Определение № 1355 от 19.09.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 782/2022
- Вид
- Определение № 1355
- Подписан
- 19.09.2025
- В сила
- 19.09.2025
- Състав
- Цвета Павлова
Цитирани разпоредби
- чл. 464 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 68 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 72, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1355 гр. Варна, 19.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20223100900782 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба с вх. № 26348/17.09.2025 г. от Община Силистра за възстановяване на надплатена по делото държавна такса в размер на 801,75 лв. за разглеждане на иска на Община Силистра по чл. 464 от ГПК срещу „М И М Фамили“ ООД и „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД.
В молбата се твърди, че при образуване на производството по сметка на Варненски окръжен съд е заплатена общо сумата от 2001,75 лв. като държавна такса, формирана от 1 200 лв. върху главницата от 30 000 лв. и 801,75 лв. за законната лихва върху нея за периода от 30.04.2016 год. до 29.11.2022 год. – датата на депозиране на исковата молба. Молителят счита, че с оглед постановяването на Определение № 1067/23.07.2025 год. по делото, а и доколкото за разглеждане на въззивната жалба е събрана държавна такса, изчислена само върху главницата, то сумата заплатена на база законната лихва за периода 30.04.2016 год. до 29.11.2022 год. се явява платена без основание и следва да му бъде възстановена.
За да се произнесе по молбата, съдът съобразява, че по реда на чл. 4б от Закона за държавните такси, се връщат единствено недължимо платени държавни такси, а това са таксите, по които не е било образувано съответно производство; таксите, които са били събрани, независимо от освобождаване на съответното лице от заплащането им, както и надвнесените такси.
В настоящия случай предмет на спора е предявен от Община Силистра иск по чл. 464 от ГПК за установяване несъществуването на вземане на „М И М Фамили“ ООД срещу „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД в размер на 30 000 лв. по запис на заповед, издаден на 30.10.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 30.04.2016 до окончателно изплащане на 1 задължението.
Искът по чл. 464 от ГПК е оценяем /в този смисъл Определение № 402/26.06.2012 год. по ч. т. д. № 350/2012 год. на ВКС, I ТО/. Имайки предвид, че съгласно чл. 68 от ГПК паричната оценка на предмета на делото е цената на иска, а според чл. 69, ал. 1, т. 1 размерът на последната по искове за парични вземания е равна на търсената сума, то в настоящия случай цената на иска се равнява на 30 000 лв.
Присъждането на законна лихва с определена начална, но не и крайна дата, по съществото си представлява претенция, но не и самостоятелен иск.
Причината за това е, че искането не е определено по размер, доколкото стойността на обезщетението за забава подлежи на установяване в изпълнителното производство. Силата на присъдено нещо се разпростира върху главния иск, но не и върху размера на законната лихва. Не съществува пречка ищецът да предяви не само иск за главното вземане, но и за акцесорното такова представляващо обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД върху него, като в този случай ще се дължи заплащането на държавна на основание чл. 72, ал. 1 ГПК, доколкото съдът ще бъде сезиран с два обективно съединени иска и ще дължи произнасяне по всеки един от тях с решението, като силата на присъдено нещо ще се разпростира и върху предмета на двата иска. Не такъв обаче е настоящият случай, тъй като както беше посочено по-горе, искането за установяване недължимост на законна лихва върху сумата от 30 000 лв., представлява единствено претенция, но не и отделен иск.
В този смисъл съобразно чл. 71, ал. 1 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължима в настоящото производство е единствено държавната такса върху сумата от 30 000 лв., възлизаща на 1 200 лв.
Имайки предвид, че с вносна бележка № OB61711220023494/17.11.2022 год. – л. 2 по сметка на съда от ищеца Община Силистра е преведена сумата от 2 001,71 лв. с основание „дт зав. т. д. с-у м и м фамили оод и ват къмпани русе еоод“, то надвнесена се явява сумата от 801,75 лв. По тази причина настоящата молба се явява изцяло основателна. Сумата следва да бъде възстановена по посочената в нея Б.а сметка, съвпадаща с Б.ата сметка на наредителя, посочена във вносната бележка от 17.11.2022 год., а именно:
IBAN: ********************* при банка: „БАНКА ДСК“ АД.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на Община Силистра сумата от 801,75 лв., представляваща надвнесена държавна такса за производството по т. д. № 2
782/2022 год. по описа на Варненски окръжен съд.
Сумата следва да бъде преведена по следната Банкова сметка:
IBAN: *********************
Банка: „БАНКА ДСК“ АД
Определението е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3