Решение № 2998 от 21.12.2020, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2998 гр. Б. , 21.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б. в публично заседание на десети септември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20201200500877 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на депозирана въззивна жалба от адвокат М.А., АК Б., в качеството си на особен представител на Д. Л. П. – ответник по гр.д.№ 1250/2019г. по описа на БлРС против Решение № 2893/24.03.2020г., постановено по гр.д. № 1250/2019г., по описа на Районен съд Б., в частта с която е прието за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 8876,31 лв. неплатена главница по Договора за кредит за текущо потребление, сключен на 13.09.2016г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2018г. до окончателното погасяване, както и в частта с която е признато, че ответницата дължи на ищеца сумата от 710,43 лв. представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 07.05.2017г. до 01.05.2018г., сумата от 78,75 лв. лихвена надбавка за забава за периода от 14.06.2017г. до 01.05.2018г. и 120 лв. представляващи дължими такси и разноски по договора, както и в частта с която е осъдена да заплати разноските за заповедното и исковото производство.

В жалбата са наведени доводи, че постановеното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага се, че съдът 1 неправилно е приел, че се е сбъднало условието, заложено в чл.18.2 от Общите условия и кредита е бил обявен за предсрочно изискуем. Твърди се, че първостепенния съд не е съобразил, че правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на исковата молба, а не паралелно с нея. На следващо място са наведени доводи, че са неправилни изводите на съда относно това, че изявлението за предсрочна изискуемост връчено на особения представител на ответницата представлява надлежно уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост, като се посочва, че същото следва да е получено лично от заемателят.

Поддържа се довод, че съдът не е отчел, че оспорените от ответника клаузи от договора и ОУ не са индивидуално уговорени, тъй като на ответницата не е представен европейски формат и преддоговорна информация.

Наведени са доводи за неравноправност на клаузите на договора досежно договорната лихва и наказателната за която се посочва че противоречи на добрите нрави.

Излага се, иска е недоказан, както и че липсват категорични доказателства, че кредита не е погасен изцяло с постъпилите плащания.

С оглед изложеното в жалбата се иска постановеното решение на РС Б. в обжалваните части да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъде отхвърлени изцяло. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство Б.Д. АД. В същия е посочено, че се оспорва изцяло въззивната жалба, като неоснователна, като се иска същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърден първоинстанционния акт като валиден, допустим и правилен, постановен в съответствие със събраните по делото доказателства и съдебната практика.

Изложено е в отговора, че в хода на първоинстанционното съдебно производство не са допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, като по делото е назначена съдебносчетоводна експертиза, която е установила усвояване на кредита, платените и 2 дължимите суми.

Заявено е становище, че в обжалваното решение обосновано е прието, че обявяването на предсрочната изискуемост е настъпило с връчване на исковата молба и приложенията към нея на ответника чрез особения му представител. Навежда се, че възраженията в жалбата относно наличието на неравноправни клаузи в договора и общите условия са несъстоятелни по подробно изложени съображения.

Б.ския окръжен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Решението в обжалваната /установителна/ част е валидно и допустимо.

Пред първата инстанция са били предмет на разглеждане искове с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумите присъдени с издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1080/2018г. по описа на РС Б.. Ищецът е изложил твърдения в исковата молба, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответницата, произтичащо от Договор от 13.09.2016г. за кредит за текущо потребление за сметка № 11/23856352. Поддържал е, че по силата на този договор в качеството си на кредитодател е отпуснал на ответницата (кредитополучател) сумата в размер на 10 000 лв., която сума била усвоена от ответницата на 13.10.2016г. еднократно в пълен размер по нейна сметка. Изложено е, че уговореният срок за издължаване на кредита бил 60 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с месечна падежна дата всяко 7-мо число от месеца. Заявено е, че ответницата била направила погашения в общ размер на 147,40 лв. Поддържа, че от 05.05.2015г. нямало погасявания по кредита, като били допуснати 327 дни забава. Излага, че съгласно т. 18 от Общите условия /ОУ/ към договора при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем. В тази връзка сочи, че поради допуснатато просрочие от 327 дни кредитът станал предсрочно изискуем на 25.04.2018г.

Излага, че на кредитополучателя била изпратена покана-уведомление за предсрочната изискуемост, която била връчена чрез ЧСИ Б.В. по реда на чл.

47 ГПК.

В срока за отговор ответника ч рез особения й представител, счита предявените срещу нея искове за неоснователни. В тази връзка сочи, че: клаузите за възнаградителната и наказателната лихва по чл. 8 от процесния 3 договор били нищожни като противоречащи на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и че били нищожни като неравноправни на основание чл. 143 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Направил е възражения, че не е налице твърдяната предсрочна изискуемост на задълженията по кредита.

С обжалваното решение №2893 от 24.03.2020г. постановено по гр. д. № 1250/2018г. на РС Б., първоинстанционния съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Д. Л. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Е.“ № 207, вх. А, ет.5, ап. 13 дължи на "Б.Д.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., Район О., ул.”М.” № 19, представлявана от законните представители В.М.С. - главен изпълнителен директор и Д.Н.Н. - изпълнителен директор, следните суми, които са били предмет на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 4114 от 03.05.2018г., издадена по ч. гр. д. № 1080/2018г. на Районен съд – гр. Б., а именно:

- 8876,31 лв. /осем хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и тридесет и една стотинки/ – представляваща неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление за сметка № 11/23856352, сключен на 13.09.2016г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2018г. до окончателното погасяване, като е ОТХВЪРЛИЛ този иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 8 885,86 лв. /осем хиляди осемстотин осемдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/.

- 710,43 лв. /седемстотин и десет лева и четиридесет и три стотинки/ – представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 07.05.2017 г. до 01.05.2018 г., като е ОТХВЪРЛИЛ този иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 787,38 /седемстотин осемдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/.

- 78,75 лв. /седемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/ – представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 14.06.2017г. до 01.05.2018г., като е ОТХВЪРЛИЛ този иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 85,68 лв. /осемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/.

- 120 лв. /сто и двадесет лева/ – представляваща дължими такси и разноски по 4

Договор за кредит за текущо потребление за сметка № 11/23856352, сключен на 13.09.2016г.

С постановеното решение първоинстанционния съд е разпределил отговорността за разноски съобразно уважения размер от исковете, като е осъдил ответника да заплати дължимите разноски в полза на Б.Д..

Настоящият състав, намира, че в ъззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в установения от закона двуседмичен срок, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт и при наличието на правен интерес от обжалване.

Атакуваното решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го е постановил.

При служебна проверка за допустимост на първоинстанционното решение съдът констатира, че същото е допустимо, поради което не се налага обезсилването му по реда на чл.270, ал.3 ГПК.

Разгледана по същество подадената въззивна жалба е частично основателна, поради следното:

В хода на производството пред РС Б. са представени и приети писмени доказателства, назначена е и съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява следното от фактическа страна:

От приобщеното производство по ч.гр.д.№ 1080/2018г. по описа на РС Б., се установява, че кредитора ищец в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, срещу длъжника ответник Д. Л. П. за вземания произтичащи от сключен между страните Договор за кредит за текущо потребление от 13.09.2016г. в размер на 10000 лв. със срок на издължаване 60 месеца и краен падеж 13.09.2021г., като на 25.04.2018г. поради настъпила забава в плащанията на дължими вноски е обявена предсрочна изискуемост на длъжника, до който е изпратена покана – уведомление, връчена по чл.47, ал.1 от ГПК.

Заявлението е уважено, като в полза на кредитора е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за претендираните вземания № 4114/03.05.2018г. и изпълнителен лист от 5

03.05.2018г. Съобщението до длъжника за издадената заповед за изпълнение, ведно с поканата за доброволно изпълнение е връчено на длъжника чрез ЧСИ по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, като с оглед на това с Определение № 3758/18.04.2019г. заповедния съд е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането в едномесечен срок от получаване на съобщението, като е спрял принудителното изпълнение на издадената заповед.

В указания едномесечен срок кредиторът е предявил пред РС Б. установителен иск за установяване на вземанията.

Установява се от събраните доказателства, че между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление от 13.09.2016г., по силата на който на ответника Д. П. е отпуснат кредит в размер на 10 000 лв., със срок на издължаване на кредита 60 месеца, считано от датата на неговото усвояване, което следва да стане еднократно в срок до 13.10.2016г. Уговорено е в договора, че падежната дата за издължаване на кредита е 7 число на месеца, като кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 8,2 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на 6 – месечен SOFIBOR 0,331%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,869%, при изпълнение на условията по програма Промоционални условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на вземане на пенсия, заедно със залог на вземане по сметка и условията по ДСК Партньори, подробно описани в Приложение № 2 към договора. Предвидено е че, при нарушаване на Условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията; уговорено е, че максималният размер, който може да достигне лихвения процент в резултат на неизпълнение на Условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка; уговорено е, че лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени е ОУ, като в случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност 0 %, а крайният лихвен процент не може да 6 бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка съответно намалена, в случай на изпълнение на Условията. Предвидено е в ОУ, Раздел III „Олихвяване.