Протокол № 1026 от 09.12.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1026 гр. Варна, 06.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станчо Р. Савов

Съдебни

Любка Тенева Тодорова заседатели: Петя Димитрова Петкова при участието на секретаря Дебора Н. Иванова и прокурора Деян Кондов Душев (ОП-Варна)

Сложи за разглеждане докладваното от Станчо Р. Савов Наказателно дело от общ характер № 20213100200424 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Подсъдимият Б. АТ. М. - редовно призован, води се от органите на РД „Охрана“ от Затвора – Варна и с адв. П. В., упълномощен от преди.

Адв. Ю.Й., упълномощен защитник на подс. М. не се явява в съдебната зала.

Подс. М.: Нямам против да започнем делото като ме представлява само адв. В..

Разбрах, че адв. Й. ще закъснее малко, но ще дойде.

Гражданският ищец и частен обвинител Б. АТ. Б. – редовно призован, същият се намира в Затвора – Ловеч при режим на видеоконференция. За него се явява адв. С.С., назначен за особен представител.

СВИДЕТЕЛИТЕ:

М. Анд. Д. – нередовно призована, не се явява. Призовката е върната в цялост с отбелязване от майката, че лицето е обездвижено и не може да се яви в с.з.

АНТ. ИВ. АС. – редовно призован, не се явява.

ВЕЩИТЕ ЛИЦА:

Р. В. Б. – редовно призована, явява се лично.

К. Д. КР. – редовно призована, явява се лично.

1

Пл. М. Г., Людм. Здр. Т. и Пл. Люб. П. – редовно призовани, при режим на видеоконференция от Затвора - Ловеч.

Прокурорът: Да се даде ход на делото. За неявилите се свидетели ще дам становище по-късно.

Адв. Й.: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото. Говорил съм с моя доверител, който още предходното съдебно заседание изрази желание само аз ще го представлявам в съдебното заседание, а той да не присъства лично. Той е разпитан по делото, ако има въпроси, аз ще ги задам.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ОТ ФАЗАТА НА

СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ПРИСТЪПВА към снемане самоличността и разпит на вещите лица:

Р. В. Б. – на 69 години, омъжена, неосъждана, с висше образование, няма родство с подсъдимия.

К. Д. КР. – на 70 години, омъжена, неосъждана, с висше образование, няма родство с подсъдимия.

СЪДЪТ предупреждава вещите лица за отговорността по чл.291 НК и същите обещават да дадат добросъвестно заключение.

На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на съдебномедицинската експертиза, назначена с постановление от 25.01.2021г. , находяща се в ДП №65/2019 г. по описа на ОСлО – Варна, том 3, л.62-л.65.

Вещото лице Б.: Поддържам даденото заключение. Освидетелстваният не страда от психическо разстройство в тесния смисъл на думата. Налице са данни за психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества – канабиноидни и психостимуланти от амфетаминовата група. В момента на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи своите действия.

2

В съдебната зала влиза адв. Ю.Й. в 14:12 часа, като съдът запознава същия с извършените до момента процесуално-следствени действия.

Страните заявиха, че нямат въпроси към вещите лица и не възразяват заключението да бъде приобщено към материалите по делото.

СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така прочетеното заключение и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИОБЩАВА заключението на съдебно-медицинската експертиза, назначена с постановление от 25.01.2021 г.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице Р.Б. за изслушване в днешното съдебно заседание в размер на от 150 /сто и петдесет/ лева, платими от бюджета на съда. (издаден РКО)

На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на съдебнопсихиатрична експертиза, назначена с постановление от 23.10.2018 г., находяща се в ДП №65/2019 г. по описа на ОСлО – Варна, том 1, л.85-л.88.

Вещото лице К.: Представила съм писмена съдебно-психиатрична експертиза и поддържам даденото заключение и няма основание за корекция на същата.

На въпроси на адв. В.: Видяла съм пострадалия. Лицето, чието освидетелстване съм извършила, съм прегледала в условията на Първо РПУ при следовател. Съжалявам, но там, с оглед на неговия статут на „скитащ“, беше доведен в Първо РПУ и с това беше освидетелстване в кабинета на следователя, защото ние разчитахме, че ще дойде в лекарския кабинет.

Впечатлението ми е във връзка с възприемането на действителността:

За да дам заключение относно възприемчивостта на действителността на лицето, събрах информация от психиатричните заведения, където лицето е пребивавало и за да мога да дам обективно заключение, лицето е известно на следствените службите и са обсъждани няколко психиатрични диагнози относно неговото развитие, като последната диагноза е „умствена изостаналост“. Тя не е толкова дълбока, а е по-скоро със социални елементи, по простата причина, че това е лице изоставено още от раждането си, пребивавало е само в социални домове, в домове за лица, които са извършили противообществени деяния в млада възраст. В нито един от моментите, в които колегите са го наблюдавали, включително и по 3 чл.79, когато е бил настаняван на лечение, поради дисоциалното си личностново разстройство. Тогава е било преценено от колегите и от съда, че може да се проведе лечение по този ред, не е констатирана активна психотична продукция. Неговите познания са много елементарни, речниковия му обхват е много беден, но това лице е в състояния да запаметява факти и обстоятелства без да може, поради умствената си изостаналост, да търси изопачаване на тези факти. Лицата с умствена изостаналост имат тази способност, че те просто запаметяват и „копи-пейст“, повтарят едно и също като заучено. Те нямат възможност да разказват, да украсяват.

В същото време, много често могат да попаднат под влияние на авторитети за тях и да повтарят някои неща, които са им предадени отвън. Към момента на освидетелстване нямам основание да обсъждам някаква външна манипулация на неговите дадени показания.

Изчела съм материалите по делото. Лицата като Бойчо основните неща могат да си кажат, но като ги подтикнеш отвън и се намираш в една ситуация на значим човек, може да искаш да имаш поведение, да се харесаш по много елементарен начин, но фактите са абсолютно едни и същи. Извършените неща не са сложни, освен това лицето има опит: той е обвиняван на няколко пъти в такива кражби, има осъдителни присъди. Има опит в даването на показания и не е нещо странно и необичайно за него, като лице с умствена изостаналост.

Противоречията в показанията му, предвид неговото заболяване, зависят на първо място от ситуацията: кой е срещу тях, как ги разпитва и какво иска. В общи линии, съжалявам, мисля, че беше 2018 г. и не мога да си спомня конкретно целите му показания.

Това мога да отговоря по въпроса.

На въпроси на адв. Й.: Поставените диагнози са в международната класификация на психиатричните разстройства – дисоциално личностново разстройство и умствена изостаналост, като и двете имат код „Еф“ – психични разстройства.

Дисоциалното личностново разстройство е разстройство предимно в характера на лицата. Предимно неговите изяви са в ранната пубертетска възраст и се изразяват в дисхармоничност на лицата. Личностните разстройства могат да бъдат няколко вида. Не винаги са в чистия си вид.

Цитирам дисоциално личностново разстройство, защото епикризата, която е издадена от лечебното заведение е с този вид личностново разстройство. Дисоциалното личностново разстройство не може да бъде излекувано ефективно. Неговите поведенчески отклонения могат да бъдат намалени и поведението да е хармонизирано. Това може да стане както под въздействие на околната среда или медикаментозно, със стабилизатори, така и при подходяща социална среда също може да не са така фрапантни тези поведенчески отклонения.

Умствената изостаналост е увреждане на централната нервна система и то на главния мозък още във вътреутробното развитие. Тези лица са със своето забавено психическо развитие още в ранна детска възраст. При освидетелстваното лице прохождането е значително забавено – след втората година, проговарянето е след третата година и това е 4 обективно, защото освидетелстваният е бил настанен в дом „Майка и дете“, защото е изоставено от родителите още при раждането. По нататък статутът му е бил само в такива домове. Лица с умствена изостаналост могат да придобият умения, знания, да бъдат обучавани, но при освидетелстваното лице това не е могло да се случи. Той многократно е започвал да учи, но в единия момент са казва, че е завършил шести клас, което не е вярно, повтарял е втори клас до безкрайност и не се е научил да чете и пише, аритметичните действия са с малки, предимно едноцифрени числа, познава само малките купюри от парите.

Лечение медикаментозно на умствената изостаналост няма. Там е педагогическо обучение и социална пригодност: добиване на социални знания и умения и педагогически умения.

Тези заболявания по принцип не прогресират. Да, един по-далечен период от време, в по-сериозна възраст може да има прогресия. В неговия случай те не прогресират, а дори регресират. В резултат на животът, който води, макар и скитнически, му дава повече житейски опит да се справя със ситуациите.

Както казах, под въздействието на авторитети има склонност да изопачава факти: тези лица са изцяло манипулативни, няма аналитико-синтетична дейност, адекватна. „Дали това, което ще кажа, ще има последици за някой или ще е в мой интерес?“ не съществува при тях. Те са с по-конкретно образно мислене, елементарно мислене. Дори и някой да го изманипулира, той няма как да си представи какви интереси може да има.

Може и да не помни манипулациите. Той ако изкриви нещо под влияние на манипулация, може да не помни. Лицата с умствена изостаналост, особено тази личност, която е с характерови особености, емоциите са водещи. Когато нещо, което те извършат е свързано с емоцията, то се запаметява винаги по-ясно при тях, т.е. емоционалния спомен се запаметява по-дълго. Другото не го впечатлява – той не може да го запомни, да го изиграе, да го каже.

Под въздействие на авторитет може да каже неща, които после може да отрече.

На въпроси на съда: Лицето може да участва в наказателното производство и да дава достоверни показания. Когато се намира в голямо общество и започнат едни сериозни интеракции да хвърчат, той може да не може да отговори абсолютно достоверно, но при разпит в средата на следовател, лекар, адвокат дава чудесни и годни за процеса свидетелски показания.