Решение № 14710 от 27.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14710 гр. С., 27.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110114015 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 51 ЗУЕС, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 50 ЗУЕС и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът Е.С., намираща се в гр. С., район “Л.”, ул. “Л.” № 7 твърди, че на 07.03.2022г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответниците М. Т. Т. и Р. Б. Т. за сумата 499,80 лева, представляваща задължение за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода м. февруари 2018г.- м. февруари 2022г.; сумата 240 лева, представляваща разходи за ремонт на плочките, намиращи се пред сградата; сумата 67,41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за разходи за ремонт на плочките, намиращи се пред сградата за периода 01.06.2019г.- 09.03.2022г.; сумата 340 лева, представляваща разходи за ремонт на каменинови тръби в сградата; сумата 3,31 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за разходи за ремонт на каменинови тръби в сградата.

Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело № 11894/ 2022г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е подал възражения срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че ответниците са собственици на самостоятелен обект в сградата- Е.С.. Същият навежда твърдения, че на 29.07.2015г.

Общото събрание на етажните собственици взело решение управлението на етажната собственост да се извършва от професионален домоуправител. Със същото решение 1 етажните собственици решили таксата за управление да бъде в размер на 3 лева, таксата за поддръжка- 5 лева и вноската във фонд “Ремонт и обновяване”- 2,20 лева.

В исковата молба са релевирани твърдения, че ответниците не изпълнили задължението си да плати посочените задължения към етажната собственост.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му за сумата 499,80 лева, представляваща задължение за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода м. февруари 2018г.- м. февруари 2022г.; сумата 240 лева, представляваща разходи за ремонт на плочките, намиращи се пред сградата; сумата 67,41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за разходи за ремонт на плочките, намиращи се пред сградата за периода 01.06.2019г.- 09.03.2022г.; сумата 340 лева, представляваща разходи за ремонт на каменинови тръби в сградата; сумата 3,31 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за разходи за ремонт на каменинови тръби в сградата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 06.07.2022г. по ч.гр.д. No 11894/ 2022г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав.

В срока и реда по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, а и се установява от събраните по делото доказателстванотариален акт за продажба на недвижим имот № 55/ 16.04.2015г., т. I, рег. № 394, дело № 42/ 2015г., че ответниците са носители на правото на собственост върху процесния недвижим имот- офис № 3, намиращ се в гр. С., ул. “Л.” № 7- 9, ведно с 2,187 % ид.ч. от общите части на сградата.

От представения Протокол от 28.07.2015г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че Общото събрание на етажните собственици е взело решение управлението на етажната собственост да се извършва от професионален домоуправител. Със същото решение етажните собственици определили размера на разходите за управление на етажната собственост, разходите за поддръжка на етажната собственост и вноска във фонд “Ремонт и обновяване”, които за процесния имот са, съответно, разходи за управление на етажната собственост в размер на 3 лева, разходи за поддръжка на етажната собственост в размер на 5 лева, вноска във фонд “Ремонт и обновяване” в размер на 2,20 лева.

С решение 16.10.2018г. на Общото събрание на етажната собственост е взето решение да бъде извършен разход за ремонт на плочки пред сградата, който да се разпредели между етажните собственици съобразно притежаваните от същите идеални части, като за офис № 3 дължимите разходи са в размер на 240 лева.

С решение 15.12.2021г. на Общото събрание на етажната собственост е взето решение да бъде извършен разход за ремонт на каменинови тръби, който да се разпредели между етажните собственици съобразно притежаваните от същите идеални части, като за офис № 3 2 дължимите разходи са в размер на 340 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от правна страна:

По общите факти:

По делото не е спорно, че ответниците са носители на правото на собственост върху процесния обект в сграда в режим на етажната собственост.

Относно иска за установяване на вземането на етажната собственост за такса за поддръжка и управление, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 50 ЗУЕС:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че ответниците са собственици на процесния обект в процесната сграда в режим на етажната собственост, че е валидно и стабилизирано решение от общото събрание на етажната собственост, определящо размера на вноските за фонд "Ремонт и обновяване" на ЕС.

Съобразно чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС етажните собственици са длъжни да плащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване".

Ответниците не оспорват обстоятелството, че са собственици на самостоятелен обект в сграда в режим на Е.С., находяща се на посочения адрес.

Ищецът основава претенцията си на взето решение на проведено на 28.07.2015г. събрание на общото събрание на етажните собственици от етажната собственост, на които е взето решение за размера на вноската във фонд “Ремонт и обновяване”, като за процесния обект размерът на вноската да бъде 2,20 лева.

С решение 16.10.2018г. на Общото събрание на етажната собственост е взето решение да бъде извършен разход за ремонт на плочки пред сградата, който да се разпредели между етажните собственици съобразно притежаваните от същите идеални части, като за офис № 3 дължимите разходи са в размер на 240 лева.

С решение 15.12.2021г. на Общото събрание на етажната собственост е взето решение да бъде извършен разход за ремонт на каменинови тръби, който да се разпредели между етажните собственици съобразно притежаваните от същите идеални части, като за офис № 3 дължимите разходи са в размер на 340 лева.

За основателността на иска в доказателствена тежест на ищеца по реда на чл. 154 ГПК е да установи, пълно и главно, че ответникът в първоинстанционното производство е собственик на процесния обект в сграда в режим на етажната собственост и че е взето решение на ЕС за конкретен размер на вноските за фонд "Ремонт и обновяване" на ЕС, в процесния период, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. В тежест на ответника, при установяване на горепосочените факти, е да докаже плащане на 3 дължимите суми.

В конкретния случай от събраните доказателства се установява, че с влезли в сила решения на проведените на 28.07.2015г., на 16.10.2018г. и на 15.12.2021г. събрание на общото събрание на етажните собственици от етажната собственост, са взети решения за размера на вноската във фонд “Ремонт и обновяване” и да бъдат извършени разходи за ремонт на плочки и каменинови тръби. Посочените решения са влезли в сила, като по делото не са представени доказателства за оспорване на законосъобразността им в предвидения в разпоредбата на чл. 40 ЗУЕС срок.

В обобщение, в случая са налице всички предпоставки от фактическия състав на иска по чл. 50 ЗУЕС, което обуславя извод за основателност на предявения иск. Предвид изложеното, предявеният иск за установяване на вземането на етажната собственост за вноски във фонд “Ремонт и обновяване” е основателен до пълния предявен размер.

Относно иска за установяване на вземането на етажната собственост за такса за поддръжка и управление, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 51 ЗУЕС:

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.

Изключенията за лицата (собственици, ползватели и обитатели), във връзка със задълженията им за разноските по управление и поддръжка на общите части в етажната собственост, са предвидени в хипотезите на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС, т.е. разходите не се заплащат за деца, ненавършили 6- годишна възраст, както и от лица, пребиваващи в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година (ал. 2), а по решение на общото събрание, разходите се заплащат частично- 50 на сто от разходите за управление и поддържане, когато собственик, ползвател или обитател отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година за времето на отсъствие (ал. 3).

Тълкуването на нормите на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС е еднозначно- решенията по управлението и поддържането на общите части по правило се вземат от общото събрание на етажната собственост, в което е длъжен да участва всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, освен в предвидените от закона изключения. Общото събрание определя размера на паричните вноски за управление и поддържане на общите части на сградата, но по отношение на кръга от лицата, които могат да бъдат освободени от заплащане на тези разходи, неговите правомощия са ограничени от повелителния характер на нормата на чл.

51, ал. 2 ЗУЕС.

Настоящият съдебен състав съд намира, че за доказване основателността на заявената искова претенция, при съобразяване на правилата за разпределяне на доказателствената тежест, следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда Е.С., че е взето валидно и стабилизирано решение от общото събрание на етажната собственост за възлагане на управлението на професионален домоуправител и размера на 4 възнаграждението му, за заплащане на консумативи, поддръжка и управление на общи части в определен размер, като и че тези задължения са изискуеми.

Конкретиката на случая сочи, че по силата на решение на общото събрание на етажните собственици от 28.07.2015г. е определен размерът на разходите за управление и поддръжка на общите части, съответно в размер на 3 лева/ месечно и 5 лева/ месечно. Посоченото решение е влязло в сила, като по делото не са представени доказателства за оспорване законосъобразността му в предвидения в разпоредбата на чл. 40 ЗУЕС срок.

В обобщение, в конкретния случай е установено съществуването на всички предпоставки на фактическия състав на иска с правно основание чл. 51 ЗУЕС, което обуславя основателността на иска за установяване на вземането на етажната собственост за такса за управление и поддръжка на етажната собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.