Определение № 634 от 14.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 634 гр. София, 14.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велислав Павков

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Велислав Павков Частно касационно гражданско дело № 20228003104679 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „8-ми март“ АД против решение № 10501/03.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 279/2003 г. от 4-ти състав на САС.

Ответниците по касационната жалба я оспорват, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е приел, че субективно съединените искове с правно основание чл.59 ЗЗД са основателни до размер на присъдените суми и е потвърдил решението на СГС, постановено в този смисъл.

Съдът е приел, че с решение № 5932 от 07.07.2016г. по въззивно гр.д. № 2056/2010г. по описа на СГС, с което е отменено решението, постановено по гр.д. № 15284/2002г. на СРС, ГК, 44 състав и вместо това искът за собственост, предявен от Ф. Б., К.К.. Б., А. Б., Д.Д., С.Д., М. Л.Д., М.

Л. Б., А. М. Б., Л.П., В.П., П. Г. К. и М. Г. К.-Р., Е. А. Б., Д. Р. Б., Н. М. Б. и А.-М. И. Б. против „8-ми Март“ АД, е уважен и ищците са признати за собственици на идеални части от недвижим имот, с административен адрес:

1 гр. С., Район Н., бул. „Р. с площ 22 400 кв.м, намиращ се в кв. 16 по плана на гр. С., местността „НПЗ-В.р.- запад“ и попадащ в парцели I-„За чисто производство, складове и администрация“, парцел VII-„За чисто производство, складове и администрация“, парцел VIII-„За чисто производство, складове и администрация“ и парцел IX-„За чисто производство, складове и администрация“, ограден по зелените линии на скица № 13 към комплексната СТЕ на л. 785 от том III на въззивното производство по възз. гр. дело № 2056/2010 г. по описа на СГС, ГО, IV-д състав, заедно с намиращите се в него сгради, както следва: Ф. Б.-19,162%;

К.К.. Б.-19,162%; А. Б.-1/2 от 9,581%; Д.Д.-0,608%; С.Д.-0,608%; за наследниците на М. Л.Д.-Е. П., А. П., В. П. и В. П.-общо 0,608%; за наследниците на В. М. Е. - М. Л. Б. - 1,250% и А. М. Б. - 1,250%; Л.П.3,035%; В.П.-3,036%; Е. А. Б., Д. Р. Б., Н. М. Б. и А.-М. И. Б. - наследници на А. Б.-общо ½ от 9,581%. С решението на СГС ответникът „8 Март“ АД е осъден да предаде на ищците владението върху посочените в решението идеални части от недвижимия имот. Според мотивите на решението, по делото е установено наличието на предпоставките, при които отчужден по реда на чл. 1 от ЗНЧИМП имот подлежи на възстановяване по реда на чл. 2, ал 1 във връзка с чл.3, ал. 2 от ЗВСОНИ, а именно: имотът е бил собственост на юридическото лице „Ф.“-текстилно акционерно дружество-София, от което е бил отчужден; имотът е отнет по реда на предвиден в ЗНЧИМП; намирал се е в собственост на държавата, съответно търговско дружества по чл. 61 ТЗ към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ; за отнемането му не е дадено равностойно обезщетение и имотът е съществувал реално до размерите, в които е отчужден, към момента на влизане в сила на закона, който създава соченото основание за възстановяване на собствеността - в случая към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ и ищците са наследници на бивши акционери на „Ф.“ текстилно акционерно дружество АД. С определение № 327 от 19.06.2018г. постановено по гр.дело № 3618/2017г. на ВКС, II ГО, решението на СГС не е допуснато до касационно обжалване.

Ищците претендират плащане на обезщетение за периода от 24.02.1992г. до 08.06.1996г. за ползването на собствения им недвижим имот, който ответникът държи без правно основание.

Съдът е приел, че със сила на пресъдено нещо е признато за 2 установено по отношение на „8 Март“ АД, че ищците италиански граждани Ф. Б., К.К.. Б., А. Б., Д.Д., С.Д., М. Л.Д., М. Л. Б., А. М. Б., Л.П., В.П., Е. А.

Б., Д. Р. Б., Н. М. Б. и А.-М. И. Б., като наследници на акционери във „Ф.“ АД са собственици на идеални части от имота и на основание чл.108 ЗС „8 Март“ АД е осъдено им предаде владението върху конкретно посочени идеални части от спорния имот-влязлото в сила решение решение № 5932 от 07.07.2016г. по въззивно гр.д. № 2056/2010г. по описа на СГС. Предвид изложеното, съдът е приел за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че не са налице предпоставките за възстановяване на правото на собственост на ищците.

Съдът е посочил, че ответникът е владял недвижимия имот на ищците без основание, като не е плащал нищо за ползването, ответникът се е обогатил за сметка на ищците, като в конкретния случай обедняването и обогатяването са еднакви, доколкото сумата, с която е обеднял ищецът е равна на сумата, която не му е платил ответникът.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.

Сочи се като основание за допустимост на обжалването вероятна недопустимост на въззивното решение, като се твърди че е разгледан непредявен иск, тъй като според касатора исковете са с правно основание чл.31 ЗС, а не чл.59 ЗЗД.

Правното основание се определя от обстоятелствената част на исковата молба, с оглед твърденията на ищеца относно фактите, които според него пораждат правата му , чиято защита се претендира с предявения иск.

Както е отбелязал и въззивния съд, посочените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, не водят до извод, че се касае до частния случай на общата забрана на чл. 59 ЗЗД, обосноваващ правната квалификация на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, а именно като такъв за защита правото на ползване на имота, което има всеки от съсобствениците спрямо другия, осъществяващ еднолично ползване на общата вещ, а се твърди наличие на право на собчственост върху имота, който се ползва без основание от ответника по делото. Обосновката на въпроса относно допустимостта на 3 въззивното решение не съответствува на възприетите от съда факти, обосновали извода за правната квалификация на иска като такъв по чл.59 ЗЗД, поради което не е налице соченото касационно основание по тези правни въпроси.

Останалите правни въпроси касаят правото на собственост на ищците и свързаните с него оспорвания от страна на ответника във връзка с наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността на ищците по делото. Тези правни въпроси не са годни да доведат до извод за допустимост на касационното обжалване въз основа на обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение, постановено в хода на въззивното производство /спряно до приключването на преюдициалния спор относно собствеността/, е признато правото на собственост на ищците и то спрямо ответника по настоящото дело. Съдът е зачел силата на пресъдено нещо по отношение на въпроса за собствеността по спора с правно основание чл.108 ЗС, като този въпрос не може да бъде пререшаван и в настоящото производство, още по-малко поставените в тази насока правни въпроси могат да бъдат основание за допускането на касационното обжалване на решението, постановено по искове с правно основание чл.59 ЗЗД.

Предвид изложеното, не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

С оглед изхода на спора, в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски, в размер на 7 137,80 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, като сумата се присъди на дружеството, заплатило разноските, предвид представения договор за цесия по делото.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

4

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №

10501/03.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 279/2003 г. от 4-ти състав на САС.

ОСЪЖДА „8-ми март“ АД да заплати на „Ф. Р.“ О. сумата 7137,80 /седем хиляди сто тридесет и седем лева и осемдесет стотинки/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5