Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1818 от 31.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52349/2024
Вид
Решение № 1818
Подписан
31.01.2026
Състав
МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1818 гр. София, 31.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110152349 по описа за 2024 година

С искова молба ищецът *** е предявил против Й. Ц. Г., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 2902,90 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена *** за периода от *** г. до *** г., ведно със законна лихва, считано от ***г. до окончателното изплащане; мораторна лихва в размер на 518,37 лева за периода от *** г. до *** г., сума в размер на 17,46 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода ***г до ***г., ведно със законна лихва, считано от ***г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва върху главница за дялово разпределение в размер на 3,83 лева за периода ***г. до ***г.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по покупко-продажба на *** при публично известни общи условия за имот, находящ се на адрес ***. За процесния период ищецът е доставил *** до потребителя, чиято стойност не е заплатена, поради което е начислена и лихва. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения от съда особен представител, с който оспорва исковете по основание и размер.

Прави възражение за погасяване на процесните суми по давност.

По делото е конституирано трето лице-погамач ***.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата 1 молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на *** в процесния имот; качеството на ответника на клиент на *** за *** през исковия период, както и че до процесния имот, който е ***, е доставена *** на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на дълга.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за *** (обн. ДВ ***/*** г.), съгласно който договорът за продажба на *** е неформален и се счита сключен при доставяне на *** от страна на *** дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след *** г.) потребители, респ.

*** на *** през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват *** или *** с *** *** или ***, *** и *** или *** за домакинството си.

Видно от представения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище/апартамент/, построено върху държавно място №*** от ***г., В. Й. В. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим *** имот. От приетото по делото удостоверение за наследници № *** от ***г. е видно, че В.

В. е починала на ***г., като е оставила един наследник – Д. В. Т.. Последната е починала на ***г., като неин наследник е синът й – ответник по делото Й. Ц.

Г. . Ето защо настоящият състав приема, че ответникът в качеството на наследник на Д. Т. и собственик на посочения апартамент е клиент на *** за процесния *** имот и като такъв дължи цената на доставената ***.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, заявено чрез особения му представител, за липсата на представени доказателства за приемане на наследството на своя наследодател Д. В. Т., респ. оставеното от В. Й. В. наследство. По делото няма ангажирани доказателства от ответника за отказ от наследството на наследодателя му. Видно от представеното по делото съдебно удостоверение няма данни ответникът да се е отказал от наследството на своята майка. С оглед нормата на чл. 60, ал.1 от ЗН, ответникът отговаря за задълженията, който са част от наследството на майка му, включително и за задължението му за доставена и незаплатена ***.

Следователно същият е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове.

Когато се оспори приемането на наследството в тежест на кредитора е да докаже факта на приемането, респективно да поиска приложението на чл. 51 2 от ЗН. В случая обаче не е заявено надлежно оспорване на приемането на наследството с въведени относими фактически твърдения, което би довело до възлагане в доказателствена тежест на ищеца установяване на това обстоятелство, а само общо е заявено, че по делото липсват доказателства, че ответникът е приел наследството.

С оглед на това и доколкото не са въведени от ответника твърдения за вписан отказ от наследство /чл. 52 вр. чл. 49, ал. 1 ЗН/ или пък за приемането му по опис, нито пък са представили доказателства за това, следва извода, че възражението относно обстоятелството, че било недоказано приемането на наследството, е неоснователно.

Поради горното искът се явява основателен по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на *** от *** предприятие на потребители на *** за *** се осъществява при публично известни ОУ, предложени от *** предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното *** предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда е била ***, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество ***, отчетено от общия ***. Съгласно заключението в процесния имот ЗА *** на имота не е разпределяна ТЕ. Изчислена е ТЕ за битово *** на база 2 бр. потребители по 140л дневно. За процесния период ТЕ за ***, отдадена от сградна инсталация е изчислена върху пълната *** кубатура в размер на 205 куб.м. Съгласно заключението прогнозно начислената сума е в размер на 2217,57 лева, а сумата за доплащане от изравнителните сметки е +951,77 лева или общо сума в размер на 3169,34 лева. По отношение на ***ът вещото лице сочи, проверки са извършени на м.***г., м.***г. и м.***г., като същият е бил технически изправен.

С оглед определяне размерът на дължимата ТЕ съдът намира, че следва да се произнесе по направеното възражение за погасяване на задълженията.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от *** дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава.

Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за 3 издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на ***г., от която дата искът се счита предявен – арг. чл. 116, б. "б" ЗЗД. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за *** по чл. 32, ал. 1 в *** срок след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след изтичането на този *** срок.

Предвид това вземания на ищеца, станали изискуеми преди ***г. са погасени по давност. В случая претендираните от ищеца вземания за периода ***г. – ***г. са погасени по давност, като съобразно на основание чл. 162 ГПК приема, че размерът на погасените по давност суми възлиза на 94,19 евро (184,21 лева).

Предвид горното и с оглед диспозитивното началото и като взе предвид частичното погасяване на вземането за главница, то съдът намира, че искът за главница *** следва да бъде уважен до размера от 1 390,04 евро (2718,69 лева), а за горницата до пълния претендиран размер – отхвърлен. (2902,90 – 184,21=2718,69)

Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената ***, видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № *** и на чл. 10 от Общите условия на договорите между *** и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на *** между потребителите в сграда – *** се заплащат от потребителите на *** на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение в размер на 17,46 лева.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В чл. 33 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение в срок на задълженията в *** срок след изтичане на периода, за който се отнасят, се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за ***. Поради което искът е доказан по основание. По отношение на размера предвид частичната основателност на иска за главница съдът намира, че възлиза на 248,46 евро (485,95 лева).

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на ***, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и получена от длъжниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.

По разноските:

При този изход на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска.

4

Ищецът е доказал сторени разноски в общ размер на 635,69 евро в исковото, от които 70,40 евро за д.т., 153,39 евро – депозит СТЕ, 306,78 евро – депозит за особен представител, 2,56 евро – такса за съдебно удостоверение и 2,56 евро – такса за сдобиване с документи, като е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро, които съдът на осн. 78, ал. 8 ГПК присъжда в посочения размер. С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски в общ размер на 598,45 евро или 1170,47 лева.

Ответникът също има право на разноски с оглед частичната неоснователност на исковете, но същият е представляван от особен представител.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 126 състав РЕШИ:

ОСЪЖДА Й. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: ***3, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД следните суми: сумата в размер на 1 390,04 евро (2718,69 лева) – главница, представляваща стойност за незаплатена *** за периода от *** г. до ***г., ведно със законна лихва, считано от ***г. до окончателното изплащане; сумата в размер на 248,46 евро (485,95 лева), представляваща мораторна лихва за периода от *** г. до *** г., сумата в размер на 8,93 евро (17,46 лева), представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода ***г до ***г., ведно със законна лихва, считано от ***г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: иска за главница за *** за сумата в размер на 94,19 евро (184,21 лева) за периода ***г. – ***г.; иска за мораторна лихва върху главница *** за разликата над уважения размер от 248,46 евро (485,95 лева) до пълния предявен размер от 265,04 евро (518,37 лв.); както и иска за сумата в размер на 1,96 евро (3,83 лева), представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода ***г. до ***г.