Решение № 139 от 20.12.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Варна, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20213000500470 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1164/05.07.2021г., постановено по гр.д. № 1701/2020г. ОС – Варна е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на ИЛ. Б.

Т., ЕГН ********** сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди: уронване личните и професионални (като инспектор по приходите в НАП - Варна в дирекция "Контрол", отдел "Проверки") чест и достойнство, оскърбление и потиснатост, напрежение и тревожност, хипертонична болест, влошаване отношенията с И.К.И. – майка на сина му Д. и сумата 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди: платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, всички в резултат на незаконно повдигнатите и поддържани, и медийно отразени по информация, изнесена от ответника, обвинения по ДП № 518/2015 г. по описа на ОД МВР Варна, прекратено с постановление от 11.04.2017г. в частта по обвинението, че е укрил данъчни задължения в особено големи размери и в условията на продължавана престъпна дейност и по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК, 1 по което е бил оправдан с присъда № 18/17.12.2018 г. по ВНОХД № 370/18 г. на ВАпС, влязла в сила на 29.10.2019г., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 29.10.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията и е отхвърлил предявените от И.Т. искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдената сума от 10 000 лева до предявения размер от 100 000 лева и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за горницата над 1 500 лева до претендираните 45 000 лева, която сума включва 42 000 лева неполучени заплати за период от 23 месеца и 1 500 лева, съставляващи разликата над присъдените вреди за заплатено адвокатско възнаграждение от 1 500 лева до предявения размер от 3 000 лева.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни по спора.

Ищецът ИЛ. Б. Т., чрез процесуалните си представители обжалва решението в частта, в която са отхвърлени исковите му претенции за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. В жалбата си излага оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в тази му част. Твърди се, че макар съдът правилно да е посочил критериите, съобразно които следва да се определи справедливия размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди, не е извършил правилната им преценка, отчитайки установеното по настоящия казус. Оспорва се приетата от съда продължителност на наказателното производство като счита, че е търпял вреди още с образуването на същото през 2013г., а не от момента на повдигане на обвинението. Твърди, че съдът неправилно е индивидуализирал тежестта на престъплението като не е отчел характера и тежестта на престъплението, производството по което е било прекратено, не е извършена преценка на цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване, не са обсъдени в съвкупност всички релевантни факти и доказателства, установяващи претърпените неимуществени вреди, в резултат на което присъденото обезщетение се явява несъответно на характера и интензитета на тези вреди. Относно отхвърлената претенция за имуществени вреди се сочи, че неправилно съдът не е отчел действителното основание за извършените две уволнения, а именно воденото срещу него наказателно производство, което счита, че е предпоставило конкретните основания за 2 прекратяване на служебното му правоотношение и претърпените имуществени вреди вр. неполучените заплати. Изложени са доводи по съществото на спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване изцяло на предявените искове.

Прокуратурата на РБ от своя страна обжалва първоинстанционното решение в неговата осъдителна част. Наведените оплаквания са за неправилност на решението, основани на доводи за липса на мотиви относно това кои неимуществени вреди съдът е приел за доказани и подлежащи на обезвреда, какъв е извода на съда относно разумния срок вр. продължителността на наказателното производство, както и за необсъждане на всички възражения, с които исковете са оспорени. Твърди се, че с ангажираните по делото доказателства претендираните от ищеца вреди и причинната им връзка с воденото наказателно производство са недоказани, съдът не е отчел наличието и на други обстоятелства, от които ищецът е търпял вреди, че интензитетът на претърпените вреди е обичаен за характера и вида на повдигнатите обвинения, както и наличието на съпричиняване по см. на чл.5 ЗОДОВ. Счита също така, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди, ако такова се дължи е прекомерно. Относно претенцията за имуществени вреди се сочи, че присъденият размер за заплатено в наказателния процес адвокатско възнаграждение от 1 500 лева е прекомерен. Излагат се доводи и по твърденията на ищеца относно иска за имуществени вреди от неполучени заплати, независимо, че по това перо няма постановено осъждане на Прокуратурата. Иска се отмяна на оспорвания съдебен акт и отхвърляне изцяло на предявените искове, а в условията на евентуалност да се определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, съответен на конкретно установените по делото и на съдебната практика по аналогични казуси.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор само по подадената от подадената от Прокуратурата на РБ въззивна жалба, с който ищецът И.Т. я оспорва като неоснователна.

В с.з. всяка една от страните поддържа своята въззивна жалба, съответно оспорва жалбата на насрещната страна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

3

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от ИЛ. Б. Т. против Прокуратурата на РБ искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Наведените в исковата молба твърдения са, че от 1994г. ищецът работи в системата на НАП, като към 2013г. е заемал длъжността „инспектор по приходите“. През 2011г. му е било възложено да извърши данъчна проверка на семейството на кмета на гр.Варна, която е приключил същата година. Две години по-късно в телевизионно предаване на Н.Б. с тема „Частен НАП край морето“ протоколът от проверката е публично оповестен, ведно с негова снимка, както и са направени внушения за извършени от него действия в интерес на проверяваните лица. По повод на това срещу него и останалите му колеги, участвали в екипа по проверката е образувана прокурорска преписка № 3605/2013г. за установяване извършени от тях длъжностни престъпления.

След извършването на множество процесуални действия, в т.ч. и възложени данъчни ревизии, с постановление на ОП – Варна от 25.11.2015г. част от материалите са отделени и образувани в ДП № 518/2015г. срещу него за това, че в периода 30.04.2007г. – 30.04.2009г., при условията на продължавано престъпление, в качеството му на физическо лице е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, като не е подал годишни данъчни декларации по чл.50 ЗОДФЛ и не е декларирал получени в периода 01.01.2007г. – 31.12.2008г. доходи от източници извън трудовото му правоотношение – престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.1 вр. чл.26, ал.1 НК. Наложена му била и мярка за неотклонение „Подписка“. Впоследствие с постановление от 11.04.2017г. наказателното производство е прекратено в частта, в която е обвинен, че е укрил данъчни задължения в особено големи размери и при условията на продължавано престъпление. На 12.06.2017г. срещу него е внесен обвинителен акт за престъпление по чл.255, ал.1, т.2 НК, по който е образувано НОХД № 720/2017г. на ОС – Варна. С присъда № 56/04.07.2018г. е бил признат за виновен по така въздигнатото му обвинение, с наложено наказание и осъден по предявения от Държавата граждански иск за заплащане сумата от 8 393.04 лева, обезщетение за причинени от него имуществени вреди. Тази присъда е отменена с постановена по ВНОХД № 370/2018г. на АпС – Варна присъда и изцяло оправдан. Твърди, че в резултат на предприетата срещу него наказателна репресия, още с първоначално образуваното ДП № 3605/2013г. е претърпял неимуществени вреди – уронено било доброто му име, чест и репутация, с които се ползвал сред близките си, 4 колеги, приятели и в обществото, страх от възможността да бъде осъден несправедливо; в хода на разследването освен ограниченията от наложената му мярка за процесуална принуда е търпял негативи и от предприетите действия по установяване на имуществото му, както и това на неговите близки /майка и съпруга/, доходи, вкл. и чрез разкриване на данъчна и осигурителна информация; по повод на тези действия, както и с оглед медийното отразяване на воденото наказателно производство в средствата за масова информация обвинението станало достояние до широк кръг лица, изпитвал чувство на срам и неудобство, дистанцирал се от близки и колеги, отношенията със майката на детето му се влошили, което довело и до раздялата им; появили се и здравословни проблеми – имал повишени стойности на кръвното, страдал от нарушен съд, сърцебиене, световъртеж, не успявал да се справи с голямото психическо натоварване, получавал паник атаки; проблемите със здравето наложили продължителното му отсъствие от работа поради отпуск за временна неработоспособност, дали и отражение върху способността му за пълноценно изпълнение на трудовите му задължения; за разлика от широкото разгласяване на повдигнатите му обвинения постановяването на оправдателната присъда въобще не било отразено. Освен неимуществените вреди твърди, че е претърпял и имуществени, изразяващи се в направата на разходи за адвокатско възнаграждение за защитата му в наказателното производство в размер на 3 000 лева, както и пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения в периода на незаконните му уволнения в общ размер от 42 000 лева. Във връзка с последната претенция навежда твърдения, че извършените две уволнения, съответно през 2014г. и през 2018г., отменени по реда на съдебния им контрол са пряко свързани с воденото наказателно производство, което е предопределило дискриминационното и тенденциозно отношение на работодателя му, независимо от посочените конкретни основания за прекратяване на служебното правоотношение.

С писмения отговор по чл.131 ГПК Прокуратурата на РБ е оспорила предявените срещу нея искове като неоснователни. Оспорва на ищеца да е повдигано обвинение по състава на чл.255, ал.3 НК като сочи, че това е било само работната квалификация, дадена при образуване на ДП, която е прецизирана с повдигнатото на 28.02.2017г. обвинение по чл.255, ал.1, т.2 НК.

С оглед на това счита, че отговаря за вреди от датата на привличането му като 5 обвиняем и само за тези, които са в причинна връзка с това обвинение. В тази връзка твърди, че ПРБ не е предоставяла информация на средствата за масова информация, поради което не следва да отговаря за изнесеното в тях.

Оспорва, че ищецът е претърпял всички сочени от него неимуществени вреди, както и размера на претендираното за тях обезщетение като прекомерен, при отчитане характера на обвинението, наложената мярка на процесуална принуда и продължителността на наказателното производство. Относно претенцията за имуществени вреди навежда възражения, че извършените две уволнения не са в причинна връзка с наказателното производство, поради което и не дължи заплащане на претендираните като пропуснати трудови възнаграждения, а досежно претенцията за направени разноски за адвокатско възнаграждение оспорва такова да е плащано в наказателния процес.

По съществото на спора, съобразно наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: