Решение № 25 от 23.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Благоевград, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело № 20221200900066 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Ищец в настоящия съдебен процес е Държавата, представлявана от И. П.Н, главен публичен изпълнител при ТД НАП С. Претенциите са насочени срещу "А С., седалище и адрес на управление с. Д. Г. общ К, представлявано от И.Г. Г. и "А.С.2017", седалище и адрес на управление с. Д.Г., представлявано от С.Г.А

В исковата молба се твърди, че към 02.03.2022 г., публичните задължения на първия ответник възлизат на 2 294 980,92 лв., необезпечени в пълен размер. На 20.03.2017 г. първото дружество продало на втората фирма поземлени имоти с № 023033 и 023034 по картата на землището на с. Д.Г. общ. К и построените там цех за бетонови изделия, склад за готова продукция и офис. Към момента на сделката, първият ответник декларирал непогасени публични задължения в особено големи размери. За тяхното събиране било образувано изпълнително дело № 1120004286 от 2012 г. на ТД НАП СОфис Благоевград. Към 30.01.2017 г., главницата била 835 035,17 лв., лихвата възлизала на 509 192,58 лв., а нелихвоносното вземане било в размер на 7150 лева. Към момента на сключване на сделката, И.Г.Г. била собственик и управител на дружеството-продавач, а С.Г.А. собственик и управител на дружеството-купувач.

Двете били сестри. Всяко юридическо лице се управлявало от определени органи. Чрез тях то участвало в гражданския оборот. Органите винаги се състояли от физически лица, които били носители на волеизявление. Орган на юридическо лице бил този необходим състав от лица или едно лице, които по силата на закона образували и изявявали волята на юридическото лице и валидно го обвързвали. Законът определял 1 за воля на юридическо лице да се счита изявената воля на определени физически лица.

Когато тези физически лица действали като органи, те поемали права и задължения не за себе си, а за юридическото лице. Юридическото лице се представлявало от физически лица, чрез които то правело волеизявления и приемало волеизявления.

Сделката от 20.03.2017 г. била недействителна по отношение на Държавата, защото била извършена във вреда на публичните взискатели, страна по нея било свързано с длъжника лице и била сключена след датата на установяване/деклариране на публичните задължения; алтернативно - тъй като била осъществена с намерение да се увредят публичните взискатели; алтернативно - понеже сделката увреждала публичните взискатели и страните по нея знаели за увреждането. Първият ответник не притежавал достатъчно активи и публичните му задължения били необезпечени.

Купувач по сделката било свързано с продавача юридическо лице, което предполагало знанието му за наличните публични задължения на купувача и за увреждащия характер на сделката. Основната дейност на първия ответник включвала производство на изделия от бетон за строителството. Със сделката от 20.03.2017 г., този ответник се разпоредил не просто с поземлени имоти, а с цех за бетонови изделия, офиси и складове за готова продукция, с което се лишил от основен актив и потенциален източник на печалба. Това действие на дружеството можело да се обясни само с намерението за увреждане на кредитора - прехвърляне на актива в новоучредено дружество без задължения, собственост на свързано лице. Сделката била увреждаща и възмездна. Въпреки знанието за наличие на публични задължения, първият ответник извършил разпоредителна сделка, която била във вреда на НАП. Чрез нея той се освободил от имущество, което можело да гарантира събирането на публичните задължения. Знанието за увреждането на кредитора било налице към момента на продажбата. Прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти се допускало след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени и подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. В случая, в нарушение на тази забрана, прехвърлителят попълнил декларация с невярно съдържание. Изключително близките родствени връзки на собствениците на капитала и представители на ответните търговски дружества, обосновавали факта на тяхната свързаност. Вторият ответник бил вписан в ТР непосредствено преди сделката - на 09.03.2017 г., с капитал от едва 2 лева.

Пазарната цена на имота била по-висока от цената, на която бил продаден /данъчната му оценка/. Нетипична за обичайните търговски отношения била уговорката за плащане по сделката - разсрочване на плащането на вноски за срок от 1 година /до 20.03.2018 г./. Уговарянето на значителен срок за плащане на цената представлявало безвъзмездна сделка, защото купувачът получавал всичко по сделката, а продавачът само вземането за цена. При обичайните сделки било необходимо огромно доверие от страна на продавача, че без никакви гаранции и обезпечения от страна на купувача, 2 действително ще получи уговорената цена. Нямало пречка страните да уговорят отсрочено плащане на цената по сделката, но обичайно се уговаряли условия, които можели да гарантират нейното плащане - банкова гаранция, банков кредит, законна ипотека, запис на заповед, поръчителство и други обезпечения. Обичайно в тези случаи било продавачът поне да запази владението върху недвижимите вещи, като гаранция, че ще получи уговорената цена и няма да бъде лишен от плодовете на вещите до нейното заплащане. При близките родствени връзки между законните представители на страните по сделката, продавачът нямало как да не знаел, че дружеството на купувача е вписано в ТР на 09.03.2017 г., което е 11 дни преди сключването на сделката, и не разполага с никакви парични средства, с изключение на вписания капитал от 2 лева. Моли се за постановяване на съдебно решение, с което въпросната сделка да бъде обявена за недействителна по отношение на Държавата.

С отговора си първият ответник оспорва исковете. Имало публични задължения, които предхождали атакуваната сделка, и публични задължения, които възникнали след нея.

Много от тях били погасени по давност. Знанието на лицето, с което длъжникът договарял във вреда на кредитора, не се презюмирало от ДОПК. В исковата молба липсвало обосноваване на обективен признак за увреждане. Намерението за увреждане не можело да се предполага и следвало да бъде доказано от ищеца. Не можело да бъде презюмирано наличие на намерение за увреждане на публичния взискател от страна на първия ответник, само поради прехвърляне на единица недвижимо имущество.

Дружеството, към момента на извършване на процесната сделка, разполагало с достатъчно активи, които да обезпечат задълженията му. Нямало нарушение на забраната по чл. 264 от ДОПК и попълване на декларация с невярно съдържание, тъй като в чл. 87, ал. 6 от ДОПК било предвидено задълженията, които не са влезли в сила или са обезпечени, да не се вписват. Не можели да бъдат споделени твърденията за намерение за увреждане поради разсрочване на заплащането на продажната цена за имота за период от 1 година. Не били налице доказателства за обедняване на дружеството вследствие на това. Било уговорено плащане на цената с краен срок, нормален за търговските взаимоотношения. Настоява се за отхвърляне на претенциите.

Вторият ответник също изцяло оспорва предявените искове. Давността досежно публичните задължения на първия ответник била изтекла. Презумпцията за знание за увреждане на кредитора, на която се позовавал ищецът, не била приложима в настоящия казус. Нормата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗДог наистина установявала такава оборима презумпция за определен кръг роднини, но тя се отнасяла само до физически лица-участници в атакуваната сделка. Страни по сделката, чийто правен ефект ищецът се стремял да заличи чрез искането за обявяване на относителна недействителност спрямо него, били два субекта-юридически лица, чиито собственици на капитала и управители действително били сестри. Това обстоятелство обаче не правело двете дружества свързани лица, предвид факта, че те представлявали самостоятелни субекти, 3 различни от лицата, съставящи персоналния им състав. При сключването на договора били представени от продавача официални удостоверения от НАП, че дружеството няма публични задължения. Петгодишният погасителен давностен срок за тях бил изтекъл. Правният интерес от водене на делото бил отпаднал, тъй като била осуетена процесуалната възможност за провеждане на принудителни изпълнителни действия срещу имотите, предмет на договора, с оглед събирането на погасени по давност публични задължения. Моли се за отхвърляне на исковете.

В допълнителната искова молба се посочва, че намерение за увреждане на Държавата у втория ответник не следва да се доказва. Твърдението на първия ответник, че към момента на извършване на процесната сделка той е разполагал с достатъчно активи, които да обезпечат задълженията му, не отговаряло на истината. Ответникът не представял доказателства, които да го потвърдят. Задълженията на дружеството, към момента на сделката, били само частично обезпечени. Размерът на необезпечените му публични задължения значително надвишавал цената, на която бил продаден процесният имот. През 2017, 2018 и 2019 г. вторият ответник закупил и други активи от първия ответник, като част от тях били финансирани със заемни средства от други фирми, а друга част - с постъпления от отдаването под наем на придобитите активи.

Към момента на сделката, дружеството-купувач не разполагало със средства. То изплащало цената на процесния имот в продължение на две години и осем месеца, в нарушение на постигнатата договорка плащането да приключи до 20.03.2018 г. Цената по сделката била платена със заемни средства. Първият ответник очевидно нямал никаква икономическа изгода от процесната сделка, защото самата собственичка на дружеството-продавач и нейният съпруг финансирали покупко-продажбата. Само свързаността между лицата можела да обясни факта, че дружеството-продавач не претендирало неустойка и не поискало разваляне на процесния договор поради нарушение на клаузата за плащане на цената. Последното удостоверение, издавано от НАП по чл. 87 от ДОПК - за наличие или липса на публични задължения на първия ответник, било от 19.05.2015 г. За периода от 19.05.2015 г. до момента на сделката, дружеството генерирало публични задължения в особено големи размери, които били необезпечени и непогасени и до днес. Първият ответник можел да твърди, че задълженията му са обезпечени, само ако му е било издадено удостоверение за липса на задължения непосредствено преди сделката, но такова удостоверение нито било искано, нито било издавано. Попълнената от И.Г.Г. декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК била с невярно съдържание. Налице било увреждане, защото дружеството се лишило от актив, който можел да послужи за обезпечение на публичните му задължения, а и получените от сделката средства не отишли за погасяване на тези задължения. Оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 от ЗЗДог се прилагала и по отношение на юридически лица. На първия ответник били наложени редица обезпечителни мерки, в резултат на които, въпреки наличието на публични 4 задължения, от НАП били издавани удостоверения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК - за липса на задължения. За да бъдело издадено такова удостоверение, били налице ефективно наложени обезпечителни мерки, които, към момента на издаване на удостоверението, покривали задълженията на дружеството и прекъсвали давността.

Първият ответник е подал допълнителен отговор, в който доразвива доводите си за неоснователност на исковете. Увреждащият характер на действието следвало да се доказва от ищеца. Не се доказвало само знанието за това увреждащо действие, но единствено в случай, че е налице свързаност между страните по сделката, а такава в процесния казус липсвала. Дружествата не били свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК. Макар управителите им да били в родство по права линия от втора степен /сестри/, не те били страни по сделката, а дружествата, които представляват. Не било допустимо дефиницията за свързани лица по ДОПК да се тълкува разширително и да се прилага по аналогия, доколкото с това качество се свързвали неблагоприятни правни последици. Доказателствената тежест за установяване на намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател била възложена върху ищеца. В случая сделката била извършена преди установяване на публичните вземания с ревизионен акт, извън хода на висящо ревизионно производство. Не можело да бъде прието като доказано намерението за увреждане, при изградена теза въз основа единствено на основната дейност на дружеството и хипотетична възможност за нейното развиване в прехвърления посредством атакуваната сделка имот. Видно от счетоводния баланс на първия ответник към 31.12.2017 г., дружеството разполагало с достатъчно дълготрайни материални активи, както и със сериозен запас от текущи /краткотрайни/ активи и вземания. Земите били оценени на 147 000 лева, сградите - на 228 000 лева, машините, производственото оборудване и апаратурата - на 51 000 лева, съоръженията - на 86 000 лева, а предоставените аванси и дълготрайните материални активи в процес на изграждане на 233 000 лева. Текущите активи се равнявали на 1 652 000 лева. Приходите от продажби били 1 511 000 лева. Твърдението на ищеца, че финансирането на втория ответник, посредством заемни средства, е извършвано единствено от едноличния собственик на капитала на първия ответник - И.Г.Г., и нейния съпруг, изобщо не отговаряло на обективната истина. Действително, налице бил отпуснат заем към втория ответник от Искра Георгиева, като физическо лице-заемодател, но договорът за същия бил сключен едва на 06.11.2019 г., т. е. повече от 2 години след сключване на атакуваната продажба. Не можело да бъде прието за установено, че вторият ответник е получил средствата за изплащане на продажната цена именно вследствие на сключването на договорите за заем с "И" и И.Г.Г.. В тях липсвала конкретна цел на заема, същите били сключени след сделката и сумите по тях многократно надвишавали дължимата сума по продажбата. Вторият ответник заплащал лихви по предоставените заеми и погасявал надлежно задълженията си. Не било налице доказано намерение за 5 увреждане поради липса на икономическа изгода от сделката. Недопустимо било първоначално ищецът да отрича издаването на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, за да формулира теза за съставена декларация с невярно съдържание, а впоследствие да признава съществуването на такова, за да се полза от прекъсване на давностните срокове.