Определение № 3246 от 05.12.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3246 гр. София, 04.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20248002901354 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решение №47/12.02.2024г. по в.т.д. №677/2023г. на Пловдивски апелативен съд, 2-ри търговски състав, в частта, с която след отмяна на решение №111/14.09.2023г. по т.д. №145/2022г. на Пазарджишки окръжен съд, касаторът е осъден на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Р. А. Д. сумата от 13 000 лв. и на Н. З. А. сумата от 8 000 лв.

– обезщетения за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на 01.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2022г. до окончателното изплащане на сумите.

В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Касационният жалбоподател поддържа, че събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин липсата на вина на водача на застрахования лек автомобил.

В условията на евентуалност, твърди, че изводът на въззивния съд за механизма на настъпване на ПТП е неправилен и необоснован, тъй като не са анализирани събраните в досъдебното производство доказателства и по – конкретно протоколите за разпити на свидетели – очевидци, както и че е извършено превратно тълкуване на заключението на КСМАТЕ. Счита, че съдът не е установил в необходимата степен съпричиняването от Р. Д., както и неточно не е отчел доказания принос от страна на велосипедиста Н. А..

Поддържа, че определеният размер на обезщетенията е необосновано 1 прекомерно завишен, като не е съобразена съдебната практика по аналогични случаи и обществено – икономическата обстановка в страната.

Допускането на касационно обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани относими и релевирани доказателства по делото, както и доводите и възраженията на ответника по въззивната жалба, касаещи механизма на настъпване на застрахователното събитие и причиняването на същото събитие, и вредите, произтекли от същото, в изключителна степен от страна на пострадалия, и неизпълнението на това задължение води ли до нарушение на чл.236, ал.2 вр. чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК?; 2. Релевантни ли са за критериите по чл.52 от ЗЗД лимитите на застраховане и обществено – икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението?; 3. Следва ли да се отчете 75 % съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано – при условията на пълно и главно доказване по делото нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на увреденото лице, в качеството му на пътник в лек автомобил, изразяващо се в нарушаване на правилото на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, поради пътуване в МПС без поставен предпазен колан, въпреки че МПС е оборудван с такъв, което нарушение пряко и непосредствено е довело до настъпване на вредоносните последици, а именно – на телесните уреждания от ПТП, и са били преимуществена причина за настъпване на същите?; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани относими и релевирани доказателства по делото, доводите и възраженията на жалбоподателя, касаещи възражението му за съпричиняване на вредите от пострадалия, и неизпълнението на това задължение води ли до нарушение на чл.236, ал.2 вр. чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК? Твърди, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, като по въпросите по т.1 и т.2 не сочи конкретни решения на ВКС; по въпроса по т.3 се позовава на решение №18/17.09.2018г. по гр.д. №60304/2016г. на ВКС, IV г.о., решение №97/06.07.2009г. по т.д. №745/2008г. на ВКС, решение №43/15.04.2009г. по т.д. №648/2008г. на ВКС, I I т.о. и определение № 750/30.11.2010г. по т.д.

№442/2010г. на ВКС, а по въпроса по т.4 се позовава на определение № 200/06.04.2020г. по т.д. №1422/2019г. на ВКС, I I т.о. Касаторът въвежда и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност на постановеното по делото решение.

Ответниците по касация Р. А. Д. и Н. З. А. оспорват касационната жалба, като твърдят, че не са налице посочените основания за допускане на 2 касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, както и тези за отмяна на решението като неправилно. Претендират присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещите лица по приетата КСМАТЕ и е приел, че са налице всички изискуеми предпоставки за пораждане на задължение за ответното застрахователно дружество да заплати на ищците застрахователни обезщетения. Приел е за установен следния механизъм на настъпване на ПТП:

На 01.07.2021год., около 17.00 часа, на пътя от гр. Пазарджик за с. Огняново, е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. №РА 9692 В Т , управляван от Илия Алексиев Янков, при изпреварване на велосипедиста Н. Запрянов А., го удря странично. Илия Алексиев Янков, като водач на застрахования при ответника лек автомобил „Опел Зафира“, е имал обективна възможност да забележи движещия се пред него, в същата посока велосипедист Н. А.; настигайки го и предприемайки маневра да го изпревари, не е осигурил необходимата дистанция от минимум 0,50 м. или максимум 0,85 м. между управлявания от него автомобил и велосипеда, в резултат на което е настъпил удар между дясното огледало за задно виждане на автомобила и амбалажната касетка, монтирана на багажника на велосипеда или с кормилото на велосипеда. След удара водачът е предприел аварийно рязко спиране на автомобила, при което тялото на пътувалата на задната дясна седалка пътничка Р. Д., която е била без поставен предпазен колан, се е изместило и от създалата се висока кинетична енергия и въртящ момент ищцата е ударила дясната си ръка в интериорната част на автомобила и колоната на задната дясна врата, като вследствие на удара е получила счупване на тялото /диафизата/ на раменната кост. Вследствие на удара велосипедистът е паднал на дясната си страна, като е получил разкъсно – прорезна рана на ръката и множество кръвонасядания, рани и охлузвания от дясната страна на тялото. С оглед на тези фактически съображения въззивният съд е приел за недоказано възражението на ответника, че ПТП е настъпило поради удар на подадената извън колата дясна ръка на Р. Д. с амбалажната касетка на багажника на велосипеда, като е изтъкнал становището на вещите лица, че такъв удар не е имало, тъй като ако ръката на пострадалата е ударила касетката, то е следвало да има рани по дланта и счупване на китката, с наранявания на предмишницата на ръката. Отбелязал е също установеното обстоятелство, че ръката е била свита в лакета и подпряна на дясната задна врата на автомобила, като при рязкото аварийно спиране на автомобила, тялото е политнало напред и поради съприкосновение с интериорната част на автомобила, пострадалата е получила фрактура на тялото на дясното рамо, поради непоставяното на 3 предпазен колан. Въззивният съд е приел за недоказано и възражението на ответника, че велосипедистът Н. А. е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е навлязъл в платното за движение на лекия автомобил. Изтъкнал е, че пострадалият е бил със светлоотразителна жилетка и се е движел плътно в дясната част на лентата за движение, на около 1 м. до дясната ограничителна линия на лентата, съгласно изискванията на ЗДвП.

По спорния въпрос относно справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил заключението на КСМАТЕ, представените по делото медицински документи и свидетелските показания на майката на ищцата – Е. К. И. и на съпругата на ищеца – Елена Н.ова А.а. По отношение на пострадалата Р. Д. е отчел причиненото вследствие на ПТП телесно увреждане – счупване на тялото /диафизата/ на раменната кост, представляващо трайно затруднение на движението на десен горен крайник за период повече от 4-5 месеца; обстоятелството, че интензивността на болките е била голяма непосредствено след получената фрактура, при оперативната интервенция с поставяне на два еластични пирона за наместване на костта и в началния период на раздвижването; извършената след 4 месеца втора оперативна интервенция за премахване на имплантите; причинените затруднения в бита, учебния процес и социалните контакти, необходимостта в продължение на месеци да зависи от чужда помощ. Съобразил е, че лечебният и възстановителният процес е продължил около една година; обстоятелството, че пострадалата все още не може да вдига ръката си нагоре; нейното влошено психическо състояние вследствие инцидента, получените травми и необходимостта през определен период от време да бъде обслужвана от друг човек за задоволяване на елементарни нужди. Отчел е също възрастта на пострадалата – 16 години към момента на ПТП, както и социално – икономическата конюнктура в страната и нивата на застрахователни лимити към датата на ПТП. С оглед на тези съображения въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 26 000 лв.

По отношение на пострадалия Н. А. въззивният съд е съобразил получените телесни увреждания – разкъсно – контузни рани на ръката и дясното коляно, кръвонасядания и охлузвания по главата, тялото и крайниците, т.е. множество мекотъканни увреждания в различни телесни области, морфологично представени като травматичен оток, кръвонасядания, рани и охлузвания; обстоятелството, че оздравителният процес е бил кратък 2-3 седмици за получените отоци, кръвонасядания и охлузвания по главата и тялото и 7-10 дни за разкъсно – контузните рани на дясната ръка и дясното коляно; неудобствата и ограниченията от личен характер. Съобразил е още негативните психически въздействия, свързани с преживения от инцидента стрес; възрастта на пострадалия към датата на ПТП – 60 години, както и икономическата конюнктура в страната и застрахователните лимити към датата на инцидента. С оглед на тези съображения въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 4

8 000 лв.

По втория спорен въпрос относно наличието на съпричиняване на вредите от страна на пострадалата Р. Д., въззивният съд е приел, че водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по чл.42, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1 и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като е предприел маневра за изпреварване, но не е осигурил безопасна странична дистанция между автомобила и велосипеда, поради което е настъпил удар в областта на дясното огледало за задно виждане на автомобила с амбалажната касетка, монтирана на багажника на велосипеда, а след момента на удара водачът е предприел аварийно спиране. Приел е още, че пострадалата също е допринесла за полученото счупване на тялото /диафизата/ на дясната раменна кост, тъй като в нарушение на изискванията на чл.137а от ЗДвП е пътувала без поставен предпазен колан, с който лекият автомобил е бил оборудван. Изтъкнал е, че ако пострадалата е била с поставен предпазен колан, същата би била в състояние да се задържи на задната седалка на автомобила и уврежданията не биха настъпили или биха били много по – слабо изразени. С оглед на това въззивният съд е приел, че действията на делинквента и на пострадалата в равна степен са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, поради което приносът на ищцата възлиза на 50 %, респ. обезщетението за неимуществени вреди след редуциране е в размер на 13 000 лв.