Решение № 7161 от 19.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7161 гр. София, 19.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110131904 по описа за 2025 година

Производството е за делба, във фазата за допускане на делбата.

Ищците М. Ц. Г. и Н. П. Д. извеждат субективните си права при твърдение, че са законни наследници на П.К.Г., който притежавал в съсобственост с ответницата недвижим имот, находящ се в *****************************, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София. В исковата молба са наведени доводи, че П.К.Г. и Б. К. Б. са придобили процесния имот по силата на наследствено правоприемство от родителите им К.Г.Г. и Надежда В.Г.. Ищците твърдят, че след смъртта на П.К.Г., имотът се притежава в съсобственост при следните квоти: М. Ц. Г. – 1/4 ид. част; Н. П. Д. – 1/4 ид. част и Б. К. Б. – 2/4 ид. части. Същите сочат, че страните не могат да се поделят доброволно.

При изложените фактически твърдения, ищците молят съда да постанови решение, с което да допусне делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*** по

КККР на гр.

София, с адрес:

*****************************, при следните квоти: М. Ц. Г. – 1/4 ид. част; Н. П. Д. – 1/4 ид. част и Б. К. Б. – 2/4 ид. части.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответницата Б. К. Б. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. В отговора на исковата молба са развити съображения, че ответницата е едноличен собственик на имота на основание давностно владение. В обобщение, ответницата поддържа, че предявеният иск е неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено 1 следното от фактическа страна:

От представения договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 17.08.1984г. се установява, че К.Г.Г. е придобил правото на собственост върху недвижим имот- апартамент № 132, *********************.

Установява се, че К.Г.С. е починал на 18.07.2001г. и е оставил наследници по закон низходящите от първа степен Б. К. Б. и П.К.Г.. П.К.Г. е починал на 30.11.2021г. и е оставил наследници по закон М. Ц. Г.- съпруга и Н. П. Д.- низходяща от първа степен.

Относно упражнената фактическа власт върху имота, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез показанията на св. Б.Ч. и св. Т.Е.

От показанията на св. Б.Ч. се установява, че от процесният имот първоначално се обитавал от родителите на ответницата, а след тяхната смърт- ответницата със семейството си. Понастоящем имотът се обитава от дъщерята на ответницата. Според свидетеля след 2008г. ответницата извършила ремонтни дейности в имота, като участвала и в поддръжката на общите части. Свидетелят сочи, че не знае да има претенции и спор относно имота.

Същият поддържа, че не е виждал наследодателят на ищците (брат на ответницата) да посещава имота от 80- те години на двадесети век.

От показанията на св. Т.Е.се установява, че живее в сградата, в която се намира процесния имот от 2006г. Според свидетеля имотът се обитавал от ответницата, а понастоящем- от дъщерята на ответницата. Същият разяснява, че ответницата извършила ремонтни дейности в имота. Свидетеля сочи, че не знае други лица да предявяват претенции спрямо имота или същият да е предмет на спор.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от правна страна:

Релевантните към предмета на делото са обстоятелствата има ли съсобственост между страните по отношение на процесните имоти, съответно какъв е дела на всеки от съсобствениците в имота. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, доказването, с оглед характера на производството по съдебна делба, е в тежест на всеки един от съделителите за изгодните за него факти и в двете фази на производството.

Тъй като всеки от съделител е ищец по своя иск и ответник по иска за делба на иска на всеки от останалите съсобственици, то всяка от страните следва да докаже: качеството си на съсобственик на имота, предмет на делбата; размера на притежавания дял.

Конкретиката случай, от събраните писмени доказателства- договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 17.08.1984г., се установява, че К.Г.Г. са придобили правото на собственост върху недвижим имотапартамент № 132, *********************. Продажбата на държавен имот по реда на чл.

120 и чл. 121 НДИ (отм.) представлява смесен фактически състав, включващ административно правен елемент- заповед на председателя на ИК на ОбНС и гражданско правен елемент- договор. Конкретиката на случая сочи, посоченият фактически състав е осъществен, поради което вещноправният ефект на сделката е настъпил.

2

К.Г.С. е починал на 18.07.2001г. и е оставил наследници по закон низходящите от първа степен Б. К. Б. и П.К.Г.. П.К.Г. е починал на 30.11.2021г. и е оставил наследници по закон М.

Ц. Г.- съпруга и Н. П. Д.- низходяща от първа степен. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 Закона за наследството (ЗН), децата на починалия наследяват по равни части. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. С оглед изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл. 5 ЗН, Б. К. Б. и П.К.Г. са придобили равни части от процесния недвижим имот- по 1/2 ид.ч. С откриване на наследството на П.К.Г., съобразявайки разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, както и обстоятелството, че недвижимите имоти са придобити от П.К.Г. по наследствено правоприемство и същият представлява лична собственост, неговите наследници М. Ц. Г. и Н. П. Д. са придобили равни части от имота, по 1/4 ид.ч. от процесния недвижим имот.

При тези извод следва да бъде разгледано възражението за придобивна давност, релевирано от отв. Б. Б..

Релевираният довод е обоснован с твърдения, че ответницата упражнявала фактическа власт върху имота, съответно от 18.07.2001г. и от 11.04.2008г.

Владението по легалното определение на чл. 68 ЗС е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, т.е. действията които извършва владелецът покриват по съдържание правомощието на собственика. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивката давност, като способ за придобиване на правото на собственост, който включва в състава си установяване на непрекъснато владение за определено време, която следва да се упражнява с намерение за своене, т.е. лицето да владее за себе си.

Институтът на придобиваната давност е уреден в закона като оригинерно придобивно правно основание – арг. чл. 77, предл. 2 ЗС, като за да е налице владение, следва да се установят в процеса на доказване две материални предпоставки (юридически факти), при проявлението на които възниква това оригинерно придобивно основание – 1) в продължение на определен период от време (10 години, респ. 5 години при добросъвестното владение) едно лице, което не е собственик, да упражнява постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху опредЕ.вещ като корпорално обособен обект, като това фактическо господство като фактическо отношение следва да се изразява в действия, които съответстват на вещните правомощия на собственика (обективният признак на владението) и 2) фактическата власт следва да се упражнява с намерение за своене, а именно да се държи вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на сложното вещно право на собственост (субективният признак на владението).

Владението се дефинира от чл. 68 ЗС като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез другиго. Основните признаци на владението са обективен (corpus) и субективен (animus). Обективният признак е характеристика на владението като фактическо упражняване на влст спрямо конкретна вещ, като обективона възможност за непосредствено въздействие върху вещта. Субективният 3 признак е характеристика на едно субективно/лично поведение на владелеца – да се държи вещта като своя. Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно, субективно състояние и за неговото доказване, законодателят е установил законовата презумпция на чл. 69 ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, доклкото не се докаже, че я държи за другиго.

При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението, а именно да е: явно (фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не е установено по скрит начин), постоянно (упражняването му няма случаен характер, а е било израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица), непрекъснато /не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца (чл. 81 ЗС), и несъмнено.

Владението като фактическо отношение е постоянно, когато фактическата власт върху вещта няма случаен характер, а е израз на волята и разбирането на лицето- владелец, че вещта е собствена. За да се установи този признак, съдът изследва въпроса за трайното фактическо въздействие по отношение на вещта в съпоставка на факти за евентуално владение на други лица, които препятстват претендиращия собствеността владелец.

Постоянното владение не следва да се възприема като синоним на непрекъснато владение , в смисъл на осъществена във всеки момент фактическа власт, а е достатъчно владелецът да е в състояние във всеки момент да реализира владеческата си власт, без друго лице да е започнало да извършва тези действия.

Несъмненият характер на владението върху един имот се преценява според това дали в него са извършвани явни действия по стопанисването му. Когато владелецът обработва и засажда земеделски култури в един имот и извлича плодовете от него, всички, включително и собствениците му, могат да установят, че той осъществява фактическа власт върху имота с намерение за своенето му.

В случая не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ответницата е упражнявала фактическа власт върху процесния недвижим имот след смъртта на наследодателите, съотв. К.Г.С. на 18.07.2001г. и Надежда В.Г.- на 11.04.2008г., до предявяване на иска за делба- 04.06.2025г. Основният спор между страните е концентриран върху това, дали ответницата е придобила имота по давност. По същество, спорът между страните се свежда до това, дали след смъртта на страните ответницата е упражнявала фактическа власт върху имота и дали същата е обективирала спрямо ищеца намерението си да владее неговата част в имота като негова.

Основният спор между страните е концентриран върху това, дали ответницата е придобила имота по давност. По същество, спорът между страните се свежда до това, дали след смъртта на наследодателите на страните ответницата е упражнявала фактическа власт върху имота и дали същата е обективирала спрямо ищците, съотв. спрямо техния 4 наследодател П.К.Г., намерението си да владее неговата част в имота като негова.

С ТР № 1/ 06.08.2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия държането на чуждите части във владение, като докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните части за себе си. Прието е и това, че в отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което фактическата власт е установена първоначално, признава такава и на останалите съсобственици. Затова съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец на своите части и държател на частите на другите съсобственици, и трябва да докаже, че е престанал да държи идеалните части за другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност. Действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици, да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. В този смисъл решение №74/24.06.2015 по дело № 6277/ 2014 на ВКС, ГК, I г.о.

Разпечатката съдържа 40 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f33a58e-1c72-4f41-8179-d9cea80d9a33