Решение № 7289 от 01.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7289 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Светлана Г. К. като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100502825 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. П. Х. срещу решение № 12873 от 28.06.2024г., постановено по гр. д. № 53204/2022г. на СРС, 162 с-в в частта, в която е отхвърлен предявеният о т М. П. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „*** ***“, бл. **** срещу Прокуратура на Република България, БУЛСТАТ 121817309, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над уважената част от 5000 лв. до пълния претендиран размер от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по НОХД № 3349/2016 г. по описа на Специализиран наказателен съд, образувано въз основа на обвинителен акт по ДП № ЗМ 64/2014 по описа на СДВР, пр. пр. 56/2014 г. по описа на Специализираната прокуратура, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на присъдата- 04.02.2020 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената част. Твърди се, че присъденият размер на обезщетението е занижен.

Счита, че СРС не е отчел в достатъчна степен обстоятелствата, относими към размера на търпените вреди, които са по – големи от обичайните такива. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло като основателен и доказан. Претендира направените разноски пред двете 1 съдебни инстанции.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част.

Въззивна жалба е подадена и от ПРБ срещу решение № 12873 от 28.06.2024г., постановено по гр. д. № 53204/2022г. на СРС, 162 с-в в частта, в която Прокуратура на Република България, БУЛСТАТ 121817309, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от главния прокурор Борислав Сарафов, е осъдена да заплати на М. П.

Х., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „****“, бл. ****, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по НОХД № 3349/2016 г. по описа на Специализиран наказателен съд, образувано въз основа на обвинителен акт по ДП № ЗМ 64/2014 по описа на СДВР, пр. пр. 56/2014 г. по описа на Специализираната прокуратура, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на присъдата04.02.2020 г., до окончателното й изплащане, сумата от 1350 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се в невъзможността ищецът да полага труд поради наложена мярка „Задържане под стража“ за периода от 12.06.2014 г. до 19.09.2014 г., и сумата от 837,11 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от законна лихва върху сумата от 1500 лв., внесена като парична гаранция.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената част. Твърди се, че присъденото обезщетение е силно завишено. Счита, че не следва да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди под формата на пропуснати ползи от законна лихва върху сумата за парична гаранция поради липса на причинна връзка. Оспорва изводите на СРС за основателност на иска за имуществени вреди, тъй като липсват доказателства ищецът да е внасял задължителните осигуровки в НОИ. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваните части, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество - неоснователни.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по 2 правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.

Във връзка с наведените в жалбите доводи, въззивният съд намира следното.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.

3, пр. 1 ЗОДОВ срещу ПРБ.

Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционнообезпечителна. ЗОДОВ определя специалния ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.

По предявения иск в тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, да докаже обстоятелства, които да обосноват извод, че справедлив размер на обезщетение е в размер на процесната сума, както и причинна връзка между вредите и постановяването на акта.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете се предявяват срещу органа, от чиито актове, действия/бездействия са претърпени вредите.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2 от ЗОДОВ, е установяване на незаконосъобразността на акта, действието/бездействието на органа по чл. 2 от закона, 3 от което се твърди, че са претърпени вредите, тоест дали противоречат на материалноправни или процесуалноправни норми.

От представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е бил признат за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение.

В разглеждания случай всички предпоставки за уважаване на предявения иск са налице. Следва да се посочи, че всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено доказване наличието на виновно поведение на длъжностните лица. Това води на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. В случая с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били незаконосъобразни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата или разследващите органи са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ, освен наличие на влязъл в сила акт, с който ищец е оправдан, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д.№ 3//2004 г. на ОСГК на ВКС).

Първият спорен по делото въпрос е относно размера на присъденото обезщетение.

За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на релативния критерий за справедливост арг. по чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно.

То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за справедливост.

Такива обстоятелства са тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконно повдигнато обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца-върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията.

Когато обвинението е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на ищеца, то следва да се прецени и как обвинението се е отразило на 4 възможностите му за професионална реализация, изяви и развитие. От правно значение са само действително търпените неудобства в резултат на обвинението. (В този смисъл Постановления № 4/1964 и № 181968 на Пленума ВС; Решение № 344/24.11.2014 г. по грп.д№ 2378/2014 г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 18/20.02.2014 г. по гр.д.№ 2721/2013 г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 26/04.03.2009 г. по гр.д.№ 4724/2007 г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС; Решение № 23/03.02.2009 г. по гр.д.№ 816/2008 г. на ІІ-ро Г.О. на ВКС; Решение І 1199/11.02.2009 г. по гр.д.№ 4997/2007 г. на І-во Г.О. на ВКС; Решение № 1313/10.01.2009 г. по гр.д.№ 4424/2007 г. на ІV-то Г.О. на ВКС;

Решение № 37/11.02.2009 г. по гр.д.№ 5367/2007 г. на ВКС, І-во Г.О. на ВКС;

Определение № 54/30.10.2008 г. по гр.д.№ 3709/2008 г. на ВКС, ІІ-ро Г.О. на ВКС).

Видно от приетите доказателства се установява, че със заповед за задържане на лице от 12.06.2014г. ищецът, сега въззивник е бил задържан за срок до 24 часа от служители на МВР на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР (отм.) във вр. чл. 354а НК. С постановление за привличане на обвиняем от 13.06.2014 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № ЗМ 64/2014г. по описа на СДВР, пр. пр.

№ 56/2014г. по описа на Специализираната прокуратура, за това, че за периода от неустановена дата и месец на 2010г. до 12.06.2014г. в гр. София е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена от И. Х. *** и К. Х.а Д., с участници посочените в постановлението лица, сред които и ищецът, като разпространявал наркотични вещества в изпълнение на решенията на ръководителите на организираната престъпна група, създадена с користна цел (получаване на доходи от престъпна дейност) и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК на територията на гр. София – да държи с цел разпространение и да разпространява наркотични вещества - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, ал.