Решение № 10099 от 27.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10099 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110135541 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, предявена от Р. М. Б., представлявана от адв. М.

М., срещу „Фератум България“ ЕООД, с която при условията на евентуалност са предявени установителни искове, както следва: главен за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* от 03.06.2025г., сключен между страните и евентуален за прогласяване нищожността на чл. 5 от сключения Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* от 03.06.2025 г.между страните.

В исковата молба се твърди, че на 03.06.2024 г. между Р. М. Б. в качеството на кредитополучател и „Фератум България“ ЕООД – в качеството му на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № *******, по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя потребителски заем в размер на 7 000 лв. при годишен процент на разходите 49,66%. Посочено, че годишният лихвен процент е 23,33 %. Уговорено е заетата сума да бъде върната на 18 месечни вноски. Ищцата твърди, че ежемесечно е плащала такса гарант, макар че такава не била предвидена в договора. Съгласно чл. 5 от договора, същият е обезпечен с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“, но не се съдържа отбелязване, че същото е възмездно. На кредитополучателката било издадено удостовеР.е за наличие на задължение, видно от което, към 26.08.2024 г. същата дължи сума в размер на 6 787, 87 лв., представляваща „такса за банкова гаранция (услуга предоставена от партньор на „Фератум България“ ЕООД и свободно избрана от кредитора“). Според ищцата сключения договор за кредит е недействителен, тъй като кредитодателят е събрал лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредита, които не са предвидени в него.

1

От съдържанието на договора не става ясно какви компоненти са включени в ГПР. Сочи още, че действително приложената възнаградителна лихва по договора е в по-голям размер от посочената в договора. В договора за потребителски заем не било посочено, че ищцата ще дължи възнаграждение на поръчителя, а едва впоследствие разбрала, че ще дължи такава сума, поради което е и налице заблуждаваща търговска практика. Според ищцата клаузата на чл. 5 от договора за заем е нищожна, защото вноските по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, в общите условия не е предвидено сключване на договор за гаранция като задължително условие за сключване на договор за потребителски кредит, каквото фактически е, а единствено като средство за повишаване на кредитоспособността на заемателя. Сочи, че самият договор за поръчителство също е нищожен, като същият не изпълнява предвидените му в закона функции, нещо повече прехвърля риска от некредитопособността на длъжника върху самия него. Моли за уважаване на предявения главен иск, а при условията на евентуалност за уважаване на евентуалния. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от „Фератум България“ ЕООД.

С молба с вх. № 122165/20.04.2026г. е изразено становище, че договорът отговаря на изискванията на ЗПКр и на ЗЗП. Поддържа, че възнаграждението на гаранта не е разход по договора за кредит и не следва да се включва в ГПР. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно евентуално съединени установителни искове, които намират правната си квалификация в чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10, чл. 11 ЗПК и чл.

19, ал. 4 ЗПКр. Основателността на исковата молба претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за потребителски заем с твърдените клаузи. Съобразно общото правило на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че не са налице визираните пороци.

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 03.06.2024 г. между „Фератум България“ ЕООД и Р. М. Б. е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № *******, по силата на който ответното дружество се е задължило да предостави на ищцата заемна сума в размер на 7 000 лв.

ДоговоР. били следните условия годишен лихвен процент /ГЛП/ - 23,33% и годишен процент на разходите /ГПР/ 49,66%. Насрещното задължение на заемополучателя било да върне общата сума от 9 450 лева на 18 погасителни вноски. В разпоредбата на чл. 5 е предвидено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на кредитора. С одобряването от кредитора на предоставеното в негова полза обезпечение уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Във втори абзац се съдържа потвърждение на кредитополучателя, че при кандидатстването сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.

Като писмено доказателство е представено УдостовеР.е за наличие на задължение, 2 издадено от „Фератум България“ ЕООД, от чието съдържание се установява, че към 26.08.2024 г. ищцата има активен кредит с № ******* на стойност от 15 990 лева, която сума включва: 6 930,79 лева – заемна сума, 2 201,34 лева – лихва по кредита, 70 лева – такси, както и сумата от 6 787,87 лева – такса за банкова гаранция /услуга, предоставена от партньор на „Фератум България“ ЕООД и свободно избрана от кредитополучателя/.

Не е спорно между страните и обстоятелството, че възнаграждението на гаранта не е включено в ГПР. В това отношение правният спор се концентрира относно валидността на договора за потребителски кредит.

От съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че кредитополучателят е физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са налице данни същото да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. В тази връзка, договорната връзка между страните попада в приложеното поле на ЗПК и по отношение на нея са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

С разпоредбата на чл. 11 ЗПК е описано задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, като по аргумент от чл. 22 ЗПК неспазването на изискванията по чл.

11, т. 7-12 ЗПК се санкционира с нищожност на договора, доколкото тези реквизити са призвани да обезпечат информираността и правото на свободен избор на стоки и услуги от потребителя. Сред посочените реквизити на договора за кредит от основополагащо значение е годишният процент на разходите – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По аргумент от чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР предоставя информация на кредитополучателя за общите разходи по кредита – настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Изчисляването му се извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове.

Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В този смисъл е и Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

Съблюдавайки гореизложеното и след анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав намира, че възнаграждението на поръчителя несъмнено изпълва критериите за общ разход по кредита по смисъла на горепосочената легална дефиниция.

Аргумент в подкрепа на този извод може да бъде изведен от обстоятелството, че в клаузата на чл. 5 изрично е упоменато лицето, което ще предостави обезпечението, а именно „Multitude Bank”. Този факт служи като индиция не само че на кредитора е априори известно, че такава сделка ще бъде сключена, но и поставя под съмнение свободата на потребителя при избор на поръчител, независимо от съдържащото се в чл. 5, абзац 2 потвърждение на кредитополучателя за самостоятелност на избора. В подкрепа на извода за липса на подобна самостоятелност е обстоятелството, че уговорката на чл. 5 въобще не съдържа индиция за възмездност на поръчителството. Липсва житейска логика, ако кредитополучателят е разполагал с право на избор и с информация за евентуално дължимо възнаграждение за гаранта, тези данни да не са отразени в договора. Въпросното възнаграждение било дължимо срещу предоставена насрещна услуга от партньор, но същевременно с това е посочено като дължима сума по процесния договор за кредит и то в полза на ответника. Отделно от това, след извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ се 3 установява, че едноличен собственик на капитала на „Фератум България“ ЕООД към датата на процесния договор е „Multitude Bank“. Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че гаранцията не е самостоятелна и външна спрямо договора за кредит услуга. С оглед обстоятелството, че плащането на тази парична сума е обусловено от отпускането на кредита и служи за обезпечаване изпълнението по него, то се налага извод за функционалната обвързаност между кредитното правоотношение и договора за предоставяне на поръчителство. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22, съобразно която разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване общия размер на дълга, попадат в понятието „общи разходи по кредита“, а оттам и в обхвата на понятието „годишен процент на разходите.

Поради изложените съображения настоящият състав приема, че възнаграждението на поръчителя за обезпечаване вземанията на кредитора по договор за потребителски кредит представлява разход по кредита, който следва да бъде инкорпориран в ГПР, което не е сторено в настоящата хипотеза. Размерът на процесното възнаграждение – 6 787,87 лв. чисто аритметически представлява 96 % от отпусната по кредита сума – 7 000 лв., от което се налага извод, че действителният ГПР е значително по-висок от отбелязания в него 49,66%, като без необходимостта от специални знания е очевидно, че при включването му ГПР би надхвърли многократно императивно установения размер в чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Некоректното посочване на ГПР сериозно препятства реалната преценка на потребителя за размера на разходите и общата сума, която подлежи на връщане.

Разбираемото и ясното посочване на ГПР с описание за инкорпорираните в него компоненти е от особено същество значение за интересите на потребителите, тъй като чрез регламентацията му се цели да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора, за да се ориентира потребителя при избор на финансов продукт и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Тази цел няма как да бъде постигната, когато бъде отбелязано само стойностното изражение на годишните разходи, доколкото липсва прозрачност какви разходи са включени в кредита. В този смисъл е и съдебната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 20.09.2018г. по д. С-448/2017г., според която при посочване само на математическата формула на ГПР, без да са предоставени необходимите за изчисляването данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е достатъчно информиран с условията по изпълнението на бъдещия договор, като в разглеждания случай дори и формулата не е отбелязана.