Решение № 553 от 09.10.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. Враца, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20261420102435 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството представлява спорна съдебна администрация на гражданскоправни отношения и се развива по общия исков ред на Глава 13 от ГПК.

Образувано е по подадена от И. Г. Д. с ЕГН ********** и адрес с. ************ срещу Б. Р. К. с ЕГН ********** и адрес ************ искова молба за предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете на страните Г.И.Д. с ЕГН ********** и определяне на местоживеенето на детето на адреса на бащата, като бъде определен конкретно посочен режим на лични отношения на ответницата с детето, за осъждане на ответницата да заплаща на детето Г., чрез неговия баща и законен представител И. Г. Д., месечна издръжка в размер на 160,00 евро, считано от 27.03.2026 г. до настъпването на обстоятелства за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и за осъждане на ответницата да заплати на детето Г., чрез неговия баща и законен представител И. Г. Д., сумата 960,00 евро, представляваща издръжка за периода от 01.10.2025 г. до 26.03.2026 г. (по 160,00 евро месечно).

В исковата молба се твърди, че страните са живели на съпружески начала от 2000 г., като от съжителството е родено детето Г.И.Д. с ЕГН **********. По време на съвместното съжителство на страните между страните постоянно възниквали скандали, като имало и случаи, при които ответницата напускала семейното жилище, без да казва къде отива и къде ще се върне. През октомври 2025 г. ответницата 1 напуснала семейното жилище окончателно. Ищецът поддържа също, че има както възможността, така и желанието да продължи да се грижи за детето си Г..

Предявените от ищцата искови претенции са с правно основание чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 и чл. 149 от Семейния кодекс (СК), във вр. с чл.

86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Б. Р. К. не е подала писмен отговор.

За насроченото по делото о.с.з. страните бяха редовно призовани, като ищецът се яви лично и с пълномощник, а ответницата не се яви и не беше представлявана.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа страна:

От удостоверение, издадено въз основа на акт за раждане № 0047 от 21.02.2022 г. на Община Враца се установява, че от съжителството на страните е родено детето Г.И.Д. с ЕГН **********.

Видно е от приложеното на л. 33 от делото писмо и приложените на л. 39-40 от делото удостоверения, че ответницата Б. К. не се намира в трудово правоотношение и не получава пенсия и обезщетения от НОИ.

Видно от удостоверение на л. 36 от делото, ответницата има още едно дете освен Г. Д.а, а именно Д.Д.Б. с ЕГН **********.

По делото е представен от дирекция „Социално подпомагане“ гр. Враца актуален социален доклад за детето Г., видно от който фактическата раздяла между страните по делото е настъпила през месец октомври 2025 г. поради това, че е имало постоянни конфликти между родителите и непостоянство от страна на майката, като след това и до момента родителите живеят разделени, а основна грижа за детето полага бащата в семейна среда с помощта на бабата и дядото по бащина линия. Детето посещава детска градина, има изграден дневен режим, съобразен с възрастта и потребностите му, а семейството е интегрирано и социализирано.

Изслушан по реда на чл. 127, ал. 3 от СК, ищецът заяви, че окончателната раздяла с ответницата датира от месец септември/октомври 2025 г., като оттогава ищецът няма никаква връзка с ответницата и същата не е общувала по никакъв начин с детето, нито е плащала издръжка.

Събрани са и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Г. Д.амайка на ищеца и Х.Т.-баща на ищеца.

Свидетелката Г. Д.а дава показания, че живее в едно домакинство с ищеца и детето. Ответницата не идва да вижда детето, нито дава издръжка за него. Бабата по майчина линия е идвала да вижда детето, но вече не идва.

Свидетелят Х.Т. дава показания, че живее в едно домакинство с ищеца и детето.

Бабата и дядото по бащина линия помагат на бащата при отглеждането. Ответницата 2 не идва да вижда детето, като ищецът е неговите родители нямат никакъв контакт с него.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът възприема показанията на свидетелите Г. Д.а и Х.Т. като добросъвестно дадени и в съзвучие с останалите доказателства по делото.

Детето Г. не е изслушвано по реда на чл. 15 от ЗЗДет поради ниската му възраст.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

При решаване на въпроса за предоставяне на родителските права съдът следва да изхожда от най-добрия интерес на детето, като вземе предвид родителските качества на всеки от родителите, полагането на грижи и уменията за възпитание на децата, подпомагането на подготовката за придобиване на знания, трудови навици и пр., моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ от трети лица и други обстоятелства, имащи значение за осигуряването на нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие. В този смисъл са и разясненията, дадени с Постановление № 1 от 12.12.1974 г. на Пленума на Върховния съд.

Въз основа на събраните по делото данни съдът намира, че бащата И. Д. е показал наличието на значително по-добри родителски качества по отношение на детето Г. в сравнение с майката Б. К., тъй като по делото е доказано, че именно бащата е полагал непрекъснати и непосредствени грижи за детето от настъпването на фактическата раздяла на страните през месец септември/октомври 2025 г. до момента, както и че през този период от време не е бил подпомагана в грижите от майката.

Бащата, подпомаган от роднините по бащина линия, осигурява преките грижи за детето Г., осигурява финансовата му издръжка и задоволява останалите му потребности.

При преценката на всички доказателства, свързани с обстоятелствата, обуславящи интереса на детето, съдът приема, че в най-добър интерес на детето Валери е упражняването на родителските права по отношение на него да бъде предоставено на бащата И. Д..

При определяне на режим на лични отношения съдът следва в достатъчна степен да осигури възможност на родителя да поддържа връзка с децата си и да общува с тях, поради което настоящият състав намира, че на майката Б. К. следва да се предостави възможност да взема детето Г. всяка втора и четвърта седмица от месеца от 19:00 часа в петъчния ден до 10:00 часа в неделния ден с преспиване; един месец през летните месеци – юни, юли и/или август, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; през коледните празници – на четна година, през новогодишните празници – на нечетна година. Такъв режим на лични отношения несъмнено би способствал за 3 развиване и укрепване на емоционална близост между детето Г. и майката Б. К..

Въпреки, че за изминалата около една година от настъпването на фактическата раздяла между страните майката не е търсила детето Г., следва да се отбележи, че това обстоятелство може да се промени в бъдеще.

По местоживеенето на детето Г.:

Предвид разрешението на съда по спора за упражняването на родителските права, местоживеенето на детето следва да се определи при майката, на нейния адрес.

По издръжката:

Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето му-чл. 143, ал. СК.

Размерът на тази издръжка се определя съобразно правилото на чл. 142 СК-според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но не по-малко от една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Към момента на приключване на съдебното дирене минималната работна заплата за страната е в размер на 620,20 евро, т.е. нормативно установеният минимум на издръжката възлиза на 155,05 евро.

Претенцията на ищеца за издръжка е в размер на 160,00 евро.

Като съобрази възрастта, социалното обкръжение и условията на живот на детето Г., съдът приема, че нуждата на детето Г. от издръжка възлиза на по 300,00 евро месечно, като по-голямата част от тази сума, а именно 160,00 евро, трябва да бъде поета от майката, която не полага преките грижи за детето.

По отношение на периода на иска за издръжка.

На основание чл. 149 от СК издръжката на детето Г. следва да бъде присъдена от 01.10.2025 г.-дата, предхождаща завеждането на иска и съвпадаща с настъпването на фактическата раздяла, тъй като задължението за издръжка има безусловен характер и не зависи от желанието на детето и родителя, а от показанията на свидетелите Г. Д.а и Х.Т. се установява, че майката нито е подарявала вещи на дъщеря си Г., нито е изпращала пари за издръжката й.

Поради основателността на главния иск за издръжка основателен се явява и акцесорния иск за присъждане на законната лихва от момента на евентуално просрочване на вноските до изплащането им.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски възниква само за ищцата, която има право да си възстанови направените такива от ответника, при съобразяване на пълното уважаване на исковата молба и задължителното разрешение, дадено с Тълкувателно решение № 3/2023 г. по тълк. дело № 3/2023 г. на ОСГК на Върховния касационен съд.

Ответникът дължи на ищцата разноски за внесена държавна такса-25,56 евро и платен (договорът за правна защита и съдействие на л. 6 от делото служи като разписка и в 4 него е отразена сумата 300,00 евро) адвокатски хонорар, или разноски в общ размер на 325,56 евро.

Ответникът следва също да бъде осъден да заплати по сметка на Врачански районен съд държавна такса 4% върху размера на тригодишните платежи на присъдената детска издръжка за бъдеще време, в размер на 115,20 евро, както и сумата 19,20 евро – държавна такса върху издръжката за минало време, или общо 134,40 евро.

Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен съд РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ по реда на чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето Г.И.Д. с ЕГН ********** на бащата И. Г. Д. с ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Г. на адреса на същия, който към момента на приключване на съдебното дирене по делото е с. ************.

ОПРЕДЕЛЯ по реда на чл. 127, ал. 2 от СК режим на лични отношения на детето Г.И.Д. с ЕГН ********** с майката Б. Р. К. с ЕГН **********, като майката има право да взема, вижда и връща детето от и на адреса, където то живее и който към момента на приключване на съдебното дирене по делото е с. ************, всяка втора и четвърта седмица от месеца от 19:00 часа в петъчния ден до 10:00 часа в неделния ден, с преспиване; един месец (30 календарни дни) през летните месеци – юни, юли и/или август, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; през коледните празници – на четна година, през новогодишните празници – на нечетна година.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК Б. Р. К. с ЕГН ********** и адрес ************ да заплаща на И. Г. Д. с ЕГН ********** и адрес с. ************, в качеството на майка и законен представител на детето Г.И.Д. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 160,00 евро (EUR) (сто и шестдесет евро), считано от датата на подаване на исковата молба-27.03.2026 г., с падеж всяко 10-то число на съответния месец, за който се дължи издръжката, до настъпването на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК Б. Р. К. с ЕГН ********** и адрес ************ да заплати на И. Г. Д. с ЕГН ********** и адрес с. ************, в качеството на майка и законен представител на детето Г.И.Д. с ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на 960,00 евро за периода от 01.10.2025 г. до 26.03.2026 г.