Решение № 22713 от 14.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22713 гр. София, 14.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20221110101118 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 4207/11.01.2022 г. на Б. П. Л., ЕГН **********, с адрес в гр. С, и М. П. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. С.

Ищцата твърди, че от брака си с П. Т, с който са бивши съпрузи е родено детето М. П.

Т., ЕГН **********, ответницата. Твърди се, че тъй като детето е било предоставено за отглеждане и възпитание на бащата, ищцата е била осъдена да заплаща издръжка - за периода от м. 07.2014 до м. 11.2017 г. по 200 лева месечно, а от 10.11.2017 г. - по 220 лв. месечно. Твърди се, че има образувано изп.дело 20158410412852 по описа на ЧСИ Н. Митев, преобразувано в изп.д. 20179250400104 по описа на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова за дължимите издръжки за първия от посочените периоди, и изп.д. 20189250400116 - за втория период.

Твърди се, че ищцата веднага след влизане в сила на второто съдебно решение започнала да изплаща на Т дължимите суми, като се твърди, че е плащала и в повече - по 300 лева, заради натрупаните стари задължения и разноските. Твърди се, че ищцата е изпратила на бащата на ответницата общо 1900 лв. за периода м. 11.2017- м.05.2018 година, включително.

Твърди се, че поради навършване на пълнолетие на ответницата, ищцата е поискала ЧСИ Чолакова да посочи точния размер на задължението за издръжка, за да бъде платено и е поискано да бъде прекратено изпълнителното дело.

Твърди се, че извършените от ищцата плащания не са били признати от бащата на детето пред съдебния изпълнител. Твърди се, че П. Т е възразил, че е образувал срещу 1 ищцата наказателно дело за неплащане на издръжка и това били плащания по това наказателно дело.

Сочи се, че според заключението на вещото лице по изпълнителното дело, размерът на „неплатените” издръжки е 2593,04 лв. към 14.12.2021 г., вкл. лихви за забава, като ищцата оспорва да ги дължи, като твърди с исковата молба, че своевременно е погасила задълженията си чрез плащане по пощата.

С уточнителна искова молба, ищцата е посочила, че датите на извършените плащания са: 13.11.2017 г., 11.12.2017 г., 12.01.2018 г., 12.02.2018 г., 15.03.2018 г., 10.04.2018 г., 14.05.2018 г. Сочи се пак в уточнителната искова молба, че изпълнителното дело е образувано през 2018 г., въз основа на изпълнителен лист, по силата на който ищцата е осъдена да заплаща издръжка в размер на 220 лв., считано от 10.11.2017 г. Твърди се, че ищцата е започнала да плаща тази издръжка с пощенски записи от м. ноември 2017 г. и е правила това на посочените по-горе дати, до момента, в който е разбрала, че бащата на ответницата М. Д. е образувал изп.дело № 20189250400116 на ЧСИ Р. Горанова Чолакова.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между Б. П. Л., ЕГН **********, с адрес в гр. С, и М. П. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. С, Б. П. Л., ЕГН **********, не дължи на М. П. Т., ЕГН **********, общо сумата от 2593,04 лева, от която 1714,00 лева издръжка за периода м.

11.2017 г. – м. 05.2018 г., 879,04 лева – лихви върху издръжките, 240,00 лева разноски по гр. д. № 63578/17 г.

Прави се искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. С отговора на исковата молба се твърди, че ищцата е била длъжна да плаща дължимата се издръжка по начина посочен в съдебното решение, което не е сторила.

Твърди се, че ищцата се опитва с едно и също плащане да твърди, че е погасила дължима издръжка за различни периоди, като се оспорва това да е така.

Ответницата иска от съда да отхвърли иска като неоснователен и да присъди разноски в нейна полза.

На 07.03.2023 г. по делото е постъпил допълнителен писмен отговор с входящ № 62158, с който допълнително изясняват фактическата обстановка по делото и представят нови писмени доказателства.

В първото по делото заседание, проведено на 15.03.2023г. съдът е приел, че е налице противоречие между твърдения и описания на обстоятелствата, на които се основава исковата претенция и заявеното искане по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, което е било основание в хода на процеса по смисъла на чл. 129, ал. 4 ГПК съдът да остави исковата молба без движение и е дал на ищцата едноседмичен срок от проведеното съдебно заседание по делото – 15.03.2023г. да отстрани нередовностите.

Нередовностите на исковата молба се изрязват в противоречие между обстоятелствата, 2 на които се основава иска и заявеното искане, както и липса на конкретика какво представлява сумата от 1714 лева, също относно дали същата се съдържа в твърдяната за платена сума от 1900 лева и съдържа ли исковата молба твърдение за платена издръжка за описаните 7 месеца в размер на 1540 лева.

В срок от ищцата е направено уточнение по размера на предявените искове, като в производството се претендира, че сумата от 1540 лева, представлява главница за издръжка за период от седем месеца, като за всеки месец се дължала сумата от 220 лева от ищцата; сумата от 616 лева, представляваща лихви; сумата от 240 лева, представляваща разноски по изпълнителното дело.

Твърди се, че сумата от 1900 лева, платена с представените по делото пощенски записи, включвала главницата от 1540 лева, както и разноските и част от лихвите, които били в размер на 120 лева. По изпълнителното дело сумите се водели неплатени и ЧСИ е начислявала лихви, които към 14.12.2021г. били в размер на 616 лева, които също били дължими.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от ответника на исковата молба и на уточнителната молба, депозирана от ищцата. Ответницата възразява срещу предявения иск за част от лихвите в размер на 120,00 лева, тъй като не се посочвала главницата, върху която е била изчислена лихвата, но и защото не се установявало за кой период се отнасяла лихвата.

Ответникът твърди, че общият размер на лихвите бил в размер на 17,61 лева, но за период, различен от процесния.

Твърди се, че ищцата е разбирала, че следва да превежда дължимите и суми по изпълнителното дело на ЧСИ, а не по пощенски записи на бащата на ответницата.

Ответницата претендира разноски.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснато и прието е заключение по съдебно – счетоводна експертиза, изслушан е свидетел, въз основа на които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:

Установява се, че ищцата е майка на ответницата, като докато ответницата е била непълнолетна, упражняването на родителските права е било предоставено на бащата на ответницата П. Д. Т, ЕГН **********.

За събирането на издръжката, определена с решението на Софийския районен съд, били образувани 2 бр. изпълнителни дела. Ищцата била осъдена да заплаща за периода от м.

07.2014 до м. 11.2017 г. по 200,00 лева месечно, а от 10.11.2017 г. - по 220,00 лв. месечно.

Било образувано изп. дело 20158410412852 по описа на ЧСИ Н. Митев, преобразувано в изп. д. 20179250400104 по описа на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова за дължимите издръжки за първия от посочените периоди, и изп. д. 20189250400116 - за втория период.

Между страните не се спори, че описаните задължения са възникнали, както и че към момента същите са погасени. Спорното по делото обстоятелство касае твърдението на ищцата, че задължения за издръжка, касаещи едни и същи периоди, са били заплатени два 3 пъти.

В хода на производството е изслушана и свидетелката .......... без дела и родство със страните, която твърди, че познава свидетелката от 2017 г. Сочи, че е присъствала на случай, в който ищцата е плащала издръжка чрез пощенски запис, като ищцата била поискала да се напише основание в записа, но служителката от пощата я информирала, че при пощенския запис не съществува възможност да се посочи основание на плащането. Свидетелката посочва, че е дала пари на заем на ищцата. Твърди, че е отишла с нея и през следващия месец, но тогава я е изчакала в колата, без да влиза с нея в пощата.

От представеното по делото заключение на вещото лице, което съдът кредитира като пълно и компетентно дадено, се доказва, че ищцата имала наложени запори по банковата сметка в ПИБ за сумата от 1971,28 лева, а от 03.04.2018 г. бил наложен запор и по банковата сметка в банка ДСК. Вещото лице посочва и описва три изпълнителни дела, по които имало наложени запори.

В експертизата вещото лице е включило таблица за внесените и погасени суми от ищцата по изпълнително дело 20189250400116 по описа на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова.

Според таблицата, са платени суми на обща стойност от 32 455,00 лева, с които били погасени вземания за издръжка на ищцата за периода от м. 11.2017 г. до м. 03.2022 г. на обща стойност от 12 234,00 лв. В този смисъл, от таблицата следва, че процесните задължения за издръжка за периода от м. 11.2017 г. до м. 05.2018 г. са били погасени с плащане, извършено на 02.02.2022 г.

В експертизата се посочва още, че тъй като плащанията за издръжка в процесния период били забавени, била начислена и законна лихва за забава в размер от 2 814,56 лева, която била погасена от остатъка от внесената от ищцата сума от 32 455,00 лева, който бил в размер от 20 221,00 лева.

Вещото лице сочи, и съдът приема за доказано, че изпълнително дело 20189250400116 по описа на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова било прекратено на 08.02.2022 г. на основание плащане. Относно предходните плащания от ищцата вещото лице сочи, че при ЧСИ Радост Горанова-Чолакова били образувани 2 изпълнителни дела, като първото изп. дело 20179250400104 имало за предмет дължимата издръжка за периода от 24.06.2014 г. до м.

12.2016 г. Сочи, че за периода от 24.06.2014 г. до 01.01.2017 г. от ищцата не били извършени плащания, поради което била начислена лихва в размер от 3760,08 лева. Сочи, че плащания по това изпълнително дело били извършени чак на 12.11.2021 г., 21.12.2021 г. и 18.01.2022 г.

С тези плащания, които били на обща стойност от 6 900,00 лева била покрита изцяло главницата, която била в размер от 6040,00 лева, както и част от лихвата. На 02.02.2022 г. било извършено плащане от ищцата на сума в размер от 4 415,00 лева, с което била покрита изцяло начислената лихва, а остатъкът бил разпределен по второто изпълнително дело.

Относно седемте процесни плащания, описани по-горе, вещото лице сочи, че същите не са били изплатени по сметката на ЧСИ, а чрез пощенски записи, изпращани от лицензирания пощенски оператор „Български пощи“ до бащата на ответницата П. Т.

Доколкото плащанията не са били извършени по сметката на ЧСИ, те не били включени в 4 разпределението.

Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните отрицателни установителни искови претенции:

- за сумата от - 1540 лева – главница за издръжка за м. 11 и 12.2017 г. и 01,02,03, 04,05.2018 г.

- за сумата от 120 лв. - лихви върху издръжките – с правна квалификация чл.124, ал.1 във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите,

- за сумата от 616 лв. разноски по гр. дело № 63578/17 г. – всички с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.

Исковите претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и доказва правен интерес, пред местно и родово компетентния съд и следва да бъдат разгледани по същество.

По същество

Следва да се има предвид, че не е налице пречка длъжникът да погаси вземането директно към взискателя. От практиката на ВКС (Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева и Решение № 82 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1891/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков) следва, че в практиката е налице спор по отношение на дължимостта на разноските за ЧСИ в случаи, в които длъжникът е платил след започване на изпълнителното производство, но не вследствие на използван изпълнителен способ, включително когато длъжникът е платил директно на взискателя, а не по сметката на ЧСИ. Видно от цитираната практика обаче, няма съмнение, че в такива случаи плащането е извършено валидно и задължението следва да се счита за погасено.