Решение № 678 от 26.07.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ ……………. гр. София, ......................2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

2.

КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ при секретаря В.Венева и в присъствието на прокурора А.Попколев, като разгледа докладваното от съдия Талева

ВНОХД №998 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда от 18.05.2017г., постановена по НОХД №145/2014г., СРС, НО, 18-ти състав, е признал подсъдимия Ю.П.Х. за ВИНОВЕН в това, че на 20.11.2013 г. в гр. София се заканил на другиго - И.С.М. — с убийство, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му — престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, поради което му е НАЛОЖИЛ наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, изпълнението на което ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от 5 години, като ПОСТАНОВИЛ на основание чл. 67, ал. 3 от НК, през изпитателния срок пробационната мярка „ограничения в свободното придвижване“, изразяваща се в забрана за посещаване на определен район, а именно адреса: гр. София, ул. „*******, както и всяко място, намиращо се на по-малко от 500 метра отстояние от най-близката спрямо това място точка, явяваща се част от имота/обекта, находящ се на така посочения адрес.

На основание чл.45 от ЗЗД, подсъдимият е осъден да заплати на И.С.М. с ЕГН-**********, сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни емоции от престъплението, като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 15000 лева.

С присъдата подсъдимият Ю.П.Х. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийския районен съд, сумата от 200 лева, съставляваща държавна такса върху уважения размер на иска, както и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен.

Срещу тази присъда е подаден протест от прокурор при СРП, в който се излагат твърдения, че с инкриминираните в ОА изрази, поради общата им и абстрактна формулировка, не се установява по изискуемия от закона категоричен и безспорен начин, че подсъдимият е отправил спрямо пострадалата именно заплаха за убийство, а не напр. заплаха за осъществяване на друг вид престъпление, поради което се иска присъдата на първостепенния съд да бъде отменена, като подсъдимият бъде оправдан по така предявеното му обвинение и му бъде наложено административно наказание.

Против присъдата е подадена жалба и от защитника на подсъдимия Х. – адв. М.М. от САК. В жалбата се сочи, че не се установява от доказателствата по делото, че именно подсъдимият е изпратил имейла до пострадалата, в който се е съдържала заканата за убийство. На следващо място се навеждат доводи, че в процесния имейл не се съдържат изрази, от които може да се извлече отправена закана с убийство, съдържанието му е поетично, не очертава никакви конкретни действия, които авторът му би могъл да извърши, за да реализира някакъв негативен резултат за адресата. Излагат се и твърдения, че в досъдебното производство и с внасяне на ОА в съда са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушили правото на защита на подсъдимия, без да се сочат съответните нарушения на процесуалните правила. Иска се присъдата на първия съд да бъде отменена, като подсъдимият бъде оправдан по възведеното му обвинение.

Въззивният съд в разпоредително заседание, проведено на 12.03.2019г., по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и на свидетели, както и ангажирането на нови доказателства.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, прокурорът поддържа протеста, счита че постановеният от първия съд акт противоречи на ТР №53/1989г. на ОСНК на ВС и същият страда от вътрешни противоречия. Изтъква, че по делото е установено, че т.нар.

„пострадала“ е наричала подсъдимия „глупак, тъпак, некадърник“, което давало възможност да се установи, че последната не е имала никакъв респект от предаденото на съд лице и по никакъв начин неговото поведение не би могло да се възприема като заплаха, поради което моли първоинстанционния акт да бъде отменен и да се постанови нов, с който подсъдимият да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение.

Повереникът на

ЧО и ГИ – И.С.М., адв. В., моли присъдата на районния съд да бъде потвърдена в цялост като правилна и законосъобразна. Излага становище, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие по безспорен начин е установено, че подсъдимият Х. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд. Намира за безспорно доказано, че именно подсъдимият е изпратил процесния имейл, както и предходния такъв. Счита, че от съдържанието на инкриминирания по делото имейл по категоричен начин се установява именно отправена закана с убийство както и че застъпената в жалбата теза, че имейлите са изпратени на пострадалата посредством намесата на зловреден вирус, е единствено израз на защитната позиция на подсъдимото лице.

Защитникът на подсъдимия Ю.П.Х. – адв. М., счита обжалваната присъда за неправилна, доколкото разпоредбата на чл.144, ал.3 НК изисква яснота и еднопосочност на заканата, която е отправена към личността на пострадалото лице. Счита, че по никакъв начин не е доказано по делото, че подсъдимият е автор на имейлите, изпратени до пострадалата. На следващо място, поставя под съмнение заключението на СППЕ, съгласно което отправените с имейлите закани са възбудили основателен страх у пострадалата по съображенията, изложени от представителя на СГП, като намира, че само защото пострадалото лице е споделило подобен страх с вещите лица, не може да се приеме, че тя действително е изпитала този страх. Намира още, че никъде в процесния имейл не се съдържа ясна, конкретна и недвусмислена закана с убийство, както изискват закона и съдебната практика, поради което моли подзащитният му да бъде оправдан.

Алтернативно, ако съдът приеме, че подсъдимият е автор на имейлите и с тях е отправена закана, то производството по делото да се прекрати, тъй като само престъплението по чл.144, ал.3 НК се преследва по общия ред, а останалите състави, предвидени в предходните алинеи на чл.144 се преследват по тъжба на пострадалото лице.

Подсъдимият Ю.П.Х., в правото си на лична защита, изтъква че никога в целия си живот не е заплашвал никого, камо ли с убийство. Счита, че ако някой следва да се счита унизен и обиден от всичко, което се е случило през двете години, в които е работел във фирмата на пострадалата, то това е именно той и всички работещи там, но той никого по никакъв начин не е заплашвал, поради което и моли да бъде оправдан. В правото си на последна дума, заявява че нито една експертиза и нито едно доказателство от събраните в наказателното производство не доказват, че той е изпратил имейла, с оглед на което моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, допълнението към него и въззивната жалба, депозирана от страна на частното обвинение, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК направи цялостна проверка за правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, но се констатират основания за изменяването й, като съображенията за това са следните:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени в мотивите към присъдата. При преценката на същите доказателства, въззивния съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Ю.П.Х. е роден на *** ***, българин е, с българско гражданство, разведен, с висше образование, не е осъждан, с ЕГН-**********.

Подсъдимият Ю.Х. работел на длъжност „организатор охрана и сигурност“ в търговско дружество „ЗММ С.“ ЕООД, представлявано от П.М., съпруг на И.М.. Във връзка с изпълнение на функциите си на посочената длъжност, подсъдимият разполагал с подробна информация за организацията на охраната в сградата, находяща се в гр. София, ул. „*****, в която живеела и работела И.М. заедно със семейството си.

По повод на изпълняваната длъжност в „ЗММ С.“ ЕООД, подсъдимият имал информация за нередности в стопанските дейности, упражнявани от съпруга на М. – П.М., за използване от последния на икономическото му положение за влияние върху служители на МВР и за други обстоятелства, които считал, че може да навредят на съпрузите М..

Във време на работата му в това дружество, подсъдимият Х. се чувствал неудовлетворен и огорчен от неуважителното отношение, проявявано към него, като дори бил обиждан от собственика на фирмата – П.М., с думите „глупак, тъпак, некадърник“. На неустановена по делото дата, преди 07.11.2013г., възникнал скандал между подсъдимия и И.М., като поводът бил реализиран пътен инцидент от подсъдимия Х. с един от служебните автомобили, като всичко това настроило Ю.Х. срещу съпрузите М.. По тази причина, на 07.11.2013 г., той изпратил електронно писмо по Интернет до свидетелката И.М., в което, пишейки за себе си като за жена (с прякор „Ч.В.”), посочил редица обстоятелства, които знаел за семейство М., включително във връзка с тяхната сигурност и такива, за които недвусмислено сочел, че предоставянето на информацията за тях на трети лица може да навреди на М., като за да не злоупотреби с притежаваната от него информация искал заплащане на определена парична сума в определен срок. След като изтекъл срокът, даден в писмото от 07.11.2013г., подсъдимият Х. отново пишейки за себе си като за жена, на 20.11.2013г., следобед, от интернет зала, изпратил второ писмо по електронна поща от адрес retum_*****@abv.bg, получено на същата дата на ползвания от пострадалата М. електронен пощенски адрес *****, в което били отправени и реплики в смисъл, че авторът на писмото желае да превърне живота на семейство М. в ад („мечтата си да превърна живота ви в ад”), целият израз бил — „и ще се посветя на моята кауза и ще заживея с мечтата си да превърна живота ви в ад”, както и „ще заплачат завинаги с кръв вашите сърца. Аз съм готова да отлетя към небето... а вие... войната започна” Освен цитираното, в писмото от 20.11.2013г., било написано и следното: „и ще дойде време, може би седмица, месец, година или две и ще умра спокойна, когато ви видя да коленичите пред църковния олтар и с ръце, протегнати към небесата и с очи, препълнени със сълзи и с треперещ глас ще чуя думите, изречени от вас „О, Господи, за какво са ми всичките тези пари, когато не мога вече да се радвам на най-милото ми ... отговори ми ти“. За хората най-милото са различни неща... коли... пари... жени... за родителите това са децата... не зная... Точно когато си помислите, че всичко е приключило и вече сте забравили за мен, точно тогава ударът господен ще се стовари върху вас“. В началото на това писмо било посочено, че същото се изпраща във връзка с така изтеклия срок, даден в предходното, а след това се сочело, че се касае за израз от любима книга, който подателят, говорейки за себе си като за жена, щял да се постарае да изпълни в остатъка от живота си.

Когато прочела и второто писмо, свидетелката М. се изплашила много. Изпитала страх както за себе си и собствения си живот, така и за живота на децата си. И.М. знаела с каква информация разполага подсъдимият, знаела какви са възможностите му, в това число, че той има достъп до огнестрелно оръжие, като била убедена, че именно Ю.Х. е автор и на двете писма. М. след прочита на второто писмо била разстроена, споделила със съпруга си за случая и решили да поискат от техни близки да им предоставят допълнителни служители, като по този начин засилили охраната на сградата, в която живеели и работели, изготвили нови правила за достъп до нея, изградили допълнителна система за видео наблюдение, прекратили изобщо достъпа на чужди лица до сградата. Свидетелката М. ограничила ангажиментите си, прекратила излизанията си навън, отказала командировка и още същия ден подала сигнал до прокуратурата, като поискала да й бъде осигурена допълнителна охрана. Във връзка със сигнала на свидетелката, служители от МВР посетили училището, в което учели децата на семейство М., за да предупредят училищната охрана. Въпреки предприетите мерки, И.М. продължавала да изпитва постоянно безпокойство, че я грози нещо и нещо лошо може да се случи. След като в продължение на три седмици не била излизала никъде, спряла децата от училище и заедно с тях заминала в чужбина. В резултат от прочетеното в писмото от 20.11.2013г., животът на свидетелката М. и семейството й коренно се променил.