, колкото е обявил предварително.Моли за отмяна на съдебното решение в осъдителните части и за произнасянето на ново, отхвърлящо претенциите изцяло.Дири разноски по делото. Не ангажира нови доказателства.

В отговора, депозиран от въззиваемия ищец А. Т. Г., чрез адв. С.К.БАК, със съдебен адрес:гр.Б., ул.“Р.“ № ***, въззивната жалба се сочи за допустима, но неоснователна. Позовава се на това, че по делото са безспорно доказани фактът на кражбата на застрахованото МПС и застрахователното правоотношение, което страните са създали за такъв случай. Застрахователят е отказал да плати дължимото покритие, поради представянето на два ключа с видими различия помежду им, приемайки това за неизпълнение на задължението на застрахования да му представи всички предварително заявени заключващи устройства, но това му поведение е необосновано, защото по делото не се доказва твърдяното наличие на предпоставки за прилагане хипотезата на чл.10.6 от ОУ към застрахователния договор, което би обосновало отказ на застрахователя по чл.408,ал.1,т.3 от КЗ. Ключовете, които застрахованият му е предал са именно тези, които е получил при закупуването на автомобила и които е имал при застраховането.Счита, че 2 несъответствието помежду им не е по негова вина, респективно и настъпилите щети не са в резултат на негова груба небрежност или невярно деклариране.По делото липсвали доказателства, обосноваващи пряка причинна връзка между неизпълнението на задължението да предаде всички заключващи устройства, с които разполага и настъпилата кражба, подлежаща на обезщетяване. С оглед това поддържа мотивите на първата инстанция, че застрахователят е бил длъжен да провери състоянието на декларираните заключващи устройства към момента на сключването на договора и ако не функционират или при несъответствие, да отбележи това в подадената от застрахования декларация, както и извода за неоснователност на всички въведени защитни възражения на ответника по делото.Счита за необосновани твърденията на въззивника за наличието на хипотетична застрахователна измама Намира претенцията си за изцяло доказана по основание и размер.Моли решението на първата инстанция да бъде потвърдено. Дири разноски. Не ангажира доказателства.

Служебната проверка на апелативния съд, извършена с Определение №221/23.07.21г. по в.гр.д.№3 26/21г. по описа на Апелативен съд-Бургас, приема въззивната жалба за редовна, а проверката по чл. 269 от ГПК, сочи обжалваното решение за валидно и допустимо.

По съществото на спора, предвид въведените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебния акт, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Окръжен съд-Бургас са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 405 ал. 1 от КЗ, вр. чл.79 и чл.409 КЗ вр.чл.86 ЗЗД от А.

Т. Г. от гр.Бургас против „ДЗИ - общо застраховане“ ЕАД-гр. София, за осъждането на ответното дружество да му заплати 75 000 лв. като застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане, и 11 041.66 лв. като мораторна лихва за периода 23.12.2018 - 04.06.2020г.,както и направените по делото разноски.

Претенцията за главница е обоснована с твърдението, че собственият на ищеца лек автомобил с peг. № *******, марка „П.“, модел „К. ***“ , е застрахован по „Каско+“ при „ДЗИ — общо застраховане“ ЕАД с валидност 3 на застраховката в периода 10.08.2018 - 09.08.2019 г., за застрахователна сума от 75 000 лв.и с това, че е настъпило покрито от посочената застраховка събитие „кражба“, станало на дата 24.12.18г.

Автомобилът бил закупен на 07.03.2018г. с договор с нотариална заверка на подписите в гр.В. от две физически лица, като тогава имал peг. № *******. На 15.03.2018г.автомобилът бил пререгистриран и получил ДК № ******. След това бил застрахован по „Каско“ в ЗД „Олимпик“, а на 09.08.2018г. с „Каско+“ в „ДЗИ — общо застраховане“ ЕАД при застрахователна премия от 4390 лв., разсрочена на 4 равни вноски, от които собственикът платил преди събитието първите две. Твърди, че е спазил всички изисквания на дружеството при сключването на застраховкатаавтомобилът бил огледан, сниман, ищецът представил на застрахователя двата получени при сделката автомобилни ключа. На 23.12.2018г. паркирал колата пред бл.*** в к-с „Б. М.“ в Бургас около 20.00 ч. На следващия ден излязъл около 09.15 - 09.25 ч. и не намерил автомобила си. Веднага се обадил на тел. 112 и отишъл във Второ РУ-Бургас, където подал сигнал за кражба.

По-късно подал и заявление за щета, заведена под № ******* при застрахователя, приложил изисканите му документи, като представил и ключовете за автомобила, а също и постановление на РП-Бургас за спиране на образуваното по случая досъдебно производство. С писмо от 04.10.19г. застрахователят уведомил застрахования, че отказва изплащане на застрахователно обезщетение, поради липса на основание. Ищецът обаче счита, че претенцията му за получаване на обезщетението е основателна, т.к. са налични всички изисквания, визирани в КЗ за това и поддържа, че в случая не намира приложение нито една от хипотезите на чл.408 от КЗ, при които застрахователят може да откаже плащане.

В отговора на исковата молба претенцията се оспорва от ответника изцяло както по основание, така и по размер. Не се оспорва валидността на застрахователния договор, нито действието му към датата на събитието, но се твърди наличие на предпоставките по чл.408 от КЗ за отказ за заплащане на застрахователното обезщетение, защото при завеждането на щетата собственикът е представил фактически само едно от обявените при сключването на договора две заключващи устройства. Това неизпълнение на поетите съгласно Общите условия(ОУ) задължения на застрахования, е 4 счетено за съществено за интереса на застрахователя и обосновава отказ за изплащане на обезщетението, защото автомобилът може да бъде свободно придвижван с непредставения ключ. С това поведението на застрахования създавало предпоставки за увеличаване на риска. Счита за неизпълнено и задължението на застрахования по чл.10.6 от ОУ- при изгубване на заключващи механизми да уведоми в срок от 24 часа застрахователя и да подмени за своя сметка заключващите механизми, което също е основание за отказ за плащане.Позовава се също на чл.т.9.3.2 от ОУ, според който непредставянето на всички обявени заключващи механизми(а също дистанционни управления, активиращи устройства и приставки на допълнителните средства за защита), е основание за отказ застрахователят да изплати щетата.Твърди и нарушение на чл.395 от КЗ, според който застрахованият е длъжен да вземе всички мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди и пр., но в случая такива не са взети от застрахования. Това окачествява поведението на ищеца като проява на „груба небрежност“ и според чл.9.1.8 от раздел „Общи изключения“ на ОУ, е самостоятелно основание за отказ да се плати щета. Позовава се и на неспазване на задълженията на застрахования по т.10.1,т.10.2,т.10.3 от ОУ, което осъществявало хипотезата на чл.408, ал.1,т.3 от КЗ и е основание за отказ от заплащане на обезщетение. За такова основание изтъква и факта, че при заявяването на щетата застрахованият декларирал неверни обстоятелства за броя на наличните ключове, като изхожда от обстоятелството, че при предходното застраховане на автомобила по „Каско“ в „Олимпик“, пак е декларирал два оригинални ключа. Позовава се на чл.363, ал.4 от КЗ.

Оспорени са всички обстоятелства, с които ищецът обосновава претенцията си за получаването на застрахователно обезщетение за откраднатия автомобил, включително кога и как е станала кражбата.Позовава се и на т.10.8 от Раздел І на ОУ на застраховка „Каско“. Евентуално е възразил и за неизпълнение на задължението за своевременно уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие (чл.403, ал.2 и 4 от КЗ).При евентуалност е поискал намаляване на размера на обезщетението, позовавайки се на т.10.8 от ОУ. На основание чл.390 от КЗ, евентуално поддържа тотална щета. Поддържа също, че т.к. автомобилът не бил снет от отчет, застрахователят не е изпаднал в забава.

Предявеният иск за главница е оспорен и по размер, с подробно 5 изложени съображения. Направено е възражение за прихващане на дълга на ответника с този на ищеца за останалите неплатени две вноски от застрахователната премия и е оспорена дължимостта на законна лихва за забава, включително и за началния й момент, съгласно чл.405 КЗ.

С решението си първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца 6 7 261,10лв. застрахователно обезщетение за откраднатия автомобил, определяйки за дължима на това основание сумата от 69 500лв. (съобразно приетото по делото експертно заключение), намалена със задължението на ищеца да доплати на ответника останалите две вноски от застрахователната премия(уважено е евентуалното възражение на ответника за прихващане на двете насрещни задължения до размера на по-малкото).Присъдил е законна лихва за забава върху главницата от датата на подаването на исковата молба, до окончателното изплащане. Претенцията за мораторна лихва е уважена също частично-за 9790,22лв.(предвид по–ниския размер на присъдената главница)и за периода от 28.12.18г., до 03.06.20г. Исковете над горните суми, до заявените от ищеца размери, са отхвърлени като неоснователни. На страните са присъдени и съдебно-деловодни разноски.

За да постанови този извод, първата инстанция е отхвърлила като неоснователни всички въведени от ответника възражения срещу основателността на предявената главница, като е счела за налични предпоставките за присъждането на обезщетението, а именно: валидно застрахователно правоотношение и настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит от застрахователя риск. Не се приемат за доказани визираните в закона(КЗ) и ОУ на дружеството основания за отказ от плащане или за намаляване размера на застраховката.