Решение № 269 от 27.10.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Дупница, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20251510200741 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0332-000528 от 05.08.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Рила с което на А. Д. А., с адрес: гр. Р., ул."И.Р." № ****, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания: ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат множество доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП. Иска се неговата пълна отмяна. Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание. Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв. С., който поддържа жалбата и навежда допълнителни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното постановление. Иска същото да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява, като изразява писмено становище за неоснователност на жалбата в съпроводителното писмо, с което административноназателната преписка е изпратена по делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 01.06.2025 г., около 14.40 ч., в гр. Рила по ул. „Мусала“ жалбоподателят като неправоспособен водач притежаващ категория „В“ и „М“ управлявал мотоциклет, марка и модел - „КТМ ЕХС 300“ с идентификационен номер на рамата № VBKGSA203DM324777.

Процесното МПС не било регистрирано по надлежния ред и без издадена и поставена рег.

1 табела, като жалбоподателят го управлявал заедно със св. Крум Тасев и друго лице на име Сергей и други две неустановени лица, които също управлявали нерегистрирани мотоциклети. По време на движението си с мотоциклета жалбоподателят и неговите приятели били забелязан от полицейски автопатрул, в който участвали свидетелите Р. и Р..

Полицейските служители видели, че МПС-тата са без поставени регистрационни номера, вкл. управляваното от жалбоподателя и ги последвали, с намерение да ги спрат със светлинен и звуков сигнал. На този сигнал се подчинили само жалбоподателят, св. Крум Тасев и друго лице с име Сергей, като останалите две лица избягали по пътя. След като установили жалбоподателя като водач, същият не им представил документи за закупуване и собственост на мотоциклета, както и не им били представени документи за регистрация на това МПС. В хода на проверката установили, че процесното МПС не е регистрирано по надлежния ред и е без издадени регистрационни табели в р. България, като същото останало на място, по разпореждане на ОДЧ. По отношение на мотоциклетите били направени снимки с РСОД.

С оглед констатираните обстоятелства св. Р., в присъствието на свидетеля Р. и на жалбоподателя А. съставил на нарушителя процесния АУАН, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както и отделно бил съставен друг акт за друго нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Актът за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е подписан от актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на АУАН, както и от жалбоподателя без възражения, след което му бил връчен срещу подпис и препис от АУАН.

Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил изпратен от АНО с мотивирана резолюция по компетентност на Районна прокуратура - гр.

Кюстендил. ТО-Дупница, с оглед данни за престъпление и образувано бързо ДП. С постановление от 23.07.2025 г., прокурор при РП - Кюстендил е отказал да образува досъдебно производство по преписката и е изпратил същата на АНО за произнасяне по компетентност.

След връщане на материалите при АНО, същият на основание прокурорското постановление е издал обжалваното Наказателно постановление № 25-0332-000528 от 05.08.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Рила с което на А.

Д. А., с адрес: гр. Р., ул."И.Р." № ****, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания: ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива и представени от АНО. Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита на свидетелите полицейски служители Р. и Р., мл. автоконтрольори при РУ-Рила, които добросъвестно разказват това което знаят или си спомнят във връзка със случая. Не се опитват за излагат твърдения за факти за които не са сигурни или не си спомнят. Липсата на спомен за част от 2 обстоятелствата при двамата съдът отдава още на ежедневната им заетост с подобни случаи на административни нарушения по ЗДвП и на различните им паметови и интелектуални способности и най-вече на едновременната им ангажираност с няколко отделни нарушения и нарушители с мотоциклети, на същото място и по същото време, при въпросната проверка. Няма данни за някакви техни предходни влошени взаимоотношения с жалбоподателя или неговите приятели, които да поставят под съмнение обективността при разказа им за действията извършените от всеки от тях на място при изпълнение на служебните му задължения с оглед проверката на водача и на мотоциклета управляван от същия. Казаното от свидетелите се потвърждава изцяло и от събраните по делото писмени доказателства, вкл. служебно изисканите, от които се установява категорично и безспорно липсата на регистрация на МПС към датата на нарушението, респ. извършената регистрация на по-късна дата от жалбоподателя като собственик на МПС, както и броя и вида на установените нарушения и съставените за тях отдел ни няколко броя АУАН.

В същото време съдът се доверява само частично на казаното от св. Крум Тасев, който явно е близък приятел на жалбоподателя и сам е управлявал като неправоспособен водач друго нерегистрирано по надлежния ред МПС от категория „А“ на процесната дата и място и също както жалбоподателя е бил санкциониран, като са му били съставени актове и издадени НП за това незаконосъобразно управление. Нещо повече, освен че е мотивиран да изложи неверни факти и обстоятелства във връзка с транспортирането на процесните мотоциклети до гората с платформа, неговите показания са и категорично изолирани и опровергани изцяло от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства в тази насока. На първо място не е установена според свидетелите Р. и Р. платформа или дори не е заявена, че се чака изобщо пристигането на такава от жалбоподателя и другите при проверката, но е установено и възприето визуално от полицаите управлението на същите по процесната улица в гр. Рила. Не съответства на формалната и житейска логика и заявеното от свидетеля Тасев, че само стояли отстрани до мотоциклетите и чакали такава платформа, тъй като се били уговорили за час, в който да ги вземе, но не се обадили изобщо на водача на платформата, който трябвало да ги транспортира, а в същото време са установени на ул.

„Мусала“ в посоченото населено място, където без съмнение има обхват и са възможни подобни мобилни комуникации. Нещо повече св. Тасев сочи, че са били там пет минути преди да дойдат полицаите, т.е. са имали време да се обадят поне на това посочено от тях лице и същото евентуално да се появи на това място по-късно, докато трае проверката и съставянето на няколкото броя АУАН, на всеки от отделните водачи, но такъв специализиран автомобил изобщо не се е появил. Свидетелят не посочва как са стигнали според него мотоциклетите от гората обратно до ул. „Мусала“ на мястото на проверката, сочи единствено, че само на отиване към гората са блъскали същите, но не твърди подобно нещо за връщането им в града. Съдът споделя казаното от него единствено относно признанията му за липсата на регистрация и категория „А“ за управление на такова МПС от всеки от водачите и това, че процесните мотоциклети са били регистрирани по-късно на дати след въпросната проверка на пътя именно като МПС-та от категория „А“, както и че им предстои 3 на него и жалбоподателя като водачи да преминат изпит за придобиване и на тази категория за законосъобразното бъдещо управление на вече регистрираните им мотоциклети.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект и в законовия преклузивен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество, жалбата е изцяло неоснователна поради следното:

Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че при съставянето и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на НП, което е издадено не въз основа на АУАН, а въз основа на постановеното по-късно прокурорско постановление от 23.07.2025 г., с което прокурор при РП - Кюстендил е отказал да образува досъдебно производство по преписката и е изпратил същата на АНО за произнасяне по компетентност, като в текста на НП се съдържат всички необходими реквизити. Този извод следва за съда след като съобрази изцяло и съдебната практика на касационната съдебна инстанция при разглеждане на дела за нарушения по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, относно дължимото описание на нарушението, а именно: Решение № 101 от 12.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 70 / 2019 г. на Административен съд - Кюстендил;

Решение № 211 от 17.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 167 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др.

По повод възраженията в жалбата и в пледоарията на процесуалния представител следва да се акцентира, че в първоначално съставения за случая АУАН, респ. в постановлението за отказ да се образува ДП и в текста на НП е посочено в пълния му обем изпълнителното деяние - неизпълнение на задължението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, а именно по пътищата да се движат само МПС-та, които са били предварително регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. След като от справките направени от полицейските служители по време на проверката е била установена липсата на документи за собственост и за регистрация на МПС и изобщо на поставена рег. табела върху същото, т.е., че е налице управление на нерегистрирано МПС-мотоциклет, то правилно АНО е скрепил фактическата обстановка със санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП /ред. ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г./, предвиждаща наказание за водач, управляващ МПС, което не е регистрирано по надлежния ред с поставени рег. табели. Според съдебния състав и според виждането на касационната съдебна инстанция в цитираните по-горе решения е напълно ясно и недвусмислено, че нарушението е описано достатъчно точно, тъй като при нерегистрирано МПС няма как да има и издадени и поставени регистрационни табели/ла, поради което нормата санкционираща противоправното деяние е именно по чл.175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Не е дадено описание на две нарушения или хипотези, доколкото посоченото такова представлява винаги едно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Доколкото принципно още със съставяне на АУАН се очертава предмета на обвинението с всички признаци от неговия състав, в случая тези признаци са посочени след това и в прокурорското постановление, като 4 в случая предявеното срещу въззивния жалбоподател обвинение с НП се явява коректно, ясно и конкретно от обективна страна. В постановлението за отказ да се образува ДП и в текста на НП е наведена фактическа обстановка, която е идентична откъм обективните елементи от състава на административното нарушение и се намира в пълна корелация с визираните правни норми от ЗДвП. Не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да се отразява пряко на правото на защита на санкционирания субект в аспекта да разбере за какво административно нарушение е привлечен към отговорност.