Решение № 15785 от 02.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8189/2023
- Вид
- Решение № 15785
- Подписан
- 02.10.2023
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТИЛИЯНОВА ЧЕРНЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 22124 от 16.02.2023 · АДРИАНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА
- Разпореждане № 96140 от 03.08.2023 · ДЕСИСЛАВА СТИЛИЯНОВА ЧЕРНЕВА
- Разпореждане № 96148 от 03.08.2023 · ДЕСИСЛАВА СТИЛИЯНОВА ЧЕРНЕВА
- Протокол № 18797 от 21.08.2023 · ДЕСИСЛАВА СТИЛИЯНОВА ЧЕРНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал. 6 · Закон за закрила на детето
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 146 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 15785 гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА Гражданско дело № 20231110108189 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
Постъпила е искова молба на 15.02.2023 г. от непълнолетната А. К., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка П. Х. Х., ЕГН **********, срещу К. И.
К., ЕГН **********. Предявен е иск с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал.
2 от Семейния кодекс (СК). Предявена е и акцесорна претенция по чл. 146 СК.
С исковата молбата се иска съдът да постанови решение, с което да увеличи размера на първоначално определената издръжка на ищеца, като осъди ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на 500,00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.02.2023 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се признава предявения иск в размер на 350 лева.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, непълнолетната А. К., е дете на ответника (л. 4 от делото).
С Решение № 3801 от 02.11.2011 г., постановено по гр. д. № 21083 по описа за 2010 г. на Районен съд – Пловдив, трети брачен състав, влязло в сила на 24.11.2011г.ответникът се е задължил да заплаща месечна издръжка на ищцата в размер на 150,00 лева (л. 5 от делото).
Видно от служебно изискана справка от НОИ за П. Х. Х., ЕГН **********, и К. И. К., ЕГН ********** няма подадени данни за осигурителен стаж и доход за периода от 1
15.02.2023г. до момента на изготвяне на справката(л.52 от делото).
Видно от служебно изискана справка от НАП за К. И. К., ЕГН ********** към момента на изготвяне на справката, за ответника не са открити данни за трудови договори, и за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения.
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт по делото е изискан и представен социален доклад от Д СП – Лозенец, която в своето становище посочва, че е проведен разговор по телефона с майката. Последната информирала социалния работник, че работи в Кипър, а детето се отглежда от бабата о майчина линия в кв. Сухата река. За бащата споделила, че живее и полага труд в Белгия.
Изготвени са и социални доклади от последните постоянни и настоящи адреси на майката/АСП ДСП Оборище/ и бащата/АСП ДСП Пловдив/. АСП ДСП Пловдив е изразила становище, че с посоченият размер издръжка от бащата правата и интересите на детето са защитени. АСП ДСП Оборище при посещение от социалния работник в дома, където пребивава дете е констатирал, че същото се отглежда от бабата по майчина линия на детето – Захарина Х.. Последната споделя, че родителите на детето живеят и работят в чужбина, като средствата за издръжка на детето се предоставят от самата нея, която получава пенсия от 900 лева, майката изпраща ежемесечно финансови средства в размер на 600 евро, а бащата изпращал по 100 евро, но не всеки месец. По данни на Захарина Х. А. поддържа връзка и с двамата си родители. Детето е ученик, завършваш настоящата година 95 СУ „Проф. Иван Шишманов“, гр. София.
Други относими към делото доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които 2 основава своите искания или възражения. По отношение на същите страната, която носи доказателствената тежест, следва да проведе главно доказване, което поради това трябва да бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното съществуване. В конкретния случай, обаче, не са представени доказателства, че във възможностите на ответника е да дава пълния претендиран увеличен размер на издръжката за детето, въпреки указанията на съда с доклада.
Действително, по делото по безспорен начин бе установено, че за ищцата е настъпила съществена промяна, след постановяване на Решение № 3801 от 02.11.2011 г., постановено по гр. д. № 21083 по описа за 2010 г. на Районен съд – Пловдив, трети брачен състав, с което ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на ищцата в размер на 150,00 лева. От присъждане на досегашната издръжка, са изминали около тринадесет години, през което време детето е пораснало и с това са се увеличили потребностите му от средства за съществуване и образование.
От друга страна, в хода на съдебното производство не се представиха доказателства за размера на получавания от ответника доход. Поради това, макар и действително, по делото по безспорен начин да бе установено, че нуждите на ищеца са се увеличили, то не бяха ангажирани доказателства, че е във възможностите на ответника да дава изцяло претендирания размер издръжка.
Недоказан по делото остана конкретният размер на получаваните от К. И. К. доходи.
Доколкото, обаче, не се установи той да страда от заболяване, което го прави нетрудоспособен, същият може да осъществява трудова дейност и да реализира доходи (така Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК). Поради, това, съдът намира, че в конкретния случай с оглед доказателствата по делото и направеното признание на ответника, че е във възможностите му да заплаща издръжка в размер на 350 лева месечно, т.е. тази сума не би го затруднила.
Предвид гореизложеното, и липсата на доказателства за възможността на ответника да заплаща увеличение на издръжката на детето в претендирания размер, настоящият съдебен състав, счита, че предявения иск с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, следва да бъде уважен за сумата от 350,00 лева, като в останалата му част до пълния предявен размер от 500,00 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесораната претенция за законна лихва по чл. 146 СК.
Издръжката се дължи считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.02.2023 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска.
По изпълнението на решението.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения 3 относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на непълнолетното си дете месечна издръжка в размер на 350,00 лева.
Относно направените разноски по делото
Претенция за присъждане на разноски няма, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи на Софийския районен съд, разноски в размер на 288,00 лева, представляващи държавна такса върху увеличението на издръжката.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, месечна издръжка, определена с решение № 21499 от 23.01.2020 г., постановено по гр. д. № 57021/2019 г. по описа на СРС, 84 състав в полза на детето А. К., ЕГН **********, в размер на 150 (сто и петдесет) лева
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 146 СК, К. И. К., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетната А. К., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка П. Х. Х., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350,00 (двеста) лева, считано от датата на завеждане на исковата молба - 15.02.2023 г., до настъпване на законни обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 350,00 лева до пълния предявен размер от 500,00 лева, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на А. К., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка П. Х. Х., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, К. И. К., ЕГН ********** , да заплати по сметка на Софийския районен съд, разноски в размер на 288,00 (двеста и един лева и шестдесет стотинки) лева, представляващи държавна такса върху увеличението на издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
4
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5