Решение № 20937 от 17.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20937 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110115664 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството е образувано по искова молба „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С..... срещу Н. П. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.... и Н. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С....., и Р. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..... с която се иска осъждането на ответниците да заплатят на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД В УСЛОВИЯТА НА РАЗДЕЛНА ОТГОВОРНОСТ сумата от 1082.38 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С...., абонатен номер ****** за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., мораторна лихва за забава в размер 134.22 лева за периода от 15.09.2023 г. до 11.03.2025 г., както и сумата в размер на 52.72 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. и 12.39 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 11.03.2025 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба 18.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумите РАЗПРЕДЕЛЕНИ КАКТО СЛЕДВА:

ЗА Н. П. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.... сумата от 541.19 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С...., абонатен номер ****** за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., мораторна лихва за забава в размер 67.11 лева за периода от 15.09.2023 г. до 11.03.2025 г., както и сумата в размер на 26.36 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. и 6.19 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 11.03.2025 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба 18.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумите;

ЗА Н. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..... сумата от 270.60 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С...., абонатен номер ****** за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. и 33.55 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 11.03.2025 г., 13.18 1 лева главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г. и 3.10 лева мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 11.03.2025 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на исковата молба 18.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумите;

ЗА Р. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..... сумата от 270.59 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С...., абонатен номер ****** за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. и 33.56 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 11.03.2025 г., 13.18 лева главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г. и 3.10 лева мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 11.03.2025 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на исковата молба 18.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че Г. П. Д. с ЕГН: ********** е бил клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, заедно с Н. П. Д. с ЕГН: ********** в качеството им на собственик на процесния имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.

Ищецът сочи, че с оглед настъпилата смърт на длъжника Г. П. Д., дружеството е направило опит да се снабди с удостоверение за наследници от общината, но такова не е издадено, поради което е в невъзможност да определи и уточни квотите на отговорността по отношение натрупаните задължения за консумирана и незаплатена топлинна енергия.

След извършена справка е установено, че наследници на Г. П. Д. са Н. П. Д., ЕГН:

**********, с адрес: гр. С....., и Р. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.....

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Н. П. Д., ЕГН:

**********, с адрес: гр. С....., и Р. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..... които признават исковете и сочат че не са станали повод за завеждане на настоящото производство и молят 2 по отношение на тях да се приложат правилата на чл. 78, ал.2 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Н. П. Д. който оспорва исковете по основание. Ответникът сочи, че не е потребител на топлинна енергия и не обитава жилището от 2010 г. Няма дял собственост в жилището, тъй като неговата 1/2 идеална част е дарена на П. Н. Д. преди процесния период. П. Н. Д. и останалите съсобственици следва да заплащат всички консумативни разходи, включително за топлоенергия. Поддържа, че Общите условия са публикувани само във вестник „Монитор“, без посочен брой и дата. Вестник „Монитор“ не е ежедневник. Не е посочен местен всекидневник, както изисква Законът за енергетиката. Ищецът не е приложил копия от изискуемите по закон публикации. Ищецът трябва да докаже наличието на договорни отношения съгласно правилата на гражданския процес. Договорът с третото лице-помагач е с изтекъл срок на действие към процесния период. Третото лице-помагач не следва да бъде конституирано като страна по делото и неговите технически показания не могат да се ползват като доказателства. Извлеченията от сметки не представляват частни документи.

Липсват дата, име, длъжност и подпис на изготвилото ги лице, както и печат на издателя.

Исковият период не е уточнен с точна дата, а е посочен като „месец май“ и „месец април“.

Не е ясно за какъв точно период от време се претендира исковата сума (начало, среда или край на месеца). Съдът не може да определи точните дати на задължението без конкретизация. Ето защо моли за отхвърляне на исковете.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Във връзка с възраженията за нередовност на исковата молба, направени с отговора на Н. П. Д..

Исковата молба ясно и точно определя периода на задълженията: „от м.05.2022г. до м.04.2024г.“. Приложените изравнителни сметки също са за отчетни периоди (01.05.202230.04.2023 и 01.05.2023-30.04.2024), които напълно съответстват на исковия период.

Представените извлечения, фактури и изравнителни сметки са счетоводни документи, генерирани от информационната система на ищеца и на третото лице-помагач.

Те съдържат всички необходими реквизити за удостоверяване на начислените суми и тяхното формиране.

Ето защо това възражение се явява неоснователно.

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

Тъй като ответниците Н. П. Д. и Р. Г. П. не оспорват исковете, а напротив искат постановяване на решение по реда на чл. 247 ГПК съдът намира, че по отношение на тях исковете се явяват установени по основание и размер и като такива следва да бъдат уважени Досежно ответника Н. П. Д. с ЕГН: ********** първият спорен въпрос е дали той има качеството на потребител.

3

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).