Решение № 5577 от 15.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5577 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330112441 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по предявен иск с правна квалификация член 439 ГПК на Ц. Н. О., ЕГН ********** против С. Г. Б., ЕГН ********** за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи следните суми: 2028,80 лева /две хиляди двадесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 22.04.2011 г. до окончателно изплащане на сумата, както и направените разноски в размер на 1 200.00 /хиляда и двеста/ лева, за които суми е издаден Изпълнителен лист на 6.02.2012 г. от Районен съд град К., по нохд № 827/2011 г. и е образувано изпълнително дело № 24/2025г. по описа на ЧСИ ****, рег. № *****, поради погасяването им по давност.

Ищецът твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 06.02.2012 г. в изпълнение на Присъда №******г по НОХД № 827/2011 г. по описа на Районен съд – К. и Решение № 5 от 31.01.2012г. по ВНОХД № 267/2011 по описа на Окръжен съд К. на 17.02.2012г., е образувано изпълнително дело № ***** по описа на ДСИ при Районен съд – К., което е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК на 20.07.2021 г. Излага се, че 1 на 20.03.2025 г. е образувано ново изпълнително дело № ******по описа на ЧСИ ******, рег. № ***** с район на действие – Окръжен съд П., като на същата дата е наложена възбрана върху следния недвижим имот ; СОС с идентификатор ********находящ се в гр. ********** Ищецът, счита че вземанията на ответника са погасени по давност.

От ответника е подаден писмен отговор със становище за неоснователност на иска. Ангажира доказателства и претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.

439 ГПК.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право от ответника.

Ответникът е този, който следва да установи настъпването на обстоятелства, които обуславят основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и 116 ЗЗД.

В рамките на образуваното на 16.02.2012 г. изп. дело № 35/2012г. по описа на ДСИ Кърджали на 16.03.2012 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от Профилинк ООД АД, като от трудовото възнаграждение са удържани няколко суми в размер на 55,12 лв. На 4.03.2013г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Натали К-06“ ООД. Според ППВС № 3/1980 г. по време на висящността на изп. процес давност не тече, а с факта на образуване на изпълнителното производство с е прекъсва давността. Понастоящем е прието ТР № 3/2020 г. на ОСГТК, с което се прие, че докато трае изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла, като за тях давността започва да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

Следователно от образуването на изп. дело до 4.03.2015г., когато делото следва да се перемира, давност не е текла. На 22.05.2018 г. ДСИ налага запор 2 върху МПС на длъжника. С постановление от 20.07.2021г. изп. дело е прекратено поради перемпция. Следващото прекъсване на давността е на 19.10.2021 г., когато по образуваното под № 1134/2021г. ЧСИ ******* е наложил възбрана върху недв. имот на длъжника, находящ се в гр. П.. Изп. дело е препратено на ЧСИ ******* пред която е образувано изп. дело №1099/2023 г., което е прекратено поради перемпция с постановление от 8.12.2023 г. Изп. лист е предявен пред ЧСИ *****, и е образувано изп. дело № 24/2025г. на 3.02.2025 г., като на 21.03.2025г. е наложена възбрана върху недв. имот на длъжника.

С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, като от всяко прекъсване на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова петгодишна давност, като давностният срок за процесното вземане не е изтекъл.

Настоящият състав намира, че единствената правна последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново-отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. В този смисъл е застъпеното становище в практиката на ВКС по решение № 37/24.02.2021г. по гр.д.№ 1747/2020г. на ВКС, IV г.о, така и в постановените от върховните съдии и след това актове по въпроса - решение № 93/17.05.2021г. по гр. д.№ 2766/2020г. на ВКС, IV г.о., определение № 3

248/01.04.2021г. по гр.д.№ 3647/2020г. на ВКС, IV г.о., определение № 295/15.04.2021г. по гр.д.№ 329/2021г. на ВКС, III г.о., което се възприема от настоящия състав. Според изразените становища в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722 по описа за 2021 г. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които се възприемат от настоящия състав, перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Както е посочено в тях, тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.

По изложените съображения, съдът счита, че вземането, за което е образувано изпълнителното производство не е погасено по давност и предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК подлежи на отхвърляне.

Ето защо предявения иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода от спора на ответника ще се присъдят разноски от 804 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Н. О., ЕГН ********** против С. Г. Б., ЕГН ********** установителен иск по член 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника С. Г. Б., ЕГН **********, че Ц. Н. О., 4

ЕГН ********** не му дължи следните суми: 2028,80 лева /две хиляди двадесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 22.04.2011 г. до окончателно изплащане на сумата, както и направените разноски в размер на 1 200.00 /хиляда и двеста/ лева, за които суми е издаден Изпълнителен лист на 6.02.2012 г. от Районен съд град К., по нохд № 827/2011 г. и е образувано изпълнително дело № 24/2025г. по описа на ЧСИ **** рег. № ***** поради погасяването им по давност, като неоснователен.

ОСЪЖДА Ц. Н.О., ЕГН ********** да заплати на С. Г. Б. ЕГН ********** разноски от 804 лева разноски по производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5