Определение № 3474 от 02.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3474 гр. София, 02.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20258002100953 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. И. М., чрез пълномощник адв. Х. К. от САК, срещу въззивно решение № 5884/30.10.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 3319/2024 г. по описа на Софийски градски съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 20550/12.12.2023 г. по гр.д. № 44124/2021 г. на Софийски районен съд, в частта с която са отхвърлени предявените в условията на евентуалност от касатора против М. Л. Л. искове, както следва: иск с правно основание чл.26, ал.2 пр.5 ЗЗД - за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор ....., представляващ апартамент № .... в [населено място],[жк]Г, бл.... вх.Д, ет... с площ от 44,31 кв.м. и прилежащото му мазе №.. с площ от 3,38 кв.м. и 1,812 % идеални части от общите части на сградата и от право на строеж върху мястото, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № ... том II, рег. № 3027, нот.дело № 229 от 26.06.2020 г на нотариус № 201К. К., поради привидност на сделката; иск с правно основание чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД - за прогласяване нищожността на посочения договор, поради противоречие с добрите нрави; и иск с правно основание чл.27 изр.2 пр.2 вр. с чл.29 ЗЗД за унищожаване на договора поради измама. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска на С. И. М. да се осъди М. Л. Л. да й предаде на основание чл.34 ЗЗД имот с идентификатор......, поради отказ от иска, и производството по делото е прекратено в тази му част.

Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима.

В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, в частта му потвърждаваща отхвърлителното първоинстанционно решение, поради нарушение 1 на материалния и процесуалния закон. Твърди се също, че въззивният съд изобщо не е взел предвид всички доказателства по делото, а наличните е тълкувал превратно, поради което и постановеното от него решение е необосновано.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „Как следва да се докаже въвеждането в заблуждение и умишлено създадената у доверителната ми невярната представа за последиците на договор за прехвърляне на собствеността на апартамент, и не са ли достатъчни събраните в съдебното производство косвени доказателства, от които е видно, че доверителката ми е действала под влияние на невярната представа, че сключва договор, с който задължава ответницата да се грижи за нея и да я издържа, налице е начало на обратно писмо, както и доказателства за здравословното и имотното състояние на доверителката ми, както и разпитан свидетел относно обстоятелствата за погрешната представа създадена умишлено у доверителката ми?“; 2. „Как следва доверителката ми да докаже, че умишлено е въведена в заблуждение за последиците на сключената процесна сделка, при положение, че доверителката ми действително е искала да прехвърли имота си, но със задължение за издръжка и гледане за ответницата и третото лице А. А.?; 3. „Представлява ли нееквивалентност на престациите процесната сделка, при която е доказано в първоинстанционния и въззивния съдебен процес, че сделката е сключена поради тежкото здравословно състояние на доверителката, липсата на нейни близки и роднини и необходимостта и някой да се грижи за нея, при която същата не само е въведена в заблуждение относно последиците на сделката, но и е изповядана на твърде ниска цена, спрямо пазарните цени на имот в [населено място]?“; 4. „Налице ли е опорочена воля от страна на доверителка ми, поради умишленото й въвеждането в заблуждение от ответницата и третото лице А. А. относно последиците на сключваната от нея сделка?“; 5. „Налице ли е нарушение на служебното начало в случай, че нито първоинстанционният нито въззивният съд не са определили сами правната квалификация на предявените искове, според описаните в исковата молба факти и обстоятелства?“ и 6. „Нарушен ли е принципът на служебното начало в случай, че въззивният съд в мотивите си самостоятелно предполага факти, които нито една от страните в процеса не е въвела?“. По въпросите се сочи наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът по жалбата М. Л. Л., в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че с договор за покупкопродажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт № .../26.06.2020 г., том II, рег. № 3027, дело № 229/2020 г. на нотариус № 201 К. К., с район на действие - Софийски районен 2 съд ищцата С. И. М. е продала на ответницата М. Л. Л. апартамент № ... в [населено място], район „П.“,[жк]Г, [жилищен адрес] срещу продажната цена от 27 500 лв., като ищцата си запазила пожизнено правото на ползване върху имота предмет на сделката. Установено е, че на 26.06.2020 г. М. е получила по сметката си 27 500 лв. от ответницата, като в същия ден е изтеглила сумата /извлечение от банковата сметка и удостоверение от „Уникредит Булбанк“ АД/ .

Обсъдени са показанията на св. М. Г., приятелка на ищцата, според която след края на затварянето при пандемията от covid-19, същата видяла ищцата и ответницата М. Л. в банков офис на „Уникредит Булбанк“ на [улица]в София. Според показанията на свидетеля, ищцата била с много пари в нея, които предала на ответницата. След това ищцата споделила със свидетелката, че е прехвърлила апартамента си на ответницата, че те са постъпили зле с нея и иска да си върне апартамента. Свидетелката ходила с ищцата в данъчната служба, където им показали искане за издаване на данъчна оценка, което било подписано от ищцата, но последната отричала да е подписвала документа. Според свидетелката, К. И. - лицето с което ответницата живеела, предложил да даде на ищцата 50 000 лв. Били съгласни да върнат апартамента, но до сделка с ищцата така и не се стигнало. Свидетелят на ответната страна А. И., дал показания, че в началото на месец юни 2020 г. се видял с ответницата, която по време на срещата им провела телефонен разговор с жена на име С.. Двете жени се уговаряли ответницата да купи апартамента на С., тъй като последната имала нужда от пари, като С. остане да живее в имота. Ответницата нямала готовност да закупи имота, поради което поискала на свидетеля назаем сума от 2000 лв.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че доказателствата по делото не опровергават отразените в нотариалния акт волеизявления досежно наличие на уговорка за прехвърляне на правото на собственост върху описания имот срещу продажна цена от 27 500 лв. Посочено е, че във връзка с иска по чл.26, ал.2 пр.5 от ЗЗД съдебната практика е непротиворечива по отношение на това, че твърденията за симулация на волеизявлението трябва да се доказват само с документ, а изключение от това е допустимо единствено, когато по делото има „начало на писмено доказателство“ /документ, в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна, и от който може да се съди, че има възможност страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й/ - чл.165, ал.2 от ГПК. В случая липсвало представено пред съда обратно писмо, както и писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които да правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Направен е извод за недопустимост на събраните по делото свидетелски показания /показанията на св. Г./, целящи установяване на симулация на волеизявлението на договарящите. Не представлявало начало на писмено доказателство документът /на л.13 от делото на СРС/ – представляващ списък на разходи, защото същият не изхождал от ответницата, а от нейната майка А. А.. Евентуално обещание на А. А. да върне имота било без значение, защото собственик на имота не била тя, а нейната дъщеря - ответницата. Без значение било и евентуално обещание на лицето К. И. да плати 50 000 лв. на ищцата. Други доказателства 3 не били представени.

Приети са за неоснователни доводите на ищцата за противоречие на сделката с добрите нрави. По иска с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД е прието, че твърденията на ищеца за противоречие с добрите нрави били обосновани в исковата молба с липса на еквивалентност по извършената продажба, тъй като продажната цена била върната от ищцата на К. И. в деня на изповядване на сделката. Въззивният състав е посочил, че липсват категорични данни дали е била върната именно продажната цена по сделката и то изцяло, а също и по какви причини е станало това. В тази връзка съдът не е кредитирал показанията на св.Г., като е приел същите за недостоверни и непълни- от тях не можело да се заключи точно кога, защо и по какви причини е станало предаване на суми ищцата на ответницата. Посочено е, че дори да се случило и да е било видяно от св. Г. т.нар. „връщане на парична сума“, то същото било възприето от свидетеля от разстояние и без пряко участие в него. Според съда „връщането“ можело да касае различна сума и да е имало съвсем друго значение /на временно предаване на сума за съхранение, на погасяване на стари задължения и др./.

Оставено е без уважение искането за съдебно-оценителна експертиза предвид липсата на позоваване в исковата молба на липса на еквивалентност на престациите, поради твърде ниска продажна цена, тъй като в исковата молба, основание за нищожност поради противоречие с добрите нрави на такива обстоятелства не било релевирано. От друга страна поставената задача към експертизата е приета за неотносима, тъй като цената на процесния апартамент към настоящия момент била ирелевантна, а цената на апартамента, но без да се взема предвид запазеното от ищцата пожизнено вещно право на ползване /както била поставената задача/, също била без значение.

Третият от предявените в условията на евентуалност искове - за унищожаване на сделката поради измама, също е отхвърлен като неоснователен. Според приетото от въззивния състав, въпреки твърденията си в исковата молба, че е била измамена от ответницата и нейната майка- А. А., по делото липсвали доказателства установяващи основателността на тези твърдения. Съдът се е позовал на липсата на доказателства, относими към договорките между страните преди сключване на процесния договор. Обсъден е представеният писмен документ /на л.13 от делото на СРС/, подписан от А. А., като е посочено, че от същия не следва извод, че процесният договор е бил сключен поради въвеждане в заблуждение на ищцата за бъдещи грижи и издръжка. В документът А. изброявала какви разходи и грижи е положила за ищцата и как същата й е задължена. Обещавала и връщане на имота от името на дъщеря си, но не било ясно по какви причини. Прието е, че при вменената й доказателствена тежест по делото, ищцата не е установила по категоричен начин: че е била мотивирана да прехвърли собствеността върху имота поради създадени неверни представи, че така ще си гарантира гледане и издръжка; че ответницата е предизвикала заблуждението или се възползвала и е поддържала извършеното заблуждение от трето лице; и дали сделката е сключена поради заблуждението, а не поради собствени представи на ищцата, че като подари или продаде на ниска стойност имота си на ответницата, ще бъде гледана и издържана от нея или от майка й.